Санкциите са една от принудителните дипломатически мерки в международните отношения. Това е един от най-мощните инструменти, използвани във външната политика и много правителства го използват само когато е абсолютно необходимо – когато всички други мерки не са успели да предотвратят нежелано поведение на другите. Руската федерация е изправена пред санкции на Запада заради действията си в Крим и Източна Украйна. Така Европейският съюз, заедно със своите партньори (САЩ, Канада, Австралия, Япония, Норвегия, Швейцария), са принудени да предприемат редица ограничителни мерки, които трябва да принудят Русия да спре да се намесва във вътрешната политика на една суверенна държава.прочети още

Вълната от икономически санкции, налагани днес на Русия и Беларус, в никакъв случай не е първият опит в историята на дадена държава да постигне политически цели чрез налагане на търговски ограничения. Но колко успешни са такива санкционни войни и до какво в крайна сметка довеждат те? прочети още

Лихвеният процент е таксата, получена от заемодателя и предоставена от кредитополучателя за използването на заем в пари или в материални активи. Още в древността, две хилядолетия пр. н.е., били известни множество видове заеми с лихви, изплащани в натура – добитък, зърно и др. В контекста на получаването на парични заеми, лихвата съответно се изплаща в пари.прочети още

Международният кредит, както и потребителският, в момента се тълкува много широко, съчетавайки кредитни отношения от различни форми и образувания, които обслужват движението на заемния капитал между държавите. Международният заем е заем, предоставен от държави, банки, юридически и физически лица от една държава на държави, банки и други юридически лица и физически лица от други държави. Движението на заемния капитал между страните може да се извършва както с помощта на посредници, така и без тяхното участие. Големите национални и многонационални банки, международните и регионалните парични и финансови организации могат да действат като посредник.прочети още

При наличието на развита кредитна система търговският кредит се преплита с банковия кредит. Но в този случай същността на търговския заем не се променя. Банковият кредит е основната форма на кредит в пазарната икономика. Това е такъв заем, при който собствениците на безплатни парични средства предоставят заем на кредитополучателите чрез банки. Субектите на банков кредит са, от една страна, банката като кредитор, а от друга, предприятието, организацията и населението като кредитополучатели. Банковият кредит винаги се предоставя в пари, а обект на кредитиране е паричният капитал. Така кредитният капитал окончателно се отделя от индустриалния капитал и осъществява движението си независимо от него.прочети още

Ролята на лихварския кредит в историята на обществото е двойна. От една страна, тя допринася за подкопаването на собствеността и за ерозията на онези форми на производство, на които се основава политическата система на обществото, и това косвено допринася за промяната на един начин на производство с друг, по-прогресивен. Универсалният кредит изиграва положителна роля, създавайки икономически предпоставки за формиране на капиталистически производствени отношения. Той допринася за първоначалното натрупване на индустриален капитал поради концентрацията в ръцете на лихварите на големи суми пари, които могат да бъдат инвестирани в промишлено производство и по този начин да се превърне лихварския капитал във функциониращ. В същото време лихварският кредит засилва разрухата на селяните, отделянето на преките производители от средствата за производство и по този начин допринася за формирането на армия от работници на заплати.прочети още

През периода на робовладелското общество, ако дългът не бъде изплатен навреме, кредитополучателят се превръща в роб. Във феодалното общество движимите вещи – стоки, благородни метали, средства за производство на кредитополучателя – започват да се използват като обезпечение. Тогава възниква концепцията за „заложна къща” (Ломбардия е регионът в Италия, където търговците са най-активно ангажирани с подобни операции), което означава гаранция за лесно реализирано движимо имущество.прочети още

В докапиталистическите обществени системи лихвеният капитал функционира в две основни форми: заеми на големи собственици на земи и заеми на малки производители. В обществото, функциониращо на основата на робския труд, на първо място търговците и данъкоплатците са действали като кредитори, като църквата също е играла значителна роля. Във феодалното общество големите лихвари са били търговци, както и църкви и манастири. В селото заможните селяни били дребни лихвари. Заеми се дават под гаранция, в която основно се използват парцели земя. Следователно не е случайно, че още през периода на робовладелското общество понятието „ипотека“ (преведено от гръцки – залог) се появява като вид залог, когато се издава заем с обезпечение земя и недвижими имоти. Обезпечение може да бъде и личността на кредитополучателя и членовете на неговото семейство.прочети още

Функциите на заема имат обективен характер. В теорията за кредита няма еднаквост на възгледите за броя и съдържанието на заемните функции. Постоянно проявление на същността на кредита във всичките му форми е преразпределителната функция на кредита и функцията за създаване на кредитни инструменти на обращение.прочети още

Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.прочети още