Международният кредит, както и потребителският, в момента се тълкува много широко, съчетавайки кредитни отношения от различни форми и образувания, които обслужват движението на заемния капитал между държавите. Международният заем е заем, предоставен от държави, банки, юридически и физически лица от една държава на държави, банки и други юридически лица и физически лица от други държави. Движението на заемния капитал между страните може да се извършва както с помощта на посредници, така и без тяхното участие. Големите национални и многонационални банки, международните и регионалните парични и финансови организации могат да действат като посредник.прочети още

При наличието на развита кредитна система търговският кредит се преплита с банковия кредит. Но в този случай същността на търговския заем не се променя. Банковият кредит е основната форма на кредит в пазарната икономика. Това е такъв заем, при който собствениците на безплатни парични средства предоставят заем на кредитополучателите чрез банки. Субектите на банков кредит са, от една страна, банката като кредитор, а от друга, предприятието, организацията и населението като кредитополучатели. Банковият кредит винаги се предоставя в пари, а обект на кредитиране е паричният капитал. Така кредитният капитал окончателно се отделя от индустриалния капитал и осъществява движението си независимо от него.прочети още

През периода на робовладелското общество, ако дългът не бъде изплатен навреме, кредитополучателят се превръща в роб. Във феодалното общество движимите вещи – стоки, благородни метали, средства за производство на кредитополучателя – започват да се използват като обезпечение. Тогава възниква концепцията за „заложна къща” (Ломбардия е регионът в Италия, където търговците са най-активно ангажирани с подобни операции), което означава гаранция за лесно реализирано движимо имущество.прочети още

В докапиталистическите обществени системи лихвеният капитал функционира в две основни форми: заеми на големи собственици на земи и заеми на малки производители. В обществото, функциониращо на основата на робския труд, на първо място търговците и данъкоплатците са действали като кредитори, като църквата също е играла значителна роля. Във феодалното общество големите лихвари са били търговци, както и църкви и манастири. В селото заможните селяни били дребни лихвари. Заеми се дават под гаранция, в която основно се използват парцели земя. Следователно не е случайно, че още през периода на робовладелското общество понятието „ипотека“ (преведено от гръцки – залог) се появява като вид залог, когато се издава заем с обезпечение земя и недвижими имоти. Обезпечение може да бъде и личността на кредитополучателя и членовете на неговото семейство.прочети още

Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.прочети още

Поръчителят е страна по договора за кредит. С поставянето на подписа си под договора за заем като гранат, той се задължава да отговаря с цялото си имуществото (движимо и недвижимо) за коректното изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, неговите задължения се прехвърлят към поръчителя, тъй като той е негов съдлъжник и отговорността му към кредитора е солидарна. В момента, в който се съгласите и се подпишете под договора като поръчител, вие ставате съдлъжник по заема наравно с кредитополучателя, без значение че лично вие няма по никакъв начин да се възползвате от парите, които кредитната компания или банката е отпуснала на кредитоискателя.прочети още