Potrebitelskikrediti

От началото на независимото си съществуване Венецуела, богата на природни и климатични ресурси, е изправена пред значителни трудности – страната три пъти извоюва своята независимост от Испанската империя. Там робството е премахнато по-рано, отколкото в Бразилия. Целият 19 век в републиката е съпроводен от борба за пътищата на развитие на страната между две партии – консервативната (представена главно от латифундистите) и либералната. В навечерието на Първата световна война – с подкрепата на  САЩ – в страната е извършен държавен преврат, в резултат на който във Венецуела се установява военна диктатура. Американската компания „Стандарт Ойл“ и англо-холандската компания „Роял Дъч-Шел“ стават собственици на най-големите петролни полета, а също така стават и основни мениджъри на икономиката. По тяхна инициатива през 1920 г. е приет закон, според който чуждестранните компании получават същите права на петролни концесии като националните, а също така им се предоставят ниски мита върху износа на петрол.

         От началото на индустриалното развитие на петролодобива Съединените щати се превръщат в основен търговски партньор на Венецуела, изтласквайки отслабващата Великобритания. Значимостта на Венецуела се определя от факта, че тя е единственият немюсюлмански член на ОПЕК, който има значително влияние върху световния петролен пазар. Достатъчно е да се каже, че 45% от целия венецуелски износ, главно петрол, отива за американския пазар.

         При администрацията на президента Барак Обама Съединените щати въвеждат първите санкции срещу Венецуела през декември 2014 г. Конгресът на САЩ приема венецуелския Закон за правата на човека и защита на гражданското общество, който нарежда на президента да наложи санкции на венецуелските сили за сигурност, които яростно потушават студентските протести. Президентът кодифицира този закон през 2015 г., като анулира активите и визите на осем души в администрацията на Мадуро.

прочети още

През 60-те години на ХХ век, след въвеждането на икономически санкции, Куба избира стратегия за адаптиране към новата политическа и икономическа ситуация в страната без радикални промени в основните насоки на развитие. Кубинското правителство последователно модернизира социалистическия режим, избран преди шестдесет години, подобрявайки стратегиите за управление на страната, разработвайки схеми за развитие на външната търговия. Ако разгледаме предприетите мерки за адаптиране към настоящите санкции по-подробно и поетапно, можем да различим следните промени:

1. в периода от 1959 до 1991 г. Куба получи масивна икономическа помощ от СССР. Тогава са направени множество опити да се обсъди със САЩ премахването на ограниченията;
2. през 1991 г., след разпадането на Съюза, подкрепата е спряна и в Куба започна криза. Държавата трябва да въведе спестовен режим и да разработи програми за външноикономическо сътрудничество, свързани с развитието на туризма, приходите от който сега са основният източник на валутни приходи на страната: през 2000-2010 г. 58% от БВП е получен от приходи от международен туризъм;

прочети още

В наши дни несигурността на глобалната икономическа система нараства поради постепенното преструктуриране на политическата и икономическата структура на света, поради което въвеждането и прилагането на режими на санкции привлича все повече внимание. Теоретично санкциите трябва да помогнат за разрешаване на конфликти без започване на война и като цяло да изключват жертвите, тъй като действат въз основа на международното право. Дали наистина е така и как точно режимите на санкции засягат развиващите се страни?прочети още

В наши дни интересът към икономическите санкции като средство за натиск нараства, тъй като други ключови инструменти за влияние имат определени ограничения. Налагането на санкции се превръща в основен инструмент на външната политика за защита на националните политически интереси. Най-голям ефект при глобализацията на икономическите отношения имат многостранните санкции под егидата на ООН или Съвета на Европа. От края на ХХ век ООН увеличава честотата на санкциите – главно на целевите санкции. Русия също действа като активен субект на икономически санкции: през 2006 г. влиза в сила Закон № 281-FZ „За специалните икономически мерки“. В него се пояснява, че е необходима незабавна реакция в отговор на заплаха за националната сигурност на Русия и не трябва да се нарушават разпоредбите на Съвета за сигурност на ООН.прочети още

Използването на икономически санкции във външната политика на големите държави е съществувало през цялата световна история. Държавите използват този метод предимно за задоволяване на политически нужди в собствената си държава и за намаляване на натиска от други държави. От древни времена санкциите са били инструменти на военната политика по време на война. По време на кръстоносните походи държавите предпочитат да използват търговско ембарго и други икономически санкции за защита. прочети още

Концепцията за санкциите се споменава за първи път в международното право след учредяването на Обществото на народите през 1920 г. По своята същност санкциите са форма на изразяване на несъгласието на страната, която ги прилага, с посоката на вътрешната или външната политика на държавата, срещу която са въведени. В исторически план класификацията на този инструмент на международните отношения включва ограничения в областта на икономиката, дипломатическите контакти, културното и научното взаимодействие.
Икономическите санкции могат да се използват като метод за постигане както на политически, така и на икономически цели. В международната практика терминът „икономически санкции“ се използва в различни вариации. прочети още