Заемните форми отразяват структурата на кредитните отношения, като се вземат предвид характеристиките на кредитора и кредитополучателя, както и използването на заемната стойност. Въпреки това, без значение как се променя връзката между заемодателя и кредитополучателя, естеството на използването на заемната стойност – понятието за кредит като цяло – се запазва.

         Най-простата форма на заем е лихварският заем. Той е исторически предвестник на всички съвременни форми на кредит. Тази форма на кредит възниква през периода на разлагането на първообщинния строй, когато възниква имуществена диференциация на обществото. Разделението на примитивната общност на богати и бедни семейства, натрупването на парично богатство в ръцете на едни и нуждата от парите на други създават основата за лихварските заеми. С помощта на заеми паричното богатство се трансформира в стойност, генерирайки доход под формата на лихва по заем, т.е. в капитала, икономическите отношения се оформят, когато единият член на общността стана кредитор, а другият – кредитополучател.

        В докапиталистическите обществени системи лихвеният капитал функционира в две основни форми: заеми на големи собственици на земи и заеми на малки производители. В обществото, функциониращо на основата на робския труд, на първо място търговците и данъкоплатците са действали като кредитори, като църквата също е играла значителна роля. Във феодалното общество големите лихвари са били търговци, както и църкви и манастири. В селото заможните селяни били дребни лихвари. Заеми се дават под гаранция, в която основно се използват парцели земя. Следователно не е случайно, че още през периода на робовладелското общество понятието „ипотека“ (преведено от гръцки – залог) се появява като вид залог, когато се издава заем с обезпечение земя и недвижими имоти. Обезпечение може да бъде и личността на кредитополучателя и членовете на неговото семейство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *