физически лица

Финансовите инструменти, насочени към кредитополучателите, обикновено се отнасят до мерки, насочени към смекчаване на задлъжнялостта на физическите лица или домакинствата. Тези инструменти най-често се използват за налагане на ограничения върху жилищните кредити. Целта на такива инструменти е да ограничат задлъжнялостта на домакинствата и да предотвратят образуването на балони за цените на жилищата.
Най-разпространеният инструмент в Европа е максималното съотношение заем-стойност (LTV) за жилищни кредити, т.е. таванът на заема. Банковите кризи често са предшествани от балони в цените на жилищата и нарастваща задлъжнялост. Следователно предотвратяването на повишаването на цените на жилищата и задлъжнялостта на домакинствата е смислена цел на макрорегулаторната политика. Обратната връзка между задлъжнялостта и балоните в цените на жилищата произтича основно от очакванията относно бъдещите цени на жилищата. Тези очаквания стават самоизпълняващи се и засилват стимулите на домакинствата да купуват жилища със заети пари. Регулирането, което смекчава покачването на цените по надежден начин, съдържа очаквания и по този начин може да ограничи прекомерния растеж на жилищните кредити.прочети още