Вземането на кредити продължава с пълна сила. Според данните на БНБ заемите, които теглят българите, се увеличават с 9,1% към края на септември 2019 година. По отношение на потребителски кредити за домакинствата, статистиката отчита, че те ускоряват темпа на годишен растеж от 12,4% към края на август до 13,7% към края на септември, а жилищните – от 16,6% до 17,4%. При кредити за бизнеса имаме ръст от 11,6% спрямо нивото от септември 2018 г., или увеличение на общия размер на задълженията към банки с 2 млрд. лева за 12 месеца.
Улеснението при теглене на кредит започва да придобива все по-голямо макроикономическо значение. Разхлабената монетарна политика на Еврозоната, ръстът на доходите в страната ни, увеличаване на заетостта и на практика изчезването на безработицата, бяха факторите, върху които се концентрираше фокусът на дискусиите за кредитния бум. Паралелно с това обаче трябва да се разглежда и въздействието на кредитирането върху поведението на стопанските агенти, структурата на икономиката и най-вече натрупването на риск.
Предприетата политика на ниски лихви до отрицателни дори от Европейската централна банка естествено се отрази и на финансовия ни сектор. Увеличените вземания от бизнеса и домакинствата ни в резултат на ниските стойности на лихвите насърчават инвестициите в проекти и потребление от страна на народа ни. Това е възможно, но само за определено време, и то благодарение на намалените разходи за обслужване на поетия дълг.
Плащаме по-малко, като задлъжняваме все повече. При 26% по-висок общ дълг на домакинствата към септември 2019 г. спрямо края на 2008 г. например, годишните разходи за лихви на домакинствата в номинално изражение са приблизително 12% по-ниски..
Тежестта за обслужване намалява за последните 10 години, като отношението между разходите за лихви и компенсацията на наетите в икономиката (като обобщен макро индикатор за динамиката на доходите от труд) спада от 6,5% през 2008 г. до 2,9% през 2018 г.
Евтините кредити ни карат да купуваме повече. Засега последиците са в много по-голяма степен върху пазара на имоти, отколкото при формирането на капитал в реалния сектор и потреблението на домакинствата. Като отражение, ефектът е отчетлив при цените на активите и в по-малка степен – в потребителските цени. Средните цени на жилищата в шестте най-големи града през второто тримесечие на 2019 г. са с от 30 до 40% по-високи от нивата през 2015 г., а бърз преглед на данните за сключените сделки показва, че ролята на ипотечното финансиране при покупка на имот е нараснала отчетливо през този период. Очакването за по-високи цени и разширяване на кръга на платежоспособните купувачи, което в значителна степен е следствие от ниските лихви и по-благоприятните условия на банките, неизбежно се отразява на проектите за изграждане на нови жилища.
Площта на издадените разрешения за строеж на жилищни сгради за последните 12 месеца е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2014 г., при административните ръстът е 3,2 пъти, а при другите стопански сгради (производствени, складове и др. под.) – около 40%.
Заетите лица в строителството се увеличават с около 40 хил. за последните пет години, обаче все още са под нивата от 2008 г. Реално започнатото строителство също не обхваща целия обем издадени разрешения, като вероятно за част от обектите се търси финансиране, за други се изчакват договори с потенциални купувачи и наематели.
Засега данните за потреблението на домакинствата са противоречиви. От една страна, в реално изражение ръстът през 2018 г. е най-високият от кризата насам, но пък темпът от 4,3% не изглежда твърде бърз. Общият внос на потребителски стоки се увеличава с 6,6% през 2018 г. на годишна база, а за първите седем месеца на 2019 г. е 8,2% спрямо същия период на предходната година. Относително по-бързо обаче нараства вносът на мебели и домакинско обзавеждане – над 12% на годишна основа за периода януари-юли 2019 г.
Макар въздействията на ниските лихви и улеснения достъп до кредит да са различни от преживяното в периода 2003-2008 г., поне две са сериозните основания за безпокойство. От една страна, натрупва се риск от нарастващата задлъжнялост. При минимална безработица, растящи заплати и ниски лихви обслужването на заемите изглежда почти безпроблемно, но както промяна в стопанската конюнктура, за каквато вече има сериозни индикации, така и повишаване на лихвените нива могат много бързо да променят кредитоспособността на длъжниците.
Продължава и натрупването на дълг за финансиране на все по-мащабни дългосрочни проекти в бизнеса, което прави балансите на компаниите все по-чувствителни към лихвен риск и промяна в условията за рефинансиране. От друга страна, увеличеното търсене – както на потребителски стоки, така и на активи и инвестиционни стоки – променя структурата на икономиката. Стоките и дейностите, съпътстващи процеса на вливане на новия кредит в стопанския оборот, изглеждат относително по-печеливши и привлекателни.
Част от потреблението се финансира със заемни средства, но за участниците на пазара то може да е сигнал за увеличение на разполагаемия доход. В средносрочен и дългосрочен план това стимулира, при равни други условия, инвестиции именно в тези отрасли за сметка на други. Насочват се труд и капитал, както и предприемаческа енергия, в дейности, които все повече зависят от нарастване на кредита и са основани на очаквания за запазване на сегашната динамика.
Както бизнес секторът, така и домакинствата обаче са ограничени от фундаментални фактори в капацитета си да задлъжняват – дългът не може да се увеличава отвъд способността на длъжниците да го възстановят с бъдещ доход. Промяна в паричната политика – макар такава да не изглежда вероятна в най-близко бъдеще – променя и условията за достъп до кредит. Колкото по-дълго продължава периодът на кредитна експанзия, толкова по-големи ще са структурните изменения в икономиката и дълбочината на неизбежната последваща корекция.
Източник: Pariteni.bg