Основният труд на Освалд Шпенглер – „Залезът на запада“– е публикуван малко след Първата световна война и макар че и философи, и историци критикуват рязко книгата, тя добива огромна популярност сред немската читателска аудитория. Следвайки основната си цел – а именно да посочи спецификите на европейската култура спрямо другите познати култури и да набележи перспективите пред нея – Шпенглер се разграничава от традиционната историческа наука, обявявайки се срещу европоцентризма и рационализма в историята, срещу историцизма и линейната насоченост на универсалното историческо развитие на човечеството. На едноизмерните еволюционни схеми той противопоставя циклична теория за развитието на множество самостоятелни и равностойни култури, всяка от които представлява не част от една историческа цялост, а образувание подобно на биологичен организъм. Смятайки, че е намерил позиция, която му позволява да вижда действителността извън европоцентристките ограничения, Шпенглер счита, че не е обвързан с приетите стандарти на аргументиране и обосноваване. Културологичният материал, с който той борави, бива представян и реконтекстуализиран единствено с оглед на собствените му разглеждания; предсказуемите критики той отклонява още във встъплението като обявява: „Колкото по-велик е човекът, толкова по-истинна е философията – в смисъл на вътрешна правдивост на голямата художествена творба, която е независима от доказуемостта и дори от непротиворечивостта на отделните положения“. прочети още