В глобалната икономическа теория се очертават различни перспективи за ролята на държавата в икономиката. Най-известните от тях са класическата икономическа теория, теорията на Дж. М. Кейнс и неговите последователи, монетаристична теория и икономика на предлагането.

Дълго време класическата икономическа теория доминира в икономическата теория и практика, като най-известните ѝ представители са Д. Рикардо, Ф. Кене, Ж.-Б. Сей, П. Пигу и А. Маршал. Тази теория, която се развива през 18-ти и началото на 20-ти век, се основава на предпоставката, че икономиката на капиталистическата държава е саморегулираща се система и че държавната намеса в икономиката е не само ненужна, но дори вредна. За прогресивното развитие на обществото класическите икономисти смятат, че е необходимо и достатъчно да се осигури свобода на конкуренцията и да се сведе до минимум участието на държавата в икономическия живот на обществото. По този начин пазарният механизъм би осигурил баланс между обемите на съвкупното ефективно търсене и предлагане.
Всяка икономическа теория за държавното регулиране на финансите (в широк смисъл) не възниква „от нищото“, а се основава на задълбочен анализ на предишния опит и е задължително тясно свързана със специфичните условия на развитие на отделната страна и глобалните тенденции. Опитите за прилагане на каквато и да е теория за макрорегулиране изолирано от конкретните икономически условия са обречени на провал. Това трябва да се вземе предвид при разработването на стратегия за икономическо развитие на съвременна България.прочети още

На 17.03.2020 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) публикува на уебстраницата си изявление относно действия за смекчаване на въздействието на Coronavirus/COVID-19 за застрахователния сектор в ЕС. КФН активно участва в работата на Съвета на надзорниците на EIOPA и следи внимателно развитието на ситуацията с оглед предприемането на мерки на национално ниво. Тези мерки имат за цел да осигурят непрекъснатост на дейността на застрахователите, поддържане на услугите за клиентите, както и оперативно облекчаване по отношение на сроковете за надзорно отчитане и публично оповестяване относно края на 2019 г. EIOPA ще координира спецификите на този подход, а КФН от своя страна ще оповести публично мерките, които ще предприеме на национално ниво.прочети още