Потребителските кредити са тясно свързани с банковите заеми, тъй като дълговите задължения на купувачите се използват от търговски фирми и финансовите компании за получаване на банкови заеми. Благодарение на тази връзка възниква широкото тълкуване на потребителския кредит. В съответствие с това потребителският кредит се разбира като комбинация от стокови и парични заеми, предоставяни от фирмите, банките и държавата на населението за задоволяване на личните му нужди.прочети още

При наличието на развита кредитна система търговският кредит се преплита с банковия кредит. Но в този случай същността на търговския заем не се променя. Банковият кредит е основната форма на кредит в пазарната икономика. Това е такъв заем, при който собствениците на безплатни парични средства предоставят заем на кредитополучателите чрез банки. Субектите на банков кредит са, от една страна, банката като кредитор, а от друга, предприятието, организацията и населението като кредитополучатели. Банковият кредит винаги се предоставя в пари, а обект на кредитиране е паричният капитал. Така кредитният капитал окончателно се отделя от индустриалния капитал и осъществява движението си независимо от него.прочети още

В страните с развита пазарна икономика кредитът се появява в следните форми: банков, търговски, държавен, потребителски, междуфермерски и междудържавен. Съвременният търговски заем е заем, предоставен от едно предприятие на друго предприятие. Той е свързан с прехвърлянето на собствеността върху другата страна. прочети още

Ролята на лихварския кредит в историята на обществото е двойна. От една страна, тя допринася за подкопаването на собствеността и за ерозията на онези форми на производство, на които се основава политическата система на обществото, и това косвено допринася за промяната на един начин на производство с друг, по-прогресивен. Универсалният кредит изиграва положителна роля, създавайки икономически предпоставки за формиране на капиталистически производствени отношения. Той допринася за първоначалното натрупване на индустриален капитал поради концентрацията в ръцете на лихварите на големи суми пари, които могат да бъдат инвестирани в промишлено производство и по този начин да се превърне лихварския капитал във функциониращ. В същото време лихварският кредит засилва разрухата на селяните, отделянето на преките производители от средствата за производство и по този начин допринася за формирането на армия от работници на заплати.прочети още

През периода на робовладелското общество, ако дългът не бъде изплатен навреме, кредитополучателят се превръща в роб. Във феодалното общество движимите вещи – стоки, благородни метали, средства за производство на кредитополучателя – започват да се използват като обезпечение. Тогава възниква концепцията за „заложна къща” (Ломбардия е регионът в Италия, където търговците са най-активно ангажирани с подобни операции), което означава гаранция за лесно реализирано движимо имущество.прочети още

В докапиталистическите обществени системи лихвеният капитал функционира в две основни форми: заеми на големи собственици на земи и заеми на малки производители. В обществото, функциониращо на основата на робския труд, на първо място търговците и данъкоплатците са действали като кредитори, като църквата също е играла значителна роля. Във феодалното общество големите лихвари са били търговци, както и църкви и манастири. В селото заможните селяни били дребни лихвари. Заеми се дават под гаранция, в която основно се използват парцели земя. Следователно не е случайно, че още през периода на робовладелското общество понятието „ипотека“ (преведено от гръцки – залог) се появява като вид залог, когато се издава заем с обезпечение земя и недвижими имоти. Обезпечение може да бъде и личността на кредитополучателя и членовете на неговото семейство.прочети още

Функциите на заема имат обективен характер. В теорията за кредита няма еднаквост на възгледите за броя и съдържанието на заемните функции. Постоянно проявление на същността на кредита във всичките му форми е преразпределителната функция на кредита и функцията за създаване на кредитни инструменти на обращение.прочети още

Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.прочети още

В съвременната пазарна икономика на основата на кредита се натрупва не само паричният капитал, освободен по време на възпроизвеждането на индустриален и стоков капитал, но и паричните приходи и спестяванията на различни социални групи на обществото, временно свободни средства на държавата. Използването им за заем също не се ограничава единствено до обслужване на веригата от индустриалния и стоковия капитал. Моделите на обращение на последните определят особеностите на движението на кредита във всичките му форми, независимо кой е обект на кредитни отношения.прочети още

С развитието на стоковото производство кредитите все повече се адаптират към обслужването на индустриалния и стоковия капитал. Циркулацията на индустриалния капитал неизбежно води, от една страна, до появата на временно свободен паричен капитал, а от друга – до възникване на временна нужда от допълнителни ресурси. За да разреши това противоречие, се изтегля заем.прочети още