Първите форми на управление възникват много назад във времето. Със създаването на първите колективи неименуемо е необходимо и създаването на формата на управление. Тя в своята същност в началото е несъзнателна и стихийна. Човекът приема формата на управление на родовата община, в която се създава и първата примитивна форма на разделение на труда. Постепенно се формират условия за възникването на класи, като причина за това може да се търси в нарастването на производителността на труда. Родовата община бива заменена със селската, а формите на управление, макар и недотам осъзнати все още, започват постепенно да се налагат сред хората.
Библейското начало дава насоки и възможности за формулиране на управленски решения и действия. По онова време се създава един от първите организирани социални структури – обществата, които поставят началото на нашата култура и цивилизация. Създаването им е свързано с необходимостта да се управляват хората в големите общности. прочети още

Разширяването с бързи темпове на международните връзки и контакти обуславя появата на транснационалните компании. Формите на функционирането на акционерния капитал се усъвършенстват и се формират холдингите, които в своята същност представляват такъв вид организационни форми, непознати до този момент. Един от най-ключовите фактори за тези всеобхватни промени в еволюирането в областта на управленската мисъл и поетапното въвеждане и последващото използване на различни управленски подходи. Управленският подход е този инструмент, чрез който се изразява гледната точка на субекта на управление и се дава насочеността за хода на управленския процес. Чрез подходът се определя и начина на управление в системите. Всяка една организация има обективна необходимост от управленски подход, защото без отправна позиция на управляващите не може да се осъществи цялостно управленският процес. Характерна за управленския подход е неговата всеобхватност. Той може да засегне както на самите управници, така и на подчинените, освен това оказва влияние върху настоящето, но и върху бъдещото състояние на системите за управление. Създадени са редица нови и различни концепции, като в настоящата работа ще разгледаме по-детайлно системния, процесния и ситуационния подход.прочети още

Преди да опиша моята мечтана почивка, нямам как да не спомена няколко думи за себе си. Казвам се Иван Иванов, на 35 години от град София. Завършил съм Медицински университет – София. Дипломиран магистър-фармацевт съм от 2 години и активно практикувам по специалността си от 1 година и 8 месеца. Работя в голямата и непрестанно разрастваща се верига аптеки „Ремедиум“. Заплатата, която получавам регулярно всеки месец е 3100 лева бруто. Съпоставена със средната за сектора, локализирайки проучените данни само за град София, е достатъчно висока, като се има предвид малкия ми стаж на тази позиция. Заплатите за магистър-фармацевтите в града варират от 2200 до 3500 лева бруто, в зависимост от капацитета на обекта, прилежащото развитие на разглежданата аптечна мрежа и заетостта на персонала, спрямо посещаемостта на клиети. прочети още

Войната е може би най-древният и най-драматичният социален феномен, съпътстващ човешката история. Нейната същност не се изчерпва само с конкретни исторически сблъсъци или политически конфликти; тя е дълбоко вкоренена в начина, по който човекът възприема себе си, другия и света. В този смисъл войната не е просто външна реалност, а проявление на вътрешни напрежения, които съществуват в онтологичната структура на човешкото битие. Именно в тази перспектива се ражда въпросът за онтологизацията на войната — процес, чрез който войната не само се случва, но и „става“ това, което е; придобива същност, структура и място в битието.
Настоящата работа си поставя за цел да изследва онтологичната дълбочина на войната – как тя възниква, какви форми на съществуване приема и по какъв начин се вписва в структурата на човешкия свят и субектността. Ще бъдат разгледани няколко основни философски подхода, които осмислят войната не като политически инструмент, а като процес на изява на самото битие – било чрез разлом, разрушение, съпротива или преосмисляне на границите на човешкото.прочети още

Аристотел е древногръцки философ, логик и учен. Смятан е за един от най-големите гении на древността в редица философски области. Той е роден през 384 пр.Хр. в град Стагира, намиращ се в северната част на Гърция. Син е на Никомах, който по това време е лекар на македонския цар Аминта III, майка му също произлиза от знатно семейство. Бащата на Аристотел умира, когато е още малко момче, а малко по-късно и майка му. Негов настойник става Проксен, като той поема грижите за него и за неговото образование. След време заминава за Атина, за да продължи обучението си в Академията на Платон. Аристотел остава там близо две десетилетия – първо, като много надарен ученик, а след това и като учител със собствени философски възгледи.прочети още

Терминът „елит“ окачествява малка група от хора като влиятелна, високопоставена и превъзхождаща околните. Социологията, която се занимава специално с елитните общества, се концентрира предимно върху управляващите елитни групи в обществото или в определени организации. Винаги се запазва предположението,че съществува неизменно деление на такива, които управляват и такива, които са управлявани, или на такива с власт и на други без власт, като това деление е в сила дори и при официално демократичните общества и институции. Управляващите елите се различават един от друг в зависимост от това до каква степен подлежат на външно влияние: в някои общества елитните групи приемат нови членове, които не са елитни или подлежат на натиск отдолу, докато на други места елитните групи не са толкова податливи на на външни членове и влияния. Елитните групи също така се различават според степента, до която те се приобщават към социално единни или солидарни групиpoки. Традиционният социологически модел на САЩ например показва, че там съществува множество от елити в най-различни сфери, като тези елитарни групировки не са обединени и дори се конкурират помежду си. прочети още

В своята философия Ницше постоянно търси образа на действителния човек, освободен от прикриващите собствения му смисъл украшения. Този човек е осъден да живее в обществото, но и да запази своята индивидуалност – да бъде като всички други, но все пак сам и неповторим. Ницше стъпква в праха идолите и кумирите на хората и без да им предлага други, издига самите тях до равнището на единствени и върховни ценности. Човекът няма разумна алтернатива, освен да се опитва да прави сам своята съдба. Това е човекът, който се е самопознал.прочети още

Мартин Хайдегер е един от най-значимите философи на 20 век, чиято работа оказва дълбоко влияние върху философията, литературата, психологията и други области на хуманитарните науки. Най-известен е с основното си произведение „Битие и време“ (1927), в което в центъра на философията поставя въпроса за съществуването. Хайдегер твърди, че философията трябва да започне с въпроса за битието — какво означава да съществуваш. Според него съществуването на човека, което той нарича „Dasein“, е не само физическо, но и дълбоко свързано с времето, историята и изборите, които правим. Човешкото съществуване е в крайна сметка проектиране в бъдещето и търсене на автентичност, което означава, че трябва да се изправим пред собствената си смъртност и ограничения.прочети още

В съвременната здравна грижа ефективното разпределение на финансовите ресурси и управлението на грижите за пациентите изискват внимателно планиране и интелигентни стратегии. В този контекст два от ключовите инструмента, използвани за оптимизиране на здравните услуги, са клиничните пътеки и диагностично свързаните групи (DRGs). Клиничните пътеки представляват подробни планове за лечение, базирани на научни доказателства и на опита на практикуващите здравни специалисти, които стандартизират лечебните процеси и подобряват качеството на грижите за пациентите. От друга страна, системата на диагностично свързаните групи (DRGs) е метод за класификация, която групира пациентите със сходни клинични състояния и разходи за лечение, определяйки реимбурсите за здравните заведения въз основа на диагнозата и предоставените медицински услуги.прочети още

Търговските банки предоставят на своите клиенти различни видове кредити, които могат да бъдат класифицирани според различни критерии. На първо място, според основните групи кредитополучатели, всички заеми могат да бъдат разделени на четири вида:
• заеми за предприятия и организации
• заеми за населението
• заеми за кредитни институции
• заеми към държавни органи.
Тъй като търговските банки обслужват предприятия и организации от различни индустрии и сфери на дейност, се ръководят, от една страна, от нуждите на кредитополучателите при набиране на средства, отразяващи особеностите на движението на капитала в различни сектори на икономиката, а от от друга страна – от необходимостта да поддържат собствената си ликвидност и да постигнат необходимото ниво на капитала и активите.прочети още