В докапиталистическите обществени системи лихвеният капитал функционира в две основни форми: заеми на големи собственици на земи и заеми на малки производители. В обществото, функциониращо на основата на робския труд, на първо място търговците и данъкоплатците са действали като кредитори, като църквата също е играла значителна роля. Във феодалното общество големите лихвари са били търговци, както и църкви и манастири. В селото заможните селяни били дребни лихвари. Заеми се дават под гаранция, в която основно се използват парцели земя. Следователно не е случайно, че още през периода на робовладелското общество понятието „ипотека“ (преведено от гръцки – залог) се появява като вид залог, когато се издава заем с обезпечение земя и недвижими имоти. Обезпечение може да бъде и личността на кредитополучателя и членовете на неговото семейство.прочети още

Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.прочети още