Разширяването с бързи темпове на международните връзки и контакти обуславя появата на транснационалните компании. Формите на функционирането на акционерния капитал се усъвършенстват и се формират холдингите, които в своята същност представляват такъв вид организационни форми, непознати до този момент. Един от най-ключовите фактори за тези всеобхватни промени в еволюирането в областта на управленската мисъл и поетапното въвеждане и последващото използване на различни управленски подходи. Управленският подход е този инструмент, чрез който се изразява гледната точка на субекта на управление и се дава насочеността за хода на управленския процес. Чрез подходът се определя и начина на управление в системите. Всяка една организация има обективна необходимост от управленски подход, защото без отправна позиция на управляващите не може да се осъществи цялостно управленският процес. Характерна за управленския подход е неговата всеобхватност. Той може да засегне както на самите управници, така и на подчинените, освен това оказва влияние върху настоящето, но и върху бъдещото състояние на системите за управление. Създадени са редица нови и различни концепции, като в настоящата работа ще разгледаме по-детайлно системния, процесния и ситуационния подход.прочети още