Финансовите инструменти, насочени към кредитополучателите, обикновено се отнасят до мерки, насочени към смекчаване на задлъжнялостта на физическите лица или домакинствата. Тези инструменти най-често се използват за налагане на ограничения върху жилищните кредити. Целта на такива инструменти е да ограничат задлъжнялостта на домакинствата и да предотвратят образуването на балони за цените на жилищата.
Най-разпространеният инструмент в Европа е максималното съотношение заем-стойност (LTV) за жилищни кредити, т.е. таванът на заема. Банковите кризи често са предшествани от балони в цените на жилищата и нарастваща задлъжнялост. Следователно предотвратяването на повишаването на цените на жилищата и задлъжнялостта на домакинствата е смислена цел на макрорегулаторната политика. Обратната връзка между задлъжнялостта и балоните в цените на жилищата произтича основно от очакванията относно бъдещите цени на жилищата. Тези очаквания стават самоизпълняващи се и засилват стимулите на домакинствата да купуват жилища със заети пари. Регулирането, което смекчава покачването на цените по надежден начин, съдържа очаквания и по този начин може да ограничи прекомерния растеж на жилищните кредити.прочети още

Стереотипът казва, че южноевропейците живеят отвъд възможностите си, докато северноевропейците спестяват повече. Последните данни обаче разкриват много по-различна ситуация. Най-задлъжнелите домакинства в Европейския съюз се намират в богатия север, а не в южните части на континента. През 2025 г. дългът на домакинствата в ЕС възлиза на 49,4% от БВП и на 50,7% в Еврозоната, според данни на Евростат, публикувани в края на месец юли. Тези стойности намаляват всяка година от 2020 г., когато са на равнище над 60%.

Дългът на домакинствата включва задължения като ипотеки, потребителски кредити и други заеми от домакинствата. Изчисляването на този дълг като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) позволява да се сравняват страни с различни размери, като се свържат частното заемане с общото производство на икономиката.прочети още

Пандемията от COVID-19 се отразява негативно на икономиката както в световен мащаб, така и на тази в България. Ковид кризата през 2020 година нарушава веригите на доставки в света и довежда до недостиг на стоки. Държавните помощи и печатането на пари генерират голямо търсене на всички нива.
В периода от 2018 до 2022 година БВП на България расте. В конкретния случай, ще разгледаме БВП на България по метода на разходите за крайно потребление. Първото, на което ще обърнем внимание, е индивидуалното потребление на домакинството. прочети още

Данните на БНБ показват, че към края на октомври 2019 година ипотечните и потребителските заеми за домакинствата нарастват двуцифрено – потребителските с 10,8% спрямо същия месец на предходната година до 11,226 млрд. лв. прочети още