Финансовият контрол е съвкупност от дейности, извършвани от контролните субекти за проверка на финансовите и свързаните с тях транзакции и действия на държавни органи, общини, предприятия, институции, организации и обществеността, използвайки специфични организационни форми и методи. Финансовият контрол прониква в цялата система от парични отношения, които възникват в процеса на разпределение и преразпределение на БВП и част от националното богатство във връзка с формирането и използването на централизирани и децентрализирани парични ресурси на всички нива на управление и във всички сектори на националната икономика. Тази система от парични отношения е обект на финансовия контрол.
Преките обекти на контрол са:
• бюджетни показатели на всички етапи от бюджетния процес (изготвяне, преглед, одобряване и изпълнение на бюджета, изготвяне и одобряване на отчета за изпълнението на бюджета);
• финансови показатели за дейността на икономическите субекти (печалба, приходи, амортизация, себестойност, рентабилност, основен и оборотен капитал и др.);
• данъчни плащания към бюджета и извънбюджетните фондове;
• показатели, характеризиращи паричните отношения;
• застрахователният пазар и други операции и действия, които имат парична форма.
прочети още

Пандемията от COVID-19 се отразява негативно на икономиката както в световен мащаб, така и на тази в България. Ковид кризата през 2020 година нарушава веригите на доставки в света и довежда до недостиг на стоки. Държавните помощи и печатането на пари генерират голямо търсене на всички нива.
В периода от 2018 до 2022 година БВП на България расте. В конкретния случай, ще разгледаме БВП на България по метода на разходите за крайно потребление. Първото, на което ще обърнем внимание, е индивидуалното потребление на домакинството. прочети още

От началото на независимото си съществуване Венецуела, богата на природни и климатични ресурси, е изправена пред значителни трудности – страната три пъти извоюва своята независимост от Испанската империя. Там робството е премахнато по-рано, отколкото в Бразилия. Целият 19 век в републиката е съпроводен от борба за пътищата на развитие на страната между две партии – консервативната (представена главно от латифундистите) и либералната. В навечерието на Първата световна война – с подкрепата на  САЩ – в страната е извършен държавен преврат, в резултат на който във Венецуела се установява военна диктатура. Американската компания „Стандарт Ойл“ и англо-холандската компания „Роял Дъч-Шел“ стават собственици на най-големите петролни полета, а също така стават и основни мениджъри на икономиката. По тяхна инициатива през 1920 г. е приет закон, според който чуждестранните компании получават същите права на петролни концесии като националните, а също така им се предоставят ниски мита върху износа на петрол.

         От началото на индустриалното развитие на петролодобива Съединените щати се превръщат в основен търговски партньор на Венецуела, изтласквайки отслабващата Великобритания. Значимостта на Венецуела се определя от факта, че тя е единственият немюсюлмански член на ОПЕК, който има значително влияние върху световния петролен пазар. Достатъчно е да се каже, че 45% от целия венецуелски износ, главно петрол, отива за американския пазар.

         При администрацията на президента Барак Обама Съединените щати въвеждат първите санкции срещу Венецуела през декември 2014 г. Конгресът на САЩ приема венецуелския Закон за правата на човека и защита на гражданското общество, който нарежда на президента да наложи санкции на венецуелските сили за сигурност, които яростно потушават студентските протести. Президентът кодифицира този закон през 2015 г., като анулира активите и визите на осем души в администрацията на Мадуро.

прочети още