Функциите на заема имат обективен характер. В теорията за кредита няма еднаквост на възгледите за броя и съдържанието на заемните функции. Постоянно проявление на същността на кредита във всичките му форми е преразпределителната функция на кредита и функцията за създаване на кредитни инструменти на обращение.прочети още
Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.прочети още
С развитието на стоковото производство кредитите все повече се адаптират към обслужването на индустриалния и стоковия капитал. Циркулацията на индустриалния капитал неизбежно води, от една страна, до появата на временно свободен паричен капитал, а от друга – до възникване на временна нужда от допълнителни ресурси. За да разреши това противоречие, се изтегля заем.прочети още
Кредитът като икономическа категория е определен вид социални отношения, свързани с движението на стойността при условия на погасяване. Заемът може да се появи в стокова и парична форма. Кредитът в стокова форма включва прехвърляне за временно използване на стойността под формата на конкретна вещ с конкретни характеристики.прочети още
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.прочети още
„Мярката на правителството – търговските банки да предлагат безлихвени потребителски кредити до 1500 лева на хора в неплатен отпуск, е правилна и алтернатива на бързите кредити. Тези безлихвени кредити трябва да се ползват само за належащи разходи. Ако има затруднение по други вноски, хората трябва да съобщят на банката как се е отразила кризата върху тях и да поискат решение на проблема им“прочети още
Темата за неравноправните клаузи е нормативно уредена в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който се въвежда Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Основният принцип е, че включените неравноправни клаузи в договор с потребител не са обвързващи за потребителя. В приложното поле на цитираната директива и на ЗЗП са всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В ЗЗП е разписана общата клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Съгласно тази дефиниция неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която е в нарушение на принципа за добросъвестност и която е причина за значително неравновесие между договарящите страни относно техните права и задължения. прочети още
На 17.03.2020 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) публикува на уебстраницата си изявление относно действия за смекчаване на въздействието на Coronavirus/COVID-19 за застрахователния сектор в ЕС. КФН активно участва в работата на Съвета на надзорниците на EIOPA и следи внимателно развитието на ситуацията с оглед предприемането на мерки на национално ниво. Тези мерки имат за цел да осигурят непрекъснатост на дейността на застрахователите, поддържане на услугите за клиентите, както и оперативно облекчаване по отношение на сроковете за надзорно отчитане и публично оповестяване относно края на 2019 г. EIOPA ще координира спецификите на този подход, а КФН от своя страна ще оповести публично мерките, които ще предприеме на национално ниво.прочети още
Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен мониторинг на търговията с финансови инструменти на регулирания пазар и на многостранните системи за търговия в страната и е в непрекъснат контакт с останалите държави членки и Европейския орган на ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). КФН активно участва във всички срещи и е част от процеса на вземане на решения от страна на ЕОЦКП.прочети още
От началото на 2020 година са приети промени в Наредба 22 на БНБ – банките и финансовите институции, които отпускат кредити, са задължени да подават информация и за лицата, които са съдлъжници и поръчители. Затова, когато кандидатствате за кредит, финансовата институция ще има възможност да провери в регистъра дали сте поръчител, или съдлъжник. До този момент тази информация се декларира в заявлението за кредит и липсва възможност тя да бъде проверена. прочети още