Спецификата при прилагането на санкции срещу Венецуела
От началото на независимото си съществуване Венецуела, богата на природни и климатични ресурси, е изправена пред значителни трудности – страната три пъти извоюва своята независимост от Испанската империя. Там робството е премахнато по-рано, отколкото в Бразилия. Целият 19 век в републиката е съпроводен от борба за пътищата на развитие на страната между две партии – консервативната (представена главно от латифундистите) и либералната. В навечерието на Първата световна война – с подкрепата на САЩ – в страната е извършен държавен преврат, в резултат на който във Венецуела се установява военна диктатура. Американската компания „Стандарт Ойл“ и англо-холандската компания „Роял Дъч-Шел“ стават собственици на най-големите петролни полета, а също така стават и основни мениджъри на икономиката. По тяхна инициатива през 1920 г. е приет закон, според който чуждестранните компании получават същите права на петролни концесии като националните, а също така им се предоставят ниски мита върху износа на петрол.
От началото на индустриалното развитие на петролодобива Съединените щати се превръщат в основен търговски партньор на Венецуела, изтласквайки отслабващата Великобритания. Значимостта на Венецуела се определя от факта, че тя е единственият немюсюлмански член на ОПЕК, който има значително влияние върху световния петролен пазар. Достатъчно е да се каже, че 45% от целия венецуелски износ, главно петрол, отива за американския пазар.
При администрацията на президента Барак Обама Съединените щати въвеждат първите санкции срещу Венецуела през декември 2014 г. Конгресът на САЩ приема венецуелския Закон за правата на човека и защита на гражданското общество, който нарежда на президента да наложи санкции на венецуелските сили за сигурност, които яростно потушават студентските протести. Президентът кодифицира този закон през 2015 г., като анулира активите и визите на осем души в администрацията на Мадуро.