През периода на робовладелското общество, ако дългът не бъде изплатен навреме, кредитополучателят се превръща в роб. Във феодалното общество движимите вещи – стоки, благородни метали, средства за производство на кредитополучателя – започват да се използват като обезпечение. Тогава възниква концепцията за „заложна къща” (Ломбардия е регионът в Италия, където търговците са най-активно ангажирани с подобни операции), което означава гаранция за лесно реализирано движимо имущество.прочети още