Банки, финансови институции, мобилни оператори, ВиК дружества и други заемодатели разчитат на колекторски фирми за събиране на своите вземания. И докато при банките обичайно става дума за така наречената цесия /прехвърляне на вземания/, по силата на която колекторските фирми купуват проблемни и трудносъбираеми вземания /кредити/, то при операторите на мобилни услуги вземанията по-скоро се възлагат за събиране и по-рядко се прехвърлят /продават/.
Каква е давността за задълженията ни, от кога започва да тече, по какъв начин, ако тази давност е изтекла, можем да упражним успешно правата си.
Общата погасителна давност, съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е петгодишна. Такава е давността за задълженията ни по отпуснат банков кредит. Изключение прави единствено давността за задълженията по издадени кредитни карти, която е тригодишна.
Ето един пример:
Сключил съм договор за банков кредит на 01.01.2010 г. Срокът за погасяване на кредита е 10-годишен, т.е. – до 31.12.2020 г. Следователно погасителната давност би изтекла на 31.12.2025 г. Дори да спра да погасявам вноските си още първия месец, давността няма да изтече по-рано. Това е така, доколкото става дума за едно единствено, макар и разсрочено, задължение, което има краен срок, независимо от определените ежемесечно дати на плащане, както и от извършените или не погашения и натрупаните договорни и/или наказателни лихви, които се начисляват при неплащане на дължима вноска.
Обикновено в договорите за кредит обаче съществува клауза, която дава право на банката, при неплащане на една или повече вноски, да обяви кредита за предсрочно изискуем. За това така нареченото „обявяване” трябва да съм надлежно уведомен от банката. След като банката обяви кредита за предсрочно изискуем, цялото задължение по същия /ведно с натрупаните лихви/ е дължимо от момента на получаване на уведомлението, като от същия момент започва да тече посочената петгодишна давност.
Ако в този петгодишен срок банката /или този, на когото е „продала” кредита/ пропусне да подаде молба за издаване на изпълнителен лист и го направи по-късно, с възражение за изтекла погасителна давност мога да упражня правата си и да си спестя плащането на дължимото.
Важно е да се знае, че погасителната давност не се прилага служебно /автоматично/. За да бъде уважена от съответния съд, трябва с нарочно писмено волеизявление, депозирано в съда /директно или чрез съответния съдебния изпълнител/, в двуседмичен срок от уведомяването ми за това, да упражня правата си. Погасителната давност за задълженията ни към мобилни оператори, ВиК дружества, Топлофикация и други доставчици на услуги, на основание чл. 111 от ЗЗД, е тригодишна, доколкото същите представляват периодични вземания, респективно – плащания /на същото основание тригодишна е погасителната давност и за дължим наем/.
При договорите с посочените дружества не се изисква така нареченото „обяване на предсрочна изискуемост”, доколкото става въпрос за отделни месечни задължения, а не за едно /разсрочено като плащане/ такова. Потребената от нас вода, ток, парно, изговорените разговори за съответния месец са дължими до определена с договор дата на другия месец. От нея започва да тече и посочената тригодишна давност. Ако в този тригодишен период не е подадена молба за издаване на изпълнителен лист, както и при банковите кредити можем успешно да направим възражение за изтекла погасителна давност.
Макар и при изтекла давност, дори и да направим едно плащане, дори не на цялата дължима сума, дори не на една вноска, а дори и на един лев само, същото се счита за признаване на дълга и от момента на извършването му започва да тече нова погасителна давност. Същите последици би имало и подписване на допълнително споразумение /анекс/, с което се съгласяваме на разсрочено плащане на задължението си.
Именно на това разчитат и фирмите за събиране на вземания. Те звънят по телефона, изпращат писма и т.н. само и само да ни принудят да извършим поне едно плащане или подпишем споразумение за разсрочено плащане на дължимото, доколкото са наясно, че погасителната давност е изтекла. Ако давността не бе изтекла, тези фирми не биха губили време и ресурс за разговори и писма, а биха се обърнали директно към съда, където биха им присъдили и направените разноски за събиране на дължимото.
Източник: standartnews.com