Финансовият контрол е съвкупност от дейности, извършвани от контролните субекти за проверка на финансовите и свързаните с тях транзакции и действия на държавни органи, общини, предприятия, институции, организации и обществеността, използвайки специфични организационни форми и методи. Финансовият контрол прониква в цялата система от парични отношения, които възникват в процеса на разпределение и преразпределение на БВП и част от националното богатство във връзка с формирането и използването на централизирани и децентрализирани парични ресурси на всички нива на управление и във всички сектори на националната икономика. Тази система от парични отношения е обект на финансовия контрол.
Преките обекти на контрол са:
• бюджетни показатели на всички етапи от бюджетния процес (изготвяне, преглед, одобряване и изпълнение на бюджета, изготвяне и одобряване на отчета за изпълнението на бюджета);
• финансови показатели за дейността на икономическите субекти (печалба, приходи, амортизация, себестойност, рентабилност, основен и оборотен капитал и др.);
• данъчни плащания към бюджета и извънбюджетните фондове;
• показатели, характеризиращи паричните отношения;
• застрахователният пазар и други операции и действия, които имат парична форма.
прочети още

Войната е може би най-древният и най-драматичният социален феномен, съпътстващ човешката история. Нейната същност не се изчерпва само с конкретни исторически сблъсъци или политически конфликти; тя е дълбоко вкоренена в начина, по който човекът възприема себе си, другия и света. В този смисъл войната не е просто външна реалност, а проявление на вътрешни напрежения, които съществуват в онтологичната структура на човешкото битие. Именно в тази перспектива се ражда въпросът за онтологизацията на войната — процес, чрез който войната не само се случва, но и „става“ това, което е; придобива същност, структура и място в битието.
Настоящата работа си поставя за цел да изследва онтологичната дълбочина на войната – как тя възниква, какви форми на съществуване приема и по какъв начин се вписва в структурата на човешкия свят и субектността. Ще бъдат разгледани няколко основни философски подхода, които осмислят войната не като политически инструмент, а като процес на изява на самото битие – било чрез разлом, разрушение, съпротива или преосмисляне на границите на човешкото.прочети още