Финансовите инструменти, насочени към кредитополучателите, обикновено се отнасят до мерки, насочени към смекчаване на задлъжнялостта на физическите лица или домакинствата. Тези инструменти най-често се използват за налагане на ограничения върху жилищните кредити. Целта на такива инструменти е да ограничат задлъжнялостта на домакинствата и да предотвратят образуването на балони за цените на жилищата.
Най-разпространеният инструмент в Европа е максималното съотношение заем-стойност (LTV) за жилищни кредити, т.е. таванът на заема. Банковите кризи често са предшествани от балони в цените на жилищата и нарастваща задлъжнялост. Следователно предотвратяването на повишаването на цените на жилищата и задлъжнялостта на домакинствата е смислена цел на макрорегулаторната политика. Обратната връзка между задлъжнялостта и балоните в цените на жилищата произтича основно от очакванията относно бъдещите цени на жилищата. Тези очаквания стават самоизпълняващи се и засилват стимулите на домакинствата да купуват жилища със заети пари. Регулирането, което смекчава покачването на цените по надежден начин, съдържа очаквания и по този начин може да ограничи прекомерния растеж на жилищните кредити.прочети още

Търговските банки предоставят на своите клиенти различни видове кредити, които могат да бъдат класифицирани според различни критерии. На първо място, според основните групи кредитополучатели, всички заеми могат да бъдат разделени на четири вида:
• заеми за предприятия и организации
• заеми за населението
• заеми за кредитни институции
• заеми към държавни органи.
Тъй като търговските банки обслужват предприятия и организации от различни индустрии и сфери на дейност, се ръководят, от една страна, от нуждите на кредитополучателите при набиране на средства, отразяващи особеностите на движението на капитала в различни сектори на икономиката, а от от друга страна – от необходимостта да поддържат собствената си ликвидност и да постигнат необходимото ниво на капитала и активите.прочети още

Лихвеният процент е таксата, получена от заемодателя и предоставена от кредитополучателя за използването на заем в пари или в материални активи. Още в древността, две хилядолетия пр. н.е., били известни множество видове заеми с лихви, изплащани в натура – добитък, зърно и др. В контекста на получаването на парични заеми, лихвата съответно се изплаща в пари.прочети още