икономически теории

В глобалната икономическа теория се очертават различни перспективи за ролята на държавата в икономиката. Най-известните от тях са класическата икономическа теория, теорията на Дж. М. Кейнс и неговите последователи, монетаристична теория и икономика на предлагането.

Дълго време класическата икономическа теория доминира в икономическата теория и практика, като най-известните ѝ представители са Д. Рикардо, Ф. Кене, Ж.-Б. Сей, П. Пигу и А. Маршал. Тази теория, която се развива през 18-ти и началото на 20-ти век, се основава на предпоставката, че икономиката на капиталистическата държава е саморегулираща се система и че държавната намеса в икономиката е не само ненужна, но дори вредна. За прогресивното развитие на обществото класическите икономисти смятат, че е необходимо и достатъчно да се осигури свобода на конкуренцията и да се сведе до минимум участието на държавата в икономическия живот на обществото. По този начин пазарният механизъм би осигурил баланс между обемите на съвкупното ефективно търсене и предлагане.
Всяка икономическа теория за държавното регулиране на финансите (в широк смисъл) не възниква „от нищото“, а се основава на задълбочен анализ на предишния опит и е задължително тясно свързана със специфичните условия на развитие на отделната страна и глобалните тенденции. Опитите за прилагане на каквато и да е теория за макрорегулиране изолирано от конкретните икономически условия са обречени на провал. Това трябва да се вземе предвид при разработването на стратегия за икономическо развитие на съвременна България.прочети още