(ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
В сила от 01.01.2000 г.
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., доп. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 31 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.111 от 27 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., изм. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., попр. ДВ. бр.16 от 20 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.30 от 3 Април 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.46 от 1 Юни 2018г., доп. ДВ. бр.53 от 26 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.64 от 3 Август 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., доп. ДВ. бр.88 от 23 Октомври 2018г., изм. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 11 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2019г.
Предмет
Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Част
първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (ПРЕДИШЕН ДЯЛ I – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Глава
първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обхват на осигуряването
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) безработица;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) старост;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) смърт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:
1. фонд „Общо заболяване и майчинство“ за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
2. фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Безработица“ за безработица.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Пенсии за лицата по чл. 69“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Безработица“ и Учителски пенсионен фонд“.
(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“.
(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.
Принципи на осигуряването
Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Осигурени лица
Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. (доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавните служители по Закона за държавния служител;
3. (нова – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
5. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
8. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
9. (нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
10. (нова – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст с РКС № 5 от 2000 г. – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. (обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2000 г. – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(8) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(10) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(11) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7, доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал. 7 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Осигуряване на морски лица
Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) 19,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 22,8 на сто;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) 14,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 17,8 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
4. 1 на сто за фонд „Безработица“;
5. 1,1 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“;
6. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1;
7. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.
(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. (нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителния доход като морски лица;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се удържат и внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 124а.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“
Чл. 4в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата упражняват избора си по ал. 1, като подават заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Редът и начинът за избор на осигуряване, събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Осигурители
Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(7) (Предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Осигурителят е длъжен:
1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;
2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;
3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;
4. (В сила от 01.01.2022 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж.
(8) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
(9) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по реда на чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон. Когато ведомости и други документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за работници и служители, които са работили в клонове на чуждестранни търговци, служебно заличени по чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон, не са предадени в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт до датата на заличаването, лицата, които ги съхраняват, са длъжни да ги предадат в тримесечен срок от заличаването.
(11) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите. В случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството, средствата се осигуряват от министерството или общината, които упражняват правата на едноличния собственик на капитала.
(12) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за ведомостите за заплати, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
(13) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 12 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.
(14) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на труда и социалната политика и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.
Осигурителни вноски и осигурителен доход (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2007 г., в сила от 01.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 20,8 на сто;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 60,8 на сто за лицата по чл. 69;
2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 15,8 на сто;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 55,8 на сто за лицата по чл. 69;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;
4. (нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава, както следва:
а) от 1 януари 2017 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;
б) от 1 януари 2018 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) едно на сто за фонд „Безработица“;
7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна т. 6 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от 0,4 до 1,1 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7 и 8 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. – 80:20;
2. 2002 – 2004 г. – 75:25;
3. 2005 г. – 70:30;
4. 2006 г. – 65:35;
5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2007 г. – 65:35;
6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 2008 г. – 60:40;
7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ се разпределя в съотношение 60:40;
8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 17,8 на сто;
б) (доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а – 12,9 на сто;
9. (нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 12,8 на сто;
б) (доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а – 10,1 на сто;
10. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) за лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3;
11. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“, с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1 са за сметка на осигурителите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.
(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
(12) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 11, доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7.
(13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(14) (Предишна ал. 13 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(15) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 14, изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Справката по ал. 9 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(16) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 15 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
(17) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
Осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария
Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г. (*)) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.
Ред за внасяне на осигурителните вноски (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да заявят по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
(7) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица, лицата по чл. 4, ал. 9 и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.
(8) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 7, доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителите и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.
(9) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.
(11) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.
(12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:
1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;
2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;
3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.
(13) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.
Осигурителни каси
Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:
1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ по съответните сметки на Националната агенция за приходите;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г.) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Националната агенция за приходите.
Осигурителен стаж (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
4. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1;
5. (нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 – 4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(9) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(10) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(11) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата
Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 10 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (Загл. изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;
г) бременност и раждане;
д) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
е) (нова – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) обезщетения за безработица;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41.
Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
Осигурителни права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство
Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;
г) бременност и раждане;
д) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
е) (нова – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.
Осигурителни права на осигурените за безработица
Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените във фонд „Безработица“ имат право на парично обезщетение за безработица.
Парични помощи за профилактика и рехабилитация
Чл. 13в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 13а – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето:
1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;
2. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на обезщетение.
(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца по ал. 1 не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1.
(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица – изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице
Чл. 13г. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.
Експертиза на работоспособността
Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Органи на експертизата на работоспособността
Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Обжалване на решенията на органите на експертизата
Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Влизане в сила на решенията
Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Глава
втора.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО
Осигурителни фондове
Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд „Пенсии“;
2. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;
3. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Трудова злополука и професионална болест“;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Общо заболяване и майчинство“;
6. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) фонд „Безработица“.
(2) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Бюджет на фондовете
Чл. 19. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
Бюджет на Националния осигурителен институт
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „Пенсии за лицата по чл. 69“, „Общо заболяване и майчинство“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) лихви върху внесени или принудително събрани просрочени осигурителни вноски и върху неправилно извършени осигурителни разходи;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) приходи от продажба на осигурителни книжки и формуляри – утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
10. заеми;
11. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии (трансфери) от държавния бюджет.
12. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(3) (В сила от 1 януари 2001 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите и трансферите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
4. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.
(6) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Приходите по ал. 2, т. 2 – 8 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
Учителски пенсионен фонд
Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Годишният бюджет на Учителския пенсионен фонд се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него и не се включва в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.
(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите на Учителския пенсионен фонд се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба.
(3) Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в.
(4) Временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се влагат при условията и по реда на чл. 28.
(5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на Учителския пенсионен фонд се извършва от Националния осигурителен институт.
Приходи по фонд „Пенсии“
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Средствата по фонд „Пенсии“ се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 9, ал. 6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
4. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) трансфери от държавния бюджет, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
5. (отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
6. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. (отм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
11. други източници.
Разходи по фонд „Пенсии“
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват и трансферират за:
1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т. 1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване;
4. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.
Приходи по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се набират от:
1. осигурителни вноски за лицата по чл. 69;
2. трансфери, предвидени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
3. лихви и дивиденти.
Разходи по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се разходват за:
1. изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях на лицата по чл. 69;
2. осъвременяване на пенсиите по т. 1;
3. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.
Приходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“
Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от:
1. трансфери от държавния бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл. 84, определени от пенсиите по буква „а“;
г) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
2. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
3. лихви и дивиденти;
4. дарения и завещания.
Разходи по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“
Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;
11. помощи за профилактика и рехабилитация.
(2) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.
Приходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 23. Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. (отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Разходи по фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 24. Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика на професионалните болести;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.
Приходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“
Чл. 25. Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
6. (предишна т. 5, доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) лихви и дивиденти;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) дарения и завещания;
10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други източници.
Разходи по фонд „Общо заболяване и майчинство“
Чл. 26. Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) средства по програмата „В подкрепа на майчинството“;
6. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
7. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Приходи за фонд „Безработица“
Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Приходите за фонд „Безработица“ се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
3. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.
Разходи за фонд „Безработица“
Чл. 26б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Средствата от фонд „Безработица“ се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Краткосрочни безлихвени заеми за фондовете
Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Влагане на свободни средства
Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.
Банково обслужване
Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.
(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.
Изпълнение на бюджета
Чл. 30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.
Годишен отчет
Чл. 31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.
Глава
трета.
УПРАВЛЕНИЕ
Функции на министъра на труда и социалната политика (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.
Национален осигурителен институт
Чл. 33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Структурата и организацията на Националния осигурителен институт се определят с правилника по чл. 36, ал. 1, т. 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на Националния осигурителен институт се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(4) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За администрацията на Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;
3. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
4. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) извършва плащането на пенсиите, обезщетенията и помощите по този кодекс, както и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
7. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
9. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) издава информационен бюлетин;
10. (нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) поддържа информационна система за изплащаните пенсии, обезщетения и помощи по този кодекс и за гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
11. (нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт;
12. (нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им;
13. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година;
14. (нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) издава персонален идентификационен код за електронна идентификация и достъп до електронните административни услуги, предоставяни от Националния осигурителен институт;
15. (нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) води регистър на лицата, прехвърлили средства от българска пенсионна схема към пенсионна схема на Европейския съюз, на Европейската централна банка или на Европейската инвестиционна банка;
16. (нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на данните от документите по чл. 5, ал. 7, т. 2, 3 и 4;
17. (нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на лицата с осигурителен стаж по чл. 9а;
18. (нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) води регистър на решенията на медицинските комисии по чл. 98, ал. 4.
(6) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН, от Националния статистически институт и от лечебните заведения.
(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Органи на управление
Чл. 34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.
Надзорен съвет
Чл. 35. (1) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При липса на споразумение по ал. 3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал. 1.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в „Държавен вестник“.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.
Функции на надзорния съвет
Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване, годишния бюджет на Учителския пенсионен фонд и отчетите им;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет. Правилникът за организацията и дейността на Националния осигурителен институт се обнародва от председателя на надзорния съвет в „Държавен вестник“;
6. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) взема решение за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност на осигурителите;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
12. (нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) определя с решение изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация за съответната календарна година; решението не подлежи на обжалване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Членовете на Надзорния съвет не получават възнаграждение за участието си в заседания на съвета.
Управител и подуправител
Чл. 37. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години. До три месеца преди изтичането на мандата на управителя и подуправителя Народното събрание избира нови управител и подуправител. В случай че до изтичане на мандата на управителя и подуправителя не е осъществен нов избор, те продължават да изпълняват своите правомощия до провеждането му.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) проектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Учителския пенсионен фонд;
б) (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) проектите за отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и отчет за изпълнението на Учителския пенсионен фонд;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт;
8. (нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70;
9. (нова – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – 8;
10. (нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) упражнява функциите на:
а) орган по назначаването по отношение на държавните служители;
б) работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.
Съвет на управителя
Чл. 38. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт. Съставът на съвета се определя с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 37, ал. 5, т. 1 – 9.
Изисквания към членовете на надзорния съвет, управителя и подуправителя
Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съжителство или се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.
(2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 1, т. 3 се установява служебно.
Глава
четвърта.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел
I.
Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Право на обезщетение
Чл. 40. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато:
1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;
2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението;
3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.
Срокове за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване (Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Срок на изплащане на обезщетението
Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.
Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа
Чл. 43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Обезщетения за санаторно-курортно лечение
Чл. 44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.
Обезщетение за гледане на болен член от семейството
Чл. 45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г.) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.
(5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Случаи, при които не се изплаща обезщетение
Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Парично обезщетение при трудоустрояване
Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Раздел
II.
Обезщетения за майчинство
Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро (Загл. доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Чл. 48. (1) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото ѝ възнаграждение.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 24 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Право на обезщетение за бременност и раждане
Чл. 48а. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за бременност и раждане (Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 48б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) (Доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5.
(2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Чл. 50. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Когато детето е родено мъртво, почине, е настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а.
(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 и 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48а.
Обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане
Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:
1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато майката е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата, това обезщетение се изплаща на бащата, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 48а.
(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Обезщетение при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща парично обезщетение по чл. 49, 53 или 53в. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а, 52а и 53а.
Обезщетение при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в.
Право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 52а. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда.
(3) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 52а.
Право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
Чл. 53б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
Чл. 53в. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) (1) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
(2) На осигурения за общо заболяване и майчинство осиновител се изплаща парично обезщетение при осиновяване на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 8 от Кодекса на труда.
(3) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице се изплаща парично обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 2, 3 или 5 от Кодекса на труда.
(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение.
(5) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 53а.
Обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
Чл. 53г. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) (1) Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване:
1. не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права и/или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на осиновителя, обезщетението по ал. 1 се изплаща на осиновителя, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща на настойника и в случаите, когато осиновителят, който сам е осиновил дете, е починал или е лишен от родителски права. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 53а.
(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 54. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията на чл. 52а.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Раздел
III.
Парични обезщетения за безработица (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от
01.01.2002 г., предишна глава ІV А – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.)
Право на парично обезщетение за безработица
Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Размер на паричното обезщетение за безработица
Чл. 54б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – доходът, от който е определено паричното обезщетение, по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.
Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54в. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:
| Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. (години) | Срок на изплащане на обезщетението (месеци) |
| до 3 години | 4 |
| от 3 години и 1 ден до 7 години | 6 |
| от 7 години и 1 ден до 11 години | 8 |
| от 11 години и 1 ден до 15 години | 10 |
| над 15 години | 12 |
(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54г. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54д. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
4. (отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 работни дни.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Чл. 54е. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 3 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица (Загл. доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 54ж. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.
Задължения за предоставяне на информация
Чл. 54з. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежедневно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.
Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица
Чл. 54и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Раздел
IV.
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи (Нов – ДВ, бр. 106 от
2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на помощите (Загл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.)
Чл. 54к. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения за безработица
Чл. 54л. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Преизчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
Чл. 54м. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски.
(2) Когато в резултат на преизчисляването по ал. 1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението:
1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал. 1;
2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.
Глава
пета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Трудова злополука
Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионална болест
Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.
(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните ѝ последици.
Деклариране на трудова злополука
Чл. 57. (1) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.
Разследване на трудова злополука
Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.
Досие
Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;
2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;
3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;
4. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) данните от издадените първични болнични листове и решенията по обжалването им от регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;
5. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.
Сигнализиране за професионална болест
Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести
Чл. 63. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.
Размери на осигурителните вноски във фонд „Трудова злополука и професионална болест“
Чл. 64. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест по групи основни икономически дейности.
(3) (В сила от 1 януари 2004 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Размерът на осигурителната вноска се определя от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) (В сила от 1 януари 2004 г., отм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест
Чл. 65. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.
Задължения на осигурителя
Чл. 66. Осигурителят е длъжен:
1. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Задължения на предприятието ползвател (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Задълженията на осигурителя по тази глава се отнасят и за предприятието ползвател, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа.
Задължения на осигуреното лице
Чл. 67. Осигуреното лице е длъжно:
1. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) да уведоми незабавно осигурителя/предприятието ползвател или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
Глава
шеста.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел
I.
Пенсии за осигурителен стаж и възраст
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
(2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.
Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.
(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.
Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.; предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(5а) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2006 г.; предишна ал. 4 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на длъжност „водолаз“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, ако са прослужили на тази длъжност 15 години, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4 и 7 може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6.
(9) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
(10) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.
Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации
Чл. 69а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(2) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст.
Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд
Чл. 69б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в.
(6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в.
(8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.
(5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106.
Придобиване право на пенсия от съдии, прокурори и следователи
Чл. 69г. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.)
Размер на пенсията
Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
(2) За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
(3) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(4) За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
(5) За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(6) Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2.
(7) Съотношението по ал. 5, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
(9) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
(10) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва:
1. при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
(11) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б. Когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е възобновило осигуряването си в универсален пенсионен фонд по реда на чл. 124а, осигурителният доход не се намалява за месеците, през които лицето не е било осигурено в универсален пенсионен фонд и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Осигурителният доход на лицето не се намалява след прехвърлянето на средствата му по чл. 129, ал. 15 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
(12) Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(13) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12.
(14) Размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
(15) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, 69, 69а, 69б и 69в не може да бъде по-малък от минималния размер по ал. 12.
(16) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
(17) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.
(18) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният коефициент се изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.
Доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент (Загл. изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 70а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца не се взема предвид дохода за времето:
1. на наборна или алтернативна служба;
2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение;
3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
4. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка;
5. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) на лице с увреждане, на което е определена чужда помощ, както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за него, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. – лична пенсия;
7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
8. (нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
9. (нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) през което лицата са се осигурявали на основание чл. 4, ал. 5, 7 и 9.
(3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за времето на отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване – доходът, от който е изчислено обезщетението;
3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения.
(5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне на пенсия, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато по българското законодателство е зачетен само осигурителен стаж, който не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно ал. 2, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
Раздел
II.
Пенсии за инвалидност
Право на пенсия
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.
Определяне на пенсията за инвалидност
Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Начална дата и срок на пенсията
Чл. 73. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94.
(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишен текст на чл. 74 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;
4. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда с РКС № 5 от 2000 г. – ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) над 30-годишна възраст – 5 години;
5. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда с РКС № 5 от 2000 г. – ДВ, бр. 55 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.
(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.04.2009 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;
2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.)
(4) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
2. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по ал. 4. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 – 77.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.
Доход за изчисляване на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуален коефициент
Чл. 77. (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За определяне размера на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. – по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11.
Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 78. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж.
Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест
Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 – за пенсиите, отпуснати с начална дата до 1 януари 2019 г., а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. – по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11, и по следните коефициенти:
1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,4494;
2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,3932;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,3371.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:
1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 125 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
2. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17.
Раздел
III.
Наследствени пенсии
Право на наследствена пенсия
Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Определяне на наследствената пенсия
Чл. 81. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:
1. при един наследник – 50 на сто;
2. при двама наследници – 75 на сто;
3. при трима и повече наследници – 100 на сто.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12.
(3) При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.
Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия
Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и не получават лична пенсия.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.
Видове наследствени пенсии
Чл. 83. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто.
(2) Когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 90 на сто.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба или при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.
(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86.
(6) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81, съобразно вида на получаваната пенсия.
Добавка от пенсията на починал съпруг
Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) до 31 август 2011 г. – 20 на сто;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от 1 септември 2011 г. – 26,5 на сто.
3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.
(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст
Чл. 84а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Раздел
IV.
Пенсии, несвързани с трудова дейност
Пенсия за военна инвалидност
Чл. 85. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:
1. наборната военна служба;
2. службата в запаса или в резерва.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Право на пенсия за военна инвалидност имат загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Размер на пенсията за военна инвалидност
Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост по следната таблица:
| Трайно намалена работоспособност | |||
| над 90 на сто | 71-90 на сто | 50-70,99 на сто | |
| Редници и сержанти | 150 на сто | 140 на сто | 115 на сто |
| Офицери | 160 на сто | 150 на сто | 120 на сто |
(2) Когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Пенсия за гражданска инвалидност
Чл. 87. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Размер на пенсията за гражданска инвалидност
Чл. 88. (1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 150 на сто;
2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 140 на сто;
3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 115 на сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Социална пенсия за старост
Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.)
Социална пенсия за старост
Чл. 89а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.)
Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 110 на сто от социалната пенсия за старост.
Пенсия за особени заслуги
Чл. 91. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
Персонални пенсии
Чл. 92. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.
Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност
Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, са за сметка на държавния бюджет.
Раздел
V.
Общи правила за пенсиите
Дата на отпускане на пенсията
Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 94 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Наследствена пенсия или добавка по чл. 84 се отпуска от датата, следваща датата на прекратяване на пенсията на наследодателя, когато заявлението е подадено в двумесечен срок от датата на смъртта на наследодателя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, но не по-рано от датата на подаване на заявлението.
Спиране на пенсията
Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсията се спира:
1. по искане на лицето;
2. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) когато не се следва изплащането ѝ на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер;
5. (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
Прекратяване на пенсията
Чл. 96. (1) Пенсията се прекратява, когато:
1. пенсионерът почине;
2. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването ѝ;
5. (нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2 – 5 – от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсията по чл. 68, ал. 4 се прекратява от датата на отпускането ѝ, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс.
Възобновяване и възстановяване на пенсията
Чл. 97. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването ѝ.
(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването ѝ – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Прекратената на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 пенсия се възстановява от датата на прекратяването ѝ, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Ред за отпускане и изменение на пенсията
Чл. 98. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни;
2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.
(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ.
(6) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят ѝ подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
(8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.
(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.
(10) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.
Изменяне или отменяне на разпореждането
Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал:
1. по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за:
а) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;
б) гражданското си състояние;
2. по инициатива на органа – когато се установи, че:
а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ;
д) пенсията е определена в неправилен размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) по т. 2 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 94.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Осъвременяване на пенсиите
Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишен текст на чл. 100 – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случай че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
Получаване на повече от една пенсия
Чл. 101. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:
1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
4. (нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4а. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава;
5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия от същия вид.
(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(3а) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.
Преизчисляване на пенсията
Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето може да подаде заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, с което да поиска пенсията му да бъде служебно преизчислявана по реда на ал. 1. Преизчисляването се извършва веднъж годишно по ред, определен с наредбата по чл. 106, въз основа на наличните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – въз основа на внесените осигурителни вноски за периодите след пенсионирането, съответно – след последното преизчисляване на пенсията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляване се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.
(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При преизчисляване на пенсиите по чл. 68а размерът на намалението им по чл. 70, ал. 14 не се променя.
Добавка за чужда помощ
Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.
Категории труд
Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(8) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(9) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69а се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност „балерина, балетист или танцьор“ в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
(10) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.
Давност
Чл. 105. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
Подзаконова уредба
Чл. 106. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се определят с наредба на Министерския съвет.
Глава
седма.
КОНТРОЛ
Контролни органи
Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишен текст на чл. 107 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:
1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
2. лекарите – експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Правомощия на контролните органи (Загл изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения:
1. извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
2. установяват административни нарушения на законодателството относно държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
3. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт;
4. могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност;
5. могат да изискват от органите на медицинската експертиза и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност и подаване на данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;
6. имат право на достъп до подлежащите на контрол работни помещения и обекти.
(2) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
(3) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(4) Контролните органи на Националния осигурителен институт задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Управителят на Националния осигурителен институт възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.
(6) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията им.
Сигнална функция на контролните органи на Националния осигурителен институт
Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.
Забрана за други дейности
Чл. 109. (1) Служителите на контролните органи на Националния осигурителен институт не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.
Ревизионни актове за начет
Чл. 110. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет:
1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
2. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
5. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административно-процесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;
2. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;
3. (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) изпълнение върху суми, възстановени от орган на Националната агенция за приходите по запорирана сметка на длъжника.
4. (нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(6) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките ѝ клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.
(7) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 113 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.
(8) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Органът, наложил запора, може с мотивирано решение да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят в негово разпореждане. Решението и отказът за издаване на разрешение не подлежат на обжалване.
(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.
(10) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(12) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
Имуществени санкции на банки
Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
Задължения за вписване
Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 113. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 113 – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Възстановяване на неоснователно получени суми
Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2;
2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане;
3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.
(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което се връчва по реда на чл. 110, ал. 4. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите
Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Удръжките от пенсии за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания са в следните размери:
1. когато пенсионерът получава до 300,00 лв. месечно – една седма част;
2. когато пенсионерът получава от 300,01 до 400,00 лв. месечно – една шеста част;
3. когато пенсионерът получава от 400,01 до 500,00 лв. месечно – една пета част;
4. когато пенсионерът получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно – една трета част;
5. когато пенсионерът получава над 700,01 лв. месечно – една втора част.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Вземанията се събират в поредност: задължения за издръжка, неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания, други публични вземания и частни вземания.
Давност
Чл. 115. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;
2. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
3. с предприемане на действия по принудително изпълнение.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Давността спира да тече:
1. при обжалване – докато продължава спорът относно вземането;
2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
Разсрочване на задължения
Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от Националния осигурителен институт, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.
(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 113.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
3. погасителен план за разсрочване на задълженията;
4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;
5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;
6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:
а) задължения към фондовете по държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
б) задължения към персонала;
в) други публични задължения;
г) други задължения;
7. други документи по преценка на разсрочващия орган.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато искането за разсрочване е направено от физическо лице, към него се прилага декларация за доходите му през последните 12 месеца преди календарния месец, в който е направено искането.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Решението за разсрочване се издава от:
1. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок до две години;
2. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) управителя на Националния осигурителен институт – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок до 5 години;
3. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за срок до 5 години.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.
(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
(11) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
Глава
осма.
СПОРОВЕ
Обжалване по административен ред (Загл. изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи;
2. разпореждания:
а) (доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;
б) (нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица;
в) (предишна буква „б“ – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;
г) (предишна буква „в“ – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;
д) (предишна буква „г“ – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5;
е) (предишна буква „д“ – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи;
ж) (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите;
3. (нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3;
4. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;
5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на Националния осигурителен институт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма в следните срокове:
1. срещу разпорежданията по т. 2, буква „а“ – в едномесечен срок от получаването им;
2. срещу разпорежданията по т. 2, букви „б“ – „ж“, задължителните предписания по т. 3, отказите по т. 4 и съдържанието на документ по т. 5 – в 14-дневен срок от получаването.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Разпорежданията, издадени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в едномесечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 64 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Спиране на изпълнението
Чл. 117а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.
Обжалване по съдебен ред (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 118. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ по чл. 117, ал. 1, т. 5, както и решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с което се е произнесъл по оспорване съдържанието на такъв документ.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Решението на управителя на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 4 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административния съд – град София. Жалбата се подава чрез управителя на Националния осигурителен институт, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Спиране на изпълнението от съда
Чл. 118а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.
(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.
Касационно обжалване
Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.
Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Част
втора.
ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ПРЕДИШЕН ДЯЛ II – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Дял
първи.
ДРУЖЕСТВА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (НОВ – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Глава
девета.
УЧРЕДЯВАНЕ, ЛИЦЕНЗИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО
ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Раздел
I.
Общи положения (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Осъществяване на допълнителното социално осигуряване
Чл. 120а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и/или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, които се учредяват и управляват от лицензирани по реда на този кодекс пенсионноосигурителни дружества или от дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Регулиране и контрол
Чл. 120б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите и осигуряване стабилността на дружествата и фондовете.
(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Надзорната дейност се осъществява въз основа на далновиден подход, основан на рисковете.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Процесът на надзорен преглед включва:
1. преглед на стратегиите, процесите и отчетните процедури, които дружеството за допълнително социално осигуряване е установило за спазване на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му;
2. оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление;
3. оценка на рисковете за дейността на дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове;
4. оценка на способността на дружеството да оценява и управлява тези рискове.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) При осъществяването на надзорен преглед и определянето на минималната честота и обхвата му комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ Управление „Осигурителен надзор“, наричан по-нататък „заместник-председателят на комисията“, вземат предвид обстоятелствата, при които осъществяват дейност дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове, и размера, естеството, мащаба и сложността на тяхната дейност. Надзорният преглед обхваща и дейността на външните изпълнители, на които дружеството е възложило осъществяване на определени дейности.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията и заместник-председателят на комисията използват подходящи инструменти за наблюдение, включително извършват стрес-тестове, които им позволяват да установят финансовото състояние на дружеството за допълнително социално осигуряване и/или управляваните от него фондове и да следят какви мерки то взема за отстраняване на проблемите, в случай че са констатирани такива.
(7) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията и заместник-председателят на комисията упражняват своевременно надзорните си правомощия в съответствие с изискванията на този кодекс и на Закона за Комисията за финансов надзор по начин, който е пропорционален на размера, естеството, мащаба и сложността на дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове.
Език
Чл. 120в. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Документите на пенсионноосигурителните дружества и на дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и на техните осигурителни посредници във връзка с дейността по допълнително социално осигуряване, които се предоставят на потребителите, на комисията и на заместник-председателя на комисията, се изготвят на български език.
(2) В отношенията между потребителите и дружествата за допълнително социално осигуряване, съответно – осигурителните посредници, може да се използва и друг език, когато това е уговорено между страните.
Оповестяване на информация
Чл. 120г. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията публикува на страницата си в интернет:
1. нормативните актове, указанията, политиките, практиките и насоките по чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за Комисията за финансов надзор и утвърдените образци на документи във връзка с дейността по допълнителното социално осигуряване;
2. информация относно това, че Република България не се възползва от възможностите по чл. 4 и 5 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ, L 354/37 от 23 декември 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/2341“;
3. информация относно основната цел на надзорната дейност, основните функции и дейности на комисията и за заместник-председателя на комисията и надзорния преглед по чл. 120б, ал. 4 и 5;
4. обобщени статистически данни за основните аспекти от прилагането на разпоредбите от пруденциално естество.
Раздел
II.
Пенсионноосигурителни дружества (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Определение
Чл. 121. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсионноосигурителното дружество е акционерно дружество, лицензирано по реда на този кодекс и регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава членка.
(2) Пенсионноосигурителното дружество има предмет на дейност единствено допълнително пенсионно осигуряване.
(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да извършва търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността му.
(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да създават сдружения с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.
(5) Пенсионноосигурителното дружество няма право да участва в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, както и да придобива акции в други пенсионноосигурителни дружества.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество осъществява своята дейност:
1. съгласно този кодекс и актовете по неговото прилагане;
2. в съответствие с устава си, с правилника за организацията и дейността на управлявания от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване, с инвестиционната му политика и с вътрешните актове по чл. 123е, ал. 4, т. 5, букви „а“, „е“, „ж“ и „и“, т. 6 и 8;
3. в съответствие с другите вътрешни актове, приети от дружеството съгласно изискванията на този кодекс и актовете по неговото прилагане.
Фирма
Чл. 121а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Фирмата на пенсионноосигурителното дружество задължително съдържа в комбинация думите „пенсия“ и „осигуряване“ или производни на тях.
(2) Дружества, които не притежават лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване, не могат да използват във фирмата си в комбинация думите по ал. 1 или техни равнозначни на български или на чужд език.
Учредители и акционери
Чл. 121б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Учредители и акционери на пенсионноосигурително дружество могат да бъдат:
1. български физически или юридически лица;
2. физически лица – граждани на друга държава членка;
3. юридически лица със седалище в друга държава членка;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) чуждестранни юридически лица, извън тези по т. 3, които са регистрирани като осигурителна, застрахователна или друга финансова институция по националното им законодателство и подлежат на специализиран финансов надзор.
(2) Лицата по ал. 1 могат да притежават акции само в едно пенсионноосигурително дружество, което осъществява дейност в страната.
Акции и капитал
Чл. 121в. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество може да издава само поименни безналични акции с право на един глас.
(2) Минималният размер на капитала на пенсионноосигурителното дружество е 5 млн. лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Капиталът на пенсионноосигурителното дружество трябва да е изцяло внесен с парични вноски към датата на подаване на заявлението за получаване на пенсионна лицензия, съответно към датата на подаване на заявлението за вписване в търговския регистър – при последващо увеличаване на капитала. Вноските в капитала на пенсионноосигурителното дружество на учредителите и акционерите не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност.
(4) Пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 50 на сто от минималния капитал по ал. 2.
(5) Пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти в размери и по начин, които биха довели до нарушаване на изискванията на ал. 4.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Когато собственият капитал (капиталовата база) на пенсионноосигурителното дружество спадне под размера, определен в ал. 4, то уведомява в тридневен срок комисията и представя в 14-дневен срок от спадането на собствения капитал под изискуемия размер оздравителна програма за привеждане в тримесечен срок на собствения капитал в съответствие с изискванията на този кодекс. Когато неизпълнението на изискването по ал. 4 се установи от заместник-председателя на комисията, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията разпорежда на пенсионноосигурителното дружество да изготви оздравителна програма в срок, който не може да е по-дълъг от 14 дни.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията одобрява или отказва да одобри оздравителната програма в 14-дневен срок от получаването ѝ. Комисията отказва да одобри програмата, когато предлаганите мерки не гарантират изпълнението на изискването по ал. 4 или интересите на осигурените лица или пенсионерите.
(8) В периода на изпълнение на оздравителната програма пенсионноосигурителното дружество не може да разпределя дивиденти и следва да отнася пълния размер на печалбата след облагането ѝ с дължимите данъци във фонд „Резервен“.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) При неодобряване на програмата или при неизпълнение на одобрената програма комисията предприема действията по чл. 344, ал. 2, т. 7 и/или т. 19.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталовата база) на пенсионноосигурителното дружество към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване и към структурата и съдържанието на оздравителната програма се определят с наредба на комисията.
(11) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
(12) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
(13) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
(14) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Когато при осъществявания финансов надзор се установи, че в отчети и в справки пенсионноосигурителното дружество е изчислило размера на резервите, които е длъжно да създава съгласно този кодекс, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели в нарушение на този кодекс и на актовете по прилагането му, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията може да разпореди да се извърши ново изчисление на всеки от тези показатели.
Заеми
Чл. 121г. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
(3) Пенсионноосигурителното дружество не може да издава облигации.
Изисквания и отговорност на членовете на управителните и контролните органи
Чл. 121д. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Членовете на управителния и на надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество или на съвета на директорите, другите лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и лицата на друга ръководна длъжност в дружеството трябва да отговарят на следните изисквания за квалификация и надеждност:
1. да притежават професионална квалификация, знания и опит, адекватни за стабилното и благоразумно управление на дружеството (квалификация);
2. да имат добра репутация и да са почтени (надеждност).
(2) Членовете на управителния и на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество трябва колективно да притежават необходимата квалификация във всички относими области на дейността.
(3) Пенсионноосигурителното дружество се управлява и представлява заедно поне от двама изпълнителни директори или от изпълнителен директор и прокурист. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на пенсионноосигурителното дружество на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
(4) Управителният и контролният орган на пенсионноосигурителното дружество приемат и прилагат правила и процедури, с които да гарантират, че лицата по ал. 1 по всяко време отговарят на изискванията за квалификация и надеждност.
(5) Член на управителния съвет, на съвета на директорите или прокурист на пенсионноосигурителното дружество може да е само дееспособно физическо лице, което:
1. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „магистър“, по специалност, подходяща за управление на дружеството;
2. притежава професионален опит съгласно ал. 6;
3. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер, както и за престъпления по непредпазливост против собствеността и против стопанството, извършени в Република България или в чужбина, освен ако е реабилитирано;
4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
5. през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност и не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
7. през последната една година преди акта на съответния компетентен орган не е било член на управителен или контролен орган, неограничено отговорен съдружник или прокурист в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по съответния ред;
8. не е било освобождавано от управителен или от контролен орган на търговско дружество или като прокурист въз основа на приложена принудителна административна мярка освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по съответния ред;
9. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до трета степен включително, с друг член на управителен или на контролен орган на дружеството и не се намира във фактическо съжителство с такъв член;
10. не е член на управителен или на контролен орган на друго пенсионноосигурително дружество, осъществяващо дейност в страната;
11. не са му налагани административни наказания през последните три години за системни нарушения на този кодекс, на другите закони, регламентиращи небанковия финансов сектор, на Закона за кредитните институции и на актовете по прилагането им или на съответното законодателство на друга държава членка;
12. не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност и за което не е налице конфликт на интереси въз основа на събраните за него данни.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Професионален опит по смисъла на ал. 5, т. 2 е налице, когато лицето общо не по-малко от 5 години е:
1. заемало ръководна длъжност във:
а) пенсионноосигурително дружество;
б) управляващо дружество;
в) застраховател;
г) презастраховател;
д) банка;
е) друго предприятие от финансовия сектор, което управлява активи, съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество;
2. заемало длъжност в управителен или в контролен орган на предприятие от нефинансовия сектор, чиито активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество;
3. работило на ръководна длъжност в държавни институции или в други публичноправни субекти, чиито основни функции включват управление или контрол на държавни или международни публични финансови активи или управление, контрол или инвестиране на парични средства по фондове, създадени с нормативен акт, при положение че задълженията му са били свързани с тази дейност на съответните институции и субекти и управляваните, контролираните или инвестираните от тях активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество;
4. работило на ръководна длъжност в държавни институции, които осъществяват дейност в сферата на социалното осигуряване и във финансите или в надзора върху тях.
(7) Член на контролния орган на пенсионноосигурително дружество може да е:
1. дееспособно физическо лице, което отговаря на изискванията на ал. 5, т. 1 и 3 – 12, или
2. юридическо лице, което съответно отговаря на изискванията по ал. 5, т. 5 – 8 и 10 – 12.
(8) Представителят на юридическо лице – член на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество, трябва да отговаря на изискванията по ал. 7, т. 1.
(9) Не може да е член на управителен или на контролен орган, представител на юридическо лице в контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество:
1. лице по чл. 123в, ал. 1, с което дружеството има договорни отношения;
2. банка-попечител, с която дружеството е сключило договор за попечителски услуги;
3. лице, намиращо се в тесни връзки с лице по т. 1 или 2;
4. съдружник, акционер, член на управителен или на контролен орган на лице по т. 1 или 2.
(10) Лицата по ал. 5 и 7 преди избирането им от компетентния орган на дружеството, а лицата по ал. 8 – преди определянето им от съответното юридическо лице, подлежат на одобряване от комисията. За получаване на одобрение те подават заявление по утвърден от заместник-председателя на комисията образец, към което прилагат следните документи:
1. за лицата по ал. 5:
а) диплома за висше образование;
б) документи, удостоверяващи професионалния им опит;
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;
г) декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за обстоятелствата по ал. 5, т. 4 – 11 и ал. 9;
2. за лицата по ал. 7, т. 1 и ал. 8:
а) диплома за висше образование;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;
в) декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за обстоятелствата по ал. 5, т. 4 – 11 и ал. 9;
3. за лицата по ал. 7, т. 2 – декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за обстоятелствата по ал. 5, т. 5 – 8, 10 и 11 и ал. 9.
(11) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Обстоятелството по ал. 5, т. 3 се установява служебно, когато заявителят е български гражданин. Когато заявителят не е български гражданин, липсата на осъждане се удостоверява със свидетелство за съдимост, издадено от държавата, на която лицето е гражданин. Когато тази държава не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от аналогичен документ, доказващ съответствие с това изискване, издаден от компетентен съдебен или административен орган в тази държава или в Република България. Когато не се издава и аналогичен документ, лицето може да представи клетвена декларация, а в държави, в които такава не е предвидена – официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган или нотариус в съответната държава. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.
(12) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Приложените към заявлението документи по ал. 10, т. 1, буква „в“ и т. 2, буква „б“ трябва да са издадени не по-рано от три месеца преди представянето им.
(13) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец:
1. коригиране или допълване на документите по ал. 10 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му;
2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина или от трети лица на документи и/или информация относно заявителя, съответно относно лицата, които го контролират, членовете на неговите управителни и контролни органи и прокуристите му.
(14) (Предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Заместник-председателят на комисията внася в комисията предложение за одобряване или за отказ за одобряване на заявителя по ал. 10 в едномесечен срок от подаването на заявлението, а когато са изискани допълнителни документи или информация от заявителя или други лица или са дадени указания за отстраняване на несъответствия съгласно ал. 13 – в едномесечен срок от представянето им. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок за внасяне на предложението. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не са представени, заместник-председателят на комисията внася предложението в комисията в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението.
(15) (Предишна ал. 13 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията отказва да издаде одобрение, когато заявителят по ал. 10:
1. не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) не е внесъл изисканите документи в определения по ал. 13 срок;
4. е представил документи, които съдържат неверни данни.
(16) (Предишна ал. 14 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Одобрението на комисията на лице по ал. 5, 7 или 8 се издава за заемане на длъжност в управителен или контролен орган на конкретно пенсионноосигурително дружество и прекратява действието си, в случай че в срок една година от издаването му лицето по ал. 5, 7 или 8 не е избрано от компетентния орган на дружеството, а по ал. 8 – не е определено от съответното юридическо лице.
(17) (Предишна ал. 15 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Лице по ал. 5, 7 или 8, което престане да отговаря на предвидените в този член изисквания, е длъжно да уведоми незабавно управителния и контролния орган на дружеството и комисията. В този случай лицето няма право да осъществява функциите си и да получава възнаграждение.
(18) (Предишна ал. 16 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Членовете на управителния или на контролния орган на пенсионноосигурителното дружество носят лична имуществена отговорност за причинените от тях вреди при управлението на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия или бездействия.
(19) (Предишна ал. 17, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Взетите решения от управителния и от контролния орган и сключените сделки в нарушение на ал. 17, изречение второ са действителни, а лицето, извършило нарушението, отговаря пред пенсионноосигурителното дружество и фонда за допълнително пенсионно осигуряване за причинените вреди.
Независими членове
Чл. 121д1. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество се състои от независими членове – физически лица.
(2) Независимият член на съвета:
1. трябва да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5;
2. не може да е:
а) служител в пенсионноосигурителното дружество;
б) лице, което се намира в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество;
в) лице, което е в трайни търговски отношения с пенсионноосигурителното дружество;
г) член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на лице по буква „б“ или „в“;
д) лице, което се намира в тесни връзки с друг член на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) За независимите членове се прилагат съответно чл. 121д, ал. 1, 2, 4, 6, 9 – 16 и ал. 18 и 19.
(4) Кандидатите за независими членове удостоверяват изискванията по ал. 2, т. 1 с документите по чл. 121д, ал. 10, т. 1, а липсата на обстоятелствата по ал. 2, т. 2 – с декларация.
(5) Независим член, който престане да отговаря на изискванията по ал. 2, няма право да осъществява функциите си и да получава възнаграждение и е длъжен да уведоми незабавно съответния орган на пенсионноосигурителното дружество и комисията.
Управление и представителство на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 121е. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Поне едно от лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество, трябва да владее български език.
(2) Лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество, нямат право да заемат друга длъжност по трудов договор, освен като сътрудници в научни институти или преподаватели във висши училища. Те трябва да управляват дружеството като присъстват лично на неговия адрес на управление.
(3) Членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителното дружество и неговите прокуристи са длъжни да:
1. изпълняват задълженията си компетентно, добросъвестно и благоразумно, в интерес на осигурените лица и пенсионерите;
2. предпочитат интересите на осигурените лица и пенсионерите в управляваните от дружеството пенсионни фондове пред своя собствен интерес и интереса на дружеството;
3. съблюдават в действията си приложимото законодателство и приетите от дружеството актове, приети съгласно изискванията на Кодекса за социално осигуряване и актовете по прилагането му;
4. избягват конфликти на интереси, а ако такива възникнат – да ги разкриват писмено, своевременно и пълно пред съответния орган на дружеството, да не участват във вземането на решения, както и да не оказват влияние върху вземането на решения, свързани със съответния случай;
5. спазват конфиденциалност относно непубличната информация, свързана с дейността по допълнително пенсионно осигуряване, осигурените лица и пенсионерите, включително след като престанат да са членове на съответните органи;
6. приемат и осигуряват прилагането в дейността на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването от дружеството на:
а) този кодекс и на подзаконовите актове по неговото прилагане;
б) непосредствено приложимото законодателство на Европейския съюз в областта на допълнителното пенсионно осигуряване и надзора върху него и на актовете на компетентните органи на Европейския съюз по неговото прилагане;
в) разпоредбите на вътрешните актове на пенсионноосигурителното дружество, които се изискват съгласно този кодекс или подзаконовите актове по прилагането му;
7. се отнасят справедливо, обективно и безпристрастно към всички управлявани пенсионни фондове и към всички осигурени лица и пенсионери;
8. следят за ефикасността и ефективността на резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване, включително чрез оценка на действията и резултатите от дейността на осигурителните посредници и другите лица, с които са сключени договори за осъществяване на определени дейности.
(4) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва сделки с членовете на своите управителни и контролни органи и лицата, намиращи се в тесни връзки с тях, освен в качеството им на членове на съответния орган, на акционери на пенсионноосигурителното дружество, на осигурени лица в управляваните от него фондове или на пенсионери.
Изисквания към акционерите
Чл. 121ж. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Всяко лице, което самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко притежава квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, трябва:
1. да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5, т. 3 – 8 и т. 10 и 11, когато е физическо лице;
2. да отговаря на изискванията по чл. 121д, ал. 5, т. 5 – 8 и т. 10 и 11, когато е юридическо лице;
3. да е осъществявало дейност поне три години към датата на подаване на заявлението по ал. 4, когато е юридическо лице;
4. да няма просрочени задължения към държавата и общините;
5. да е финансово стабилно;
6. по отношение на него да не са налице данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че във връзка с придобиването е извършено, извършва се или е имало опит за извършване на изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или за финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това;
7. да притежава добра репутация;
8. да не притежава самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко квалифицирано участие в капитала на друго пенсионноосигурително дружество, лицензирано по реда на този кодекс.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат и за физическите лица – членове на управителните и контролните органи на юридическо лице по ал. 1, както и за физическите лица, които представляват юридическо лице по ал. 1.
(3) Всяко лице, което възнамерява самостоятелно или в съгласие с друго лице пряко или непряко да придобие квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество или да увеличи участието си в него, в резултат на което то ще стане квалифицирано или ще достигне или надхвърли праговете от 20, 33 или 50 на сто от капитала, трябва да поиска предварително разрешение от комисията. Разрешението се издава по предложение на заместник-председателя на комисията.
(4) За получаване на разрешение по ал. 3 лицето подава заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага документите по чл. 122а, ал. 2.
(5) Когато след придобиването на квалифицираното участие ще последва промяна в контрола над пенсионноосигурителното дружество, заявителят представя и план за дейността, който включва:
1. основните цели на придобиването и начините за тяхното постигане (обосновка на придобиването, средносрочни финансови цели, съществените обстоятелства по включване на пенсионноосигурителното дружество в груповата структура на заявителя, включително описание на политиката, която ще ръководи вътрешногруповите отношения);
2. описание на въздействието на придобиването върху управлението на пенсионноосигурителното дружество и на неговата структура.
(6) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец:
1. коригиране или допълване на документите по ал. 4 и 5 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му;
2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина и от трети лица на документи и/или информация относно заявителя, лицата, които го контролират, членовете на неговите управителни и контролни органи и прокуристите му.
(7) Комисията дава или отказва да даде разрешение по ал. 3 в едномесечен срок от подаването на заявлението, а когато са изискани допълнителни документи и/или информация от заявителя или от други лица или са дадени указания за отстраняване на несъответствия съгласно ал. 6 – в едномесечен срок от представянето им. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок, в който комисията трябва да се произнесе. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не са представени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне.
(8) Комисията отказва издаването на разрешение по ал. 3, когато:
1. заявителят или лицето, което го контролира, не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. заявителят не представи необходимите документи или те не отговарят на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му;
3. представените документи съдържат неверни данни;
4. размерът на капитала на заявителя, притежаваното от него имущество и/или развиваната от него дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване участие;
5. произходът на средствата, с които заявителят ще придобие пряко или непряко участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, не е доказан или те са получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност;
6. изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи заявителя или други лица в тесни връзки с него, могат да възпрепятстват упражняването на ефективен надзор;
7. с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения заявителят може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции.
(9) Комисията може да откаже издаването на разрешение, когато не може да идентифицира действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на заявителя.
(10) При издаването на разрешение комисията може да определи срок, в който да се извърши придобиването, след изтичането на който издаденото разрешение се обезсилва. По искане на заявителя този срок може да се удължи, когато основателни причини налагат това.
(11) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) В случаите, когато се изисква разрешение по ал. 3, „Централен депозитар“ – АД, наричан по-нататък „Централен депозитар“, извършва съответните вписвания в централния регистър на ценни книжа във връзка с придобиването на акциите на пенсионноосигурителното дружество само след представяне на издаденото разрешение.
Уведомяване
Чл. 121з. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Централният депозитар уведомява комисията за името/наименованието, адреса и за размера на притежаваното акционерно участие на всяко лице, което придобива едно и над едно на сто от акциите на пенсионноосигурителното дружество или увеличава участието си в капитала на дружеството, така че то достига или надхвърля този праг, в 7-дневен срок от вписването на придобиването.
(2) Всяко лице, получило разрешение по чл. 121ж, ал. 3, е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от придобиването на участието в капитала на пенсионноосигурителното дружество.
(3) Всяко лице, притежаващо самостоятелно или в съгласие с друго лице, пряко или непряко квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество, което намали своето участие или го увеличи, без за това да е необходимо разрешение по чл. 121ж, ал. 3, е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от промяната.
(4) При промяна в действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават 10 и над 10 на сто от капитала на пенсионноосигурителното дружество, дружеството представя пред комисията по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за това обстоятелство в 14-дневен срок от узнаване за промяната.
Пенсионна лицензия
Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) За да извършва дейност по допълнително пенсионно осигуряване, акционерното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от комисията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионната лицензия дава право за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване след получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване от комисията. Разрешението се издава за всеки фонд поотделно.
Необходими документи за получаване на пенсионна лицензия
Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) За получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване дружеството подава до комисията писмено заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага:
1. протокола от учредителното събрание;
2. устава, приет на учредителното събрание;
3. решението на надзорния съвет за избор на управителен съвет и решението на съответния управителен орган за начина, по който ще се представлява дружеството, и за лицата, които ще го представляват;
4. правилници за работата на управителния и надзорния съвет или правилник за работата на съвета на директорите;
5. управленска и организационна структура на пенсионноосигурителното дружество;
6. бизнес план за дейността на пенсионноосигурителното дружество за тригодишен период, съдържащ и информация за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които то предвижда да учреди;
7. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) документите по чл. 123е, ал. 4, т. 5, букви „а“ – „к“ и т. 6 – 8;
8. удостоверение от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции за изцяло внесен минимално изискуем капитал съгласно чл. 121в, ал. 2;
9. документите по чл. 121д, ал. 10 и доказателства, включително декларации, че са изпълнени изискванията на чл. 121е, ал. 1 и 2;
10. списък на акционерите с техните ЕГН, единен идентификационен код или други аналогични данни за чуждестранните лица и размера на акционерното им участие, както и:
а) протоколи с решенията на управителните органи на акционерите – юридически лица, за участие в учредяването на акционерното дружество, което кандидатства за получаване на пенсионна лицензия;
б) удостоверения за актуално правно състояние – за юридическите лица, регистрирани в чужбина;
в) документ от компетентен орган, с който се удостоверява, че върху дейността на юридическо лице по чл. 121б, ал. 1, т. 4 се осъществява специализиран финансов надзор и се посочва обхватът му;
г) декларации от акционерите относно обстоятелствата по чл. 121б, ал. 2 и чл. 121в, ал. 3;
11. данни за информационната система на дружеството;
12. проект на договор с банка-попечител;
13. имената и личните данни на актюера, протокол с решение на общото събрание на акционерите за избора му и декларация относно обстоятелствата по чл. 122к, ал. 1, т. 1 – 4 по утвърден от заместник-председателя на комисията образец;
14. документ за платена такса.
(2) Всяко лице, което самостоятелно или в съгласие с други лица пряко или непряко притежава квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество или може да упражнява контрол над дружеството, представя:
1. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец относно:
а) действителните си собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала му;
б) съответствие с изискванията на чл. 3, т. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици;
в) произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записани акции, както и че те не са заемни;
2. декларация, че няма просрочени задължения към държавата и общините;
3. удостоверения за установените и платените данъчни и осигурителни задължения за последните три години;
4. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец, удостоверяваща, че са спазени изискванията на чл. 121ж, ал. 1, т. 1, съответно на т. 2 и 8;
5. декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за наличието и естеството на финансови или всякакви други интереси или връзки на лицето или на членовете на управителните и контролните му органи, когато е юридическо лице, спрямо други акционери на пенсионноосигурителното дружество и/или членове на неговите управителни и контролни органи, както и за наличието или липсата на писмени или мълчаливи споразумения с друг/други акционер/акционери на пенсионноосигурителното дружество и/или с други лица във връзка с придобиването на квалифицираното участие, като към декларацията се прилагат текстовете на споразуменията, ако такива са налични;
6. документи за финансово състояние:
а) за юридическо лице – годишни финансови отчети за последните три години, след извършен одит, ако такъв е задължителен, както и финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо подаването на заявлението, които задължително включват отчет за финансовото състояние, отчет за всеобхватния доход, отчет за промените в собствения капитал, отчет за паричните потоци и пояснителни приложения;
б) за физическо лице – декларация по утвърден от заместник-председателя на комисията образец за финансовото му състояние, а за едноличен търговец – и годишни финансови отчети за последните три години, след извършен одит, ако такъв е задължителен, както и финансов отчет за последното тримесечие;
7. информация за групата, към която принадлежи юридическото лице, за предприятията в групата, които подлежат на финансов надзор, и за компетентните институции, които осъществяват надзора върху тях;
8. информация за кредитния рейтинг на заявителя и на търговските дружества, контролирани от него, както и на групата, от която той е част, когато такива рейтинги са присъдени;
9. справка за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице, както и описание на дейността на юридическото лице до датата на подаване на заявлението;
10. устав или други аналогични учредителни документи.
(3) Заместник-председателят на комисията може да изисква в определен от него срок не по-дълъг от един месец:
1. коригиране или допълване на документите по ал. 1 и 2 за отстраняване на несъответствия с разпоредбите на този кодекс или на актовете по прилагането му;
2. представянето от заявителя, от компетентните органи в страната и в чужбина и от трети лица на документи и информация относно заявителя, лицата по ал. 2, членовете на управителните и контролните им органи и на прокуристите им.
(4) След получаването на пенсионна лицензия дружеството уведомява комисията при всяка промяна на документите или обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от вписването или от вземането на решението, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(5) Комисията определя с наредба изисквания към документите по ал. 1, т. 6 и 11.
Издаване и отказ за издаване на пенсионна лицензия
Чл. 122б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) В двумесечен срок от получаване на документите по чл. 122а, ал. 1 и 2 заместник-председателят на комисията внася в комисията предложение за издаване или за отказ за издаване на пенсионна лицензия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) В случаите, когато заместник-председателят на комисията е изискал допълнителни документи и/или информация от заявителя или от други лица или е дал указания за отстраняване на несъответствия съгласно чл. 122а, ал. 3, предложението по ал. 1 се внася в едномесечен срок от получаването на документите и/или информацията. Когато документите или информацията, изискани от други лица, са представени след тези от заявителя, заместник-председателят на комисията го уведомява за крайния срок за внасяне на предложението. В случаите, когато изисканите допълнителни документи или информация не бъдат представени, заместник-председателят на комисията внася предложението в комисията в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне.
(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасяне на предложението по ал. 1, с което издава или отказва да издаде пенсионна лицензия.
(4) Комисията уведомява писмено заявителя за решението в 7-дневен срок от издаването му.
(5) Издадената пенсионна лицензия е безсрочна.
(6) В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за получаване на пенсионна лицензия не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.
(7) Решението на комисията по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник“.
Основания за отказ
Чл. 122в. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Комисията отказва издаването на пенсионна лицензия, когато:
1. не са представени необходимите документи или те не отговарят на изискванията на този кодекс, или не са отстранени несъответствията в случаите по чл. 122а, ал. 3;
2. внесеният капитал е под установения минимум по чл. 121в, ал. 2;
3. някой от членовете на управителните и контролните органи, прокуристите или лицата по чл. 122а, ал. 2 не отговаря на предвидените в този кодекс изисквания, или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;
4. са представени документи, които съдържат неверни сведения или данни;
5. дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансовата му стабилност;
6. размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;
7. произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е доказан или тези средства са получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност;
8. поради тесни връзки между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор;
9. изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи едно или повече юридически или физически лица, с които заявителят има тесни връзки, ще възпрепятстват ефективното упражняване на надзора на комисията;
10. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.
(2) Комисията може да откаже издаването на пенсионна лицензия, когато не могат да се идентифицират действителните собственици (действителните бенефициери), които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на лице по чл. 122а, ал. 2.
Вписване в търговския регистър
Чл. 122г. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството с предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване, след предоставяне на издадената от комисията пенсионна лицензия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.)
Регистър на пенсионните лицензии
Чл. 122д. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Комисията води публичен регистър на лицензираните пенсионноосигурителни дружества, на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и на професионалните схеми.
Отнемане на лицензия
Чл. 122е. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Издадената пенсионна лицензия се отнема от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията, когато пенсионноосигурителното дружество:
1. не започне да извършва дейността, за която е лицензирано, в 6-месечен срок от получаване на лицензията;
2. осъществява и друга търговска дейност освен пряко свързаната с допълнителното пенсионно осигуряване;
3. се преобразува чрез разделяне, вливане в или сливане с друго пенсионноосигурително дружество;
4. се прекратява по решение на общото събрание на акционерите;
5. е неплатежоспособно;
6. е с отнети разрешения за управление на всички учредени от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
7. е представило документи, послужили като основание за издаване на лицензията, които съдържат неверни данни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Извън случаите по ал. 1 заместник-председателят на комисията може да направи предложение за отнемане на лицензията на пенсионноосигурително дружество, когато:
1. са нарушени изискванията на чл. 121д или 121ж;
2. дружеството е възпрепятствало упражняването на надзора и/или не е изпълнило влязла в сила приложена му принудителна административна мярка по този кодекс;
3. дружеството не изпълнява задълженията си към осигурените лица, пенсионерите или лицата, на които изплаща еднократно или разсрочено средства;
4. не се спазва доброволността при избор на фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
5. дружеството е сключило сделки, които засягат финансовата му стабилност или стабилността на управляваните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, с което застрашава интересите на осигурените лица и пенсионерите;
6. дружеството е извършило грубо нарушение или системни нарушения на разпоредбите на този кодекс и на актовете по прилагането му;
7. дружеството е представило неверни данни относно собствения капитал (капиталовата база), минималните ликвидни средства или за резервите, които е длъжно да създава съгласно този кодекс;
8. (нова – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) дружеството е извършило или е допуснало извършването на груби или системни нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/2365“.
(3) Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението за отнемане на лицензията.
Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на пенсионната лицензия
Чл. 122ж. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) След отнемане на пенсионната лицензия пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията, включително срока и размера на вноските по сключени осигурителни договори.
(2) Отнемането на лицензията не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключени договори.
Задължение на комисията при отнемане на пенсионната лицензия
Чл. 122з. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Комисията изпраща съобщение за отнемане на пенсионната лицензия до Агенцията по вписванията. Решението за отнемане на пенсионната лицензия се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на страницата на комисията в интернет и най-малко в два централни всекидневника.
Отговорен актюер
Чл. 122и. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване се извършва само от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната от комисията правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на дружеството и управляваните от него фондове.
(2) Отговорният актюер трябва да:
1. (доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, които обстоятелства за българските граждани се установяват служебно;
2. не е бил през последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „магистър“ и с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени с наредба на комисията;
6. има поне тригодишен опит като актюер в национални осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Условията и редът за признаването на правоспособността и за провеждане на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на пенсионното осигуряване.
(4) Комисията отнема правоспособността на отговорен актюер по предложение на заместник-председателя на комисията, ако се установи, че лицето:
1. е престанало да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1 – 4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване е извършило груби или системни нарушения на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му или на правилниците за организацията и дейността на управляваните от съответното пенсионноосигурително дружество фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
3. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му;
4. (нова – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) не е упражнявало дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемане на правоспособността на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането.
Допълнителни изисквания към отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 122к. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество трябва да:
1. не е съпруг или роднина до четвърта степен включително по права или по съребрена линия или по сватовство с член на управителния или контролния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) не е съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган на лице по чл. 123в, ал. 1, с който пенсионноосигурителното дружество има договорни отношения, или на лице в тесни връзки с него, на банката попечител или на лице в тесни връзки с нея;
4. не е страна по сделки с дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, освен в качеството му на акционер на дружеството или на осигурено лице в някой от тези фондове;
5. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Отговорният актюер се избира от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация, че отговаря на условията на ал. 1. Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларация.
(3) Отговорният актюер уведомява пенсионноосигурителното дружество за промяна в обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от узнаване на промяната.
(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане на правоспособност на отговорен актюер по чл. 122и, ал. 4 общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в срок три месеца от узнаване на обстоятелствата.
Актюерско обслужване
Чл. 123. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Отговорният актюер:
1. разработва биометричните таблици по чл. 169, ал. 1, т. 2 и чл. 246, ал. 1, т. 2 и актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми, които се утвърждават от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. отговаря за коректното прилагане на актюерските методи в дейността на пенсионноосигурителното дружество;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на пенсионните резерви, и сравнява допусканията, които са в основата на изчисляването на тези резерви, с практическите резултати;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., отм., предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) отговаря за вярното и точното определяне на размера на пенсионните резерви и на всички задължения към осигурените лица, пенсионерите или техните наследници;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) до 31 март всяка година изготвя и представя на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и на комисията актюерски доклад за предходната година;
6. (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията определя с наредба формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по ал. 1, т. 5.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на пенсионноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Отговорният актюер докладва на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество за всички съществени констатации и препоръки в областта на актюерското обслужване, като управителният орган взема мерки, когато това е необходимо. Отговорният актюер уведомява комисията, когато е докладвал на управителния орган и той не е предприел подходящи и своевременни мерки за противодействие, в случай на:
1. значителен риск дружеството или управляван от него фонд да не спази съществено законово изискване, когато това би могло да застраши в значителна степен интересите на осигурените лица или пенсионерите;
2. съществено нарушение на нормативната уредба.
Банка-попечител
Чл. 123а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Всички активи на фонд за допълнително пенсионно осигуряване се съхраняват в една банка-попечител на базата на сключен договор за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, и банката-попечител.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банка-попечител на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по смисъла на този кодекс може да бъде банка:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) която е местна банка или чуждестранна банка с право да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон;
2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) чийто лиценз включва извършване на дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции;
3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) чийто лиценз включва извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) чиито лиценз, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;
5. (доп. – ДВ, 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) по отношение на която през последните 12 месеца не са налагани мерки по чл. 103, ал. 2, т. 16, 23 или 24 от Закона за кредитните институции;
6. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му.
7. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банка-попечител на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми може да бъде банка:
1. по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции;
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) чийто лиценз включва извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) чиито лиценз, дейност, сделки или операции не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения;
4. която притежава капиталова, кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на попечителските си функции и задължения съгласно изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Банката-попечител:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) съхранява и отчита по клиентски сметки и регистрите в депозитарни институции в страната безналичните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) отчита и съхранява по клиентски сметки и регистрите в банки или в депозитарни институции в чужбина чуждестранните ценни книжа, които са собственост на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
3. съхранява всички документи, удостоверяващи собствеността на безналичните ценни книжа, както и наличните ценни книжа на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
4. води и поддържа счетоводни записи и регистър за всички активи поотделно на всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване отделно от собствените си активи и от активите, привлечени от други клиенти;
5. съхранява всички платежни документи, удостоверяващи постъпването и инвестирането на паричните средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
6. съхранява всички документи и указания, постъпили от съответното пенсионноосигурително дружество във връзка с инвестирането на средствата и съхраняването на активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване;
7. (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) следи при сделки с активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване всички плащания да се превеждат на фонда в обичайните срокове;
8. (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) следи доходите от активите да се отчитат при определяне на стойността на един дял във фонда в съответствие с приложимата уредба;
9. (нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) до края на втория работен ден на всяко тримесечие проверява извършената от пенсионноосигурителното дружество оценка на активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване за последния работен ден на предходното тримесечие, като при констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата и правилата по чл. 181 уведомява пенсионноосигурителното дружество и следи за своевременното им отстраняване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител проверява дали фондът за допълнително пенсионно осигуряване е собственик на активите, различни от финансовите инструменти, които се съхраняват по сметка в банката-попечител или в наличност при нея. Проверката се извършва въз основа на представените от пенсионноосигурителното дружество документи и въз основа на външни доказателства, когато такива са налице.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) При изпълнение на своите задължения банката-попечител действа честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на осигурените лица и пенсионерите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител не извършва дейности по отношение на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които може да доведат до конфликт на интереси между нея и пенсионноосигурителното дружество, фонда, осигурените лица или пенсионерите.
(8) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Всички парични средства на фонда за допълнително пенсионно осигуряване постъпват в банката-попечител. В срок 5 работни дни пенсионноосигурителното дружество дава на банката-попечител писмени нареждания за инвестирането на постъпилите парични средства.
(9) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител извършва операции с паричните средства, с наличните и безналичните ценни книжа на фонда само при наличието на писмено нареждане на упълномощените от пенсионноосигурителното дружество лица, съгласно договора.
(10) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител не изпълнява нареждане по ал. 9, когато то противоречи на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му, на правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и на неговата инвестиционна политика.
(11) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител изпраща на комисията в края на всеки работен ден информация за постъпилите и изплатените парични средства, сключените сделки, активите на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, а до края на втория работен ден на всяко тримесечие – и данните, свързани с проверката по ал. 4, т. 9.
(12) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител уведомява незабавно комисията за всяко констатирано при осъществяване на попечителските си задължения нарушение на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му от страна на пенсионноосигурителното дружество. При поискване банката-попечител предоставя на комисията цялата информация, с която разполага във връзка с изпълнението на попечителските си задължения.
(13) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 10, доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител отговаря пред пенсионноосигурителното дружество, пред фонда за допълнително пенсионно осигуряване, пред осигурените лица и пенсионерите за всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на попечителските ѝ задължения, включително от непълно, неточно и несвоевременно изпълнение, когато то се дължи на причини, за които банката-попечител е отговорна. Възлагането на дейности на подизпълнители не освобождава банката-попечител от отговорност.
Договор за попечителски услуги
Чл. 123б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Договорът между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество се представя на комисията в 3-дневен срок от датата на сключването му, съответно от изменението му, и задължително съдържа:
1. правата и задълженията на банката-попечител и на пенсионноосигурителното дружество;
2. реда и начина за изпълнение на задълженията по т. 1;
3. отговорността на банката-попечител, в т.ч. в случаите на възлагане от страна на банката-попечител на подизпълнители на функции по този договор;
4. възнагражденията, изплащани от пенсионноосигурителното дружество на банката-попечител;
5. реда и начина за обмен на информация между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество;
6. реда и начина за прекратяване на договора.
(2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Договорът трябва да обезпечава предоставянето на банката-попечител на цялата информация, необходима за изпълнение на задълженията ѝ.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банка, включена в списъка по ал. 13, както и банка по чл. 123а, ал. 3, не може да сключи договор за попечителски услуги с пенсионноосигурително дружество, ако:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) е негов акционер или е в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество;
2. е негов заемодател или кредитор;
3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) е инвестиционен посредник, с който дружеството има договорни отношения или е в тесни връзки с такъв инвестиционен посредник.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключи договор за попечителски услуги само с една банка-попечител за всеки от управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Банката-попечител може да сключи договор за попечителски услуги с повече от едно пенсионноосигурително дружество.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Възнагражденията, изплащани на банката-попечител по договора за попечителски услуги, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Договорът между пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, като пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията в 3-дневен срок от отправянето или получаването на предизвестието. Този срок не се отнася за случаите на задължително предписание от страна на комисията за смяна на банката-попечител.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) В случай на прекратяване на договора за попечителски услуги банката-попечител:
1. превежда всички изискуеми и дължими парични средства по сметка на пенсионния фонд в новата банка-попечител съгласно дадените от пенсионноосигурителното дружество инструкции;
2. изпълнява нареждането на пенсионноосигурителното дружество за трансфериране на държаните от нея безналични ценни книжа по регистъра на фонда от сметката му при нея по сметка в новата банка-попечител, при която се регистрират;
3. предава по опис на пенсионноосигурителното дружество всички налични ценни книжа, документи за собственост и другите документи, свързани с изпълнението на договора за попечителски услуги.
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Банката-попечител извършва действията по ал. 7 в срок, договорен с пенсионноосигурителното дружество, но не по-дълъг от 30 дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител. Пенсионноосигурителното дружество предава незабавно за съхранение в новата банка-попечител документите по ал. 7, т. 3.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Процедурите по замяната на една банка-попечител с друга банка-попечител се извършват по начин, гарантиращ изпълнението на попечителските задължения без прекъсване.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Българската народна банка чрез управление „Банков надзор“ уведомява своевременно комисията за всяка наложена мярка или санкция, която ограничава лиценза, сделките или операциите на банката-попечител до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения.
(11) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Ако банката-попечител бъде обявена в несъстоятелност, съхраняваните в нея активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване по силата на този кодекс, с изключение на влоговете в банките по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, не се включват в масата на несъстоятелността. След откриване на производството по несъстоятелност квесторът, временният синдик или синдикът на банката-попечител е длъжен в срок не по-късно от 5 работни дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител да извърши действията по ал. 7 съгласно дадените от пенсионноосигурителното дружество инструкции и нареждания.
(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) За прилагането на чл. 123а и на този член се издава наредба на Българската народна банка след съгласуване с комисията.
(13) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 12 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Българската народна банка съгласувано с комисията утвърждава списъци на банките, които могат да бъдат попечители на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
(14) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 13, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията уведомява Българската народна банка за всеки сключен или прекратен договор за попечителски услуги в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1, съответно по ал. 6.
Договор с инвестиционен посредник и с лица, имащи право да извършват инвестиционни консултации относно ценни книжа (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.)
Чл. 123в. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество сключва договор с инвестиционен посредник след одобряване от управителния орган на дружеството.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор с инвестиционен посредник, ако се намира в тесни връзки с него.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество задължително сключва договор за инвестиционни консултации относно финансови инструменти с лице, което отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти или чл. 86 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Инвестиционният консултант, сключил договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не може да бъде:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) член на управителен или контролен орган или прокурист на пенсионноосигурителното дружество, или лице в тесни връзки с тях;
2. брокер по договор с инвестиционен посредник;
3. инвестиционен консултант по договор с инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество или с друго пенсионноосигурително дружество.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 21.11.2017 г.) Членовете на управителен или контролен орган и инвестиционният консултант на управляващо дружество, сключило договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не трябва да са членове на управителен или контролен орган или прокуристи на пенсионноосигурителното дружество и не трябва да са в тесни връзки с тях.
(7) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да уведоми комисията за договорите по ал. 1 и 4 в 7-дневен срок от сключването им или от прекратяването им.
Договор с осигурителен посредник
Чл. 123г. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва договори с осигурителни посредници – физически или юридически лица. Осигурителните посредници – физически лица, не могат да упълномощават други лица за осъществяваната от тях дейност по осигурително посредничество.
(2) Осигурителният посредник и пенсионноосигурителното дружество не могат да сключат договор, когато посредникът вече има сключен договор с друго пенсионноосигурително дружество. Осигурителният посредник – юридическо лице, не може да упълномощава лице, което е упълномощено от друг осигурителен посредник – юридическо лице, за същата дейност.
(3) Работодателят не може да е осигурителен посредник на пенсионноосигурително дружество по отношение на своите работници и служители.
(4) Осигурителните посредници – физически лица, и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, имат право от името и за сметка на пенсионноосигурителното дружество да сключват осигурителни договори, да посредничат при сключването на осигурителни и пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства, както и да приемат индивидуални заявления за допълнително пенсионно осигуряване, за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, за промяна на участие и за прехвърляне на средства, както и други заявления и молби от осигурените лица, от пенсионерите и от другите правоимащи лица. Те не могат да събират осигурителни вноски и да извършват плащания на осигурени лица, на пенсионери и на други правоимащи лица.
(5) Осигурителните посредници – физически и юридически лица, както и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, се вписват от заместник-председателя на комисията в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за Комисията за финансов надзор.
(6) Осигурителните посредници – физически лица, и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, трябва да:
1. имат не по-ниско от средно образование;
2. не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
3. не са били наказвани административно през последните три години за груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
4. не са лишени от право да:
а) заемат материалноотговорна длъжност;
б) упражняват определена професия или дейност в областта на финансите, застраховането или на осигуряването;
5. са преминали обучение по допълнително пенсионно осигуряване, организирано от съответното пенсионноосигурително дружество.
(7) Лицата, които управляват и представляват осигурителните посредници – юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал. 6, т. 1 – 4.
(8) При осъществяване на дейността си осигурителният посредник – физическо лице, и лицето, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, трябва да:
1. се легитимира с документа по ал. 12 и да предостави на съответното лице данни за контакт;
2. спазва принципа за свобода на избор на фонд;
3. оказва съдействие на лицето, подаващо заявление за допълнително пенсионно осигуряване или заявление за промяна на участие и за прехвърляне на средства от един в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване, и да следи да не се допусне увреждане на интересите му;
4. разяснява на лицата добросъвестно и с дължимата грижа правата и задълженията им по осигурителните договори, да им предоставя вярна и точна информация за съответното пенсионноосигурително дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване и да не дава обещания или да прави предположения относно бъдещата доходност от инвестиране на средствата на съответния фонд;
5. опазва личните данни на осигурените лица, като не използва получената информация за цели, които не са свързани с упражняване на правата и изпълнение на задълженията по договора за осигурително посредничество;
6. опазва търговската тайна и търговския престиж на пенсионноосигурителното дружество, с което е сключило договор за посредническа дейност, и да не предоставя неверни, непълни или подвеждащи сведения за други пенсионноосигурителни дружества.
(9) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да осигури обучение на физическите лица, с които ще сключи договор за дейност по осигурително посредничество, както и на лицата, които осигурителните посредници – юридически лица, възнамеряват да упълномощят за осъществяване на дейността по осигурително посредничество.
(10) Пенсионноосигурителното дружество сключва договор с осигурителен посредник, съответно дава съгласие за упълномощаване на лице за извършване на дейност по осигурително посредничество, след като установи, че са изпълнени изискванията на ал. 6, съответно на ал. 7.
(11) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за сключването на всеки договор с осигурителен посредник, както и за упълномощаването на физическо лице от осигурителен посредник – юридическо лице, в 7-дневен срок.
(12) Пенсионноосигурителното дружество снабдява всеки осигурителен посредник, съответно лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, с документ, който ги легитимира при упражняване на дейността им. Образецът на документа се утвърждава от заместник-председателя на комисията.
(13) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да упражнява контрол за съответствието на осигурителните посредници и на упълномощените от тях лица с изискванията на този кодекс, да извършва редовни проверки за законосъобразното упражняване на дейността им в рамките на сключения с тях договор, съответно на упълномощаването им, както и да създаде необходимата организация за предварително и последващо обучение и инструктаж.
(14) Пенсионноосигурителното дружество отговаря пред осигурените лица, пред пенсионерите и пред техните наследници за действията на осигурителните посредници и на упълномощените от тях лица във връзка с дейността по допълнително пенсионно осигуряване като за свои действия.
(15) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да прекрати договора си с осигурителния посредник, когато установи, че:
1. пред дружеството са представени неверни данни или документи за удостоверяване на съответствието с ал. 6 или 7;
2. осигурителният посредник е престанал да отговаря на изискванията на ал. 6, съответно на ал. 7;
3. упълномощеното лице е престанало да отговаря на изискванията на ал. 6 и осигурителният посредник – юридическо лице, не оттегли упълномощаването в тридневен срок от уведомлението.
(16) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за всяко прекратяване на договор за осигурително посредничество и за всяко оттегляне на упълномощаване на физическо лице, упълномощено от осигурителен посредник – юридическо лице, в 7-дневен срок.
(17) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Когато осигурителният посредник или упълномощеното лице извърши нарушение на ал. 8, т. 2, 4, 5 или 6 или други груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му, комисията задължава пенсионноосигурителното дружество да прекрати договора си с осигурителния посредник – физическо лице, съответно с осигурителния посредник – юридическо лице, когато упълномощаването не бъде оттеглено. Същата мярка се прилага и в случаите на нарушение на ал. 2.
Приходи на дружеството
Чл. 123д. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Приходите на пенсионноосигурителните дружества се формират от такси и удръжки, определени в този кодекс, както и от управлението на собствените активи.
(2) Пенсионноосигурителното дружество може да разпределя печалба между акционерите си от управлението на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на собствените си активи по реда на Търговския закон и на този кодекс.
Система за управление
Чл. 123е. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да разполага с ефективна система за управление, която осигурява надеждно и благоразумно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
(2) Системата за управление трябва да съответства на естеството, обема и сложността на дейността на пенсионноосигурителното дружество и да включва адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и подходящо разделение на отговорностите и ефективност при предаването на информация.
(3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да извършва преглед на системата си за управление и да внася промени в нея, когато това е необходимо за постигане на целите по ал. 1.
(4) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество приема:
1. управленската и организационната структура на пенсионноосигурителното дружество, с която се определят включително:
а) дейността на отделните организационни единици;
б) ръководните длъжности извън длъжностите по чл. 121д, ал. 5, както и техните функции и правомощия;
в) разпределението на функциите и правомощията между изпълнителните директори, както и разпределението на функциите между членовете на управителния орган;
2. бизнес план за дейността на пенсионноосигурителното дружество за срок три години, който се актуализира ежегодно до 31 март всяка година;
3. правилник за организацията и дейността на всеки управляван фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
4. инвестиционната политика на всеки управляван пенсионен фонд;
5. правилата за:
а) (доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) управлението на рисковете, свързани с дейността на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове;
б) вътрешния контрол;
в) оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена;
г) вътрешния одит;
д) публичното оповестяване на информация и предоставянето на информация на надзорния орган и на осигурените лица;
е) личните сделки;
ж) установяването и предотвратяването на конфликт на интереси;
з) (изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) отношенията с осигурителните посредници и с външните изпълнители, с които са сключени договори за осъществяване на определени дейности;
и) оценката на активите и на пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
к) (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) актюерската дейност;
л) (предишна б. „к“ – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) други дейности по преценка на управителния орган или когато това е предвидено в този кодекс, в закон или в друг нормативен акт;
6. политиката за възнагражденията на лицата по чл. 123о, ал. 1;
7. счетоводната политика на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
8. политика за идентифициране на свързаните лица с пенсионноосигурителното дружество и емитентите, в които са инвестирани средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Освен когато в този кодекс е предвидено друго, управителният орган преразглежда най-малко веднъж годишно документите по ал. 4, внася изменения или допълнения в тях при настъпили промени в системата на управление или в съответната област на дейност или когато това е необходимо по други причини и представя пред общото събрание на акционерите годишен отчет за дейността по прилагането им. Пенсионноосигурителното дружество представя отчета в комисията в 7-дневен срок от разглеждането му от общото събрание.
(6) Пенсионноосигурителното дружество предприема разумни мерки, които да гарантират непрекъснатост и регулярност при извършване на дейността му, включително като разработва планове за действия при извънредни ситуации. За тази цел пенсионноосигурителното дружество се ползва от подходящи и съответстващи на обема, характера и сложността на дейността му системи, ресурси и процедури.
(7) В рамките на системата за управление пенсионноосигурителното дружество създава:
1. функция по управление на риска;
2. функция за вътрешен контрол;
3. функция по вътрешен одит;
4. актюерска функция.
(8) Функция по смисъла на ал. 7 е вътрешният капацитет за изпълнение на практически задачи.
(9) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Едно и също лице или звено не може да осъществява повече от една функция по ал. 7. Лицата, участващи в осъществяването на функциите по ал. 7, не може да осъществяват същата или сходна функция в различно от пенсионноосигурителното дружество предприятие осигурител, което е сключило договор за управление на професионална схема с дружеството.
(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) С организационната структура по ал. 4, т. 1 се определя организацията на функциите по ал. 7.
(11) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество дава възможност на лицата, службите и звената, осъществяващи функциите по ал. 7, да изпълняват ефективно своите задължения по обективен, справедлив и независим начин.
Управление на риска, вътрешен контрол и вътрешен одит
Чл. 123е1. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага със система за управление на риска, която да обхваща стратегии, процеси и процедури за докладване, с цел непрекъснато идентифициране, измерване, проследяване и управление на рисковете (поотделно, в целостта им и в техните взаимозависимости), на които са изложени или биха могли да бъдат изложени дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Системата за управление на риска обхваща по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, и в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности рисковете, които може да възникнат в тях или във външните изпълнители по чл. 123и2, най-малко в следните области:
1. формиране на резерви;
2. управление на активите и пасивите;
3. инвестиционна дейност;
4. управление на ликвидния риск;
5. управление на риска от концентрация;
6. управление на оперативния риск;
7. прилагане на техники за намаляване на риска;
8. екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и неговото управление, в случай че те са предвидени в инвестиционната политика на фонда.
(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Системата за управление на риска разглежда биометричните и инвестиционните рискове и от гледна точка на осигурените лица и пенсионерите в управляваните от дружеството фондове.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Системата за управление на риска трябва да е ефективна и да е добре интегрирана в организационната структура и в процесите за вземане на решения на пенсионноосигурителното дружество, като по подходящ начин се взема предвид от лицата по чл. 121д, ал. 5 и от лицата, които осъществяват функцията по управление на риска.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Функцията по управление на риска на пенсионноосигурителното дружество се осъществява от звено за управление на риска и се структурира по такъв начин, че да съдейства за прилагането на системата за управление на риска.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да изгради системи за вътрешен контрол, които да гарантират, че дейността по допълнително пенсионно осигуряване се извършва в съответствие със:
1. нормативната уредба;
2. разпоредбите на вътрешните документи, приети от дружеството съгласно изискване на този кодекс или на подзаконов акт по прилагането му;
3. сключените договори;
4. принципите за икономичност, ефикасност и ефективност на дейностите.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Вътрешният контрол е цялостен и непрекъснат процес, интегриран в дейността на пенсионноосигурителното дружество, който се осъществява съобразно възприетата система за управление от управителните и контролните органи, от ръководителите на всички управленски нива, както и от всички други лица, които работят по договор с пенсионноосигурителното дружество.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Функцията по вътрешен контрол на пенсионноосигурителното дружество се осъществява от специализирана служба за вътрешен контрол.
(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Функцията по вътрешен одит на пенсионноосигурителното дружество е обективна и независима от другите оперативни функции, осъществява се от отделно лице или от специализирано звено и включва оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и на другите елементи от системата за управление.
(10) (Предишна ал. 8, доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Ръководителите на звеното за управление на риска, службата по вътрешен контрол и на специализираното звено по вътрешен одит (съответно лицето, осъществяващо вътрешния одит, когато дейността по вътрешен одит се упражнява от него самостоятелно) трябва да имат подходяща квалификация и опит в съответните области и да отговарят на изискванията на чл. 121д, ал. 5, т. 3 – 12. Разпоредбите на чл. 121д, ал. 11 и 12 се прилагат съответно.
(11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Ръководителите на звеното за управление на риска и на службата по вътрешен контрол се избират и се освобождават от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество. Ръководителят на специализираното звено по вътрешен одит, съответно лицето, осъществяващо вътрешния одит, се избира и се освобождава от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество.
(12) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията определя с наредба функциите и задълженията на звената, на службите и на лицата по ал. 5, 8 и 9.
Собствена оценка на риска
Чл. 123е2. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да извършва в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на дейността си и да документира собствена оценка на риска на дружеството и управляваните от него фондове най-малко веднъж годишно, както и незабавно след всяка съществена промяна в рисковия профил на дружеството или на фондовете. Когато е налице съществена промяна само в рисковия профил на отделен фонд или на отделна професионална схема, извършваната във връзка с това оценка на риска може да се ограничи до тях.
(2) Собствената оценка на риска се извършва от звеното за управление на риска на пенсионноосигурителното дружество и обхваща най-малко следното:
1. описание на начина, по който собствената оценка на риска се интегрира в процеса на управление и в процесите на вземане на решения на дружеството;
2. описание на методите за установяване и оценка на риска;
3. оценка на ефективността на системата за управление на риска;
4. оценка на цялостните нужди от финансиране на дружеството и на управляваните от него фондове, включително описание на оздравителната програма, когато е приложимо;
5. оценка на рисковете за осигурените лица и пенсионерите във връзка с дължимите им осигурителни плащания и действието на механизмите за индексиране на плащанията и за намаляване на техния размер, включително степента, до която придобитите осигурителни плащания може да бъдат намалени, при какви условия и от кого, когато е приложимо;
6. качествена оценка на приложимите гаранции за средствата на осигурените лица и дължимите осигурителни плащания;
7. качествена оценка на оперативния риск;
8. когато при вземането на инвестиционните решения се вземат предвид екологични, социални и управленски фактори – оценка на новите и нововъзникващите рискове, в т. ч. рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда, социалните рискове и рисковете, свързани с обезценка на активите поради промяна в нормативната уредба.
(3) Отговорният актюер и звеното, съответно лицето, осъществяващо функцията по вътрешен одит, подпомагат звеното за управление на риска при извършване на оценката по ал. 1. Оценката по ал. 2, т. 3 се извършва самостоятелно от звеното, съответно от лицето, осъществяващо функцията по вътрешен одит.
(4) Собствената оценка на риска се представя пред общото събрание на акционерите като част от годишния отчет по чл. 123е, ал. 5. При извършване на собствена оценка на риска вследствие на съществена промяна в рисковия профил на дружеството или на фондовете пенсионноосигурителното дружество представя в комисията заверено копие на оценката в 7-дневен срок от нейното изготвяне.
(5) Собствената оценка на риска се взема предвид от пенсионноосигурителното дружество при вземане на стратегически решения.
Информационна система
Чл. 123ж. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г.) (1) За дейността си по допълнително пенсионно осигуряване дружеството изгражда и поддържа информационна система, която трябва да отговаря на изисквания, определени с наредба на комисията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Информационната система трябва да осигурява възможност за осъществяване на електронен обмен на данни в съответствие с правилата, определени от Административната комисия по чл. 71 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и за съпътстващия го национален обмен на данни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Информационната система на пенсионноосигурителното дружество трябва да предоставя възможност за създаване и поддържане на единно електронно досие на всяко осигурено лице или пенсионер в управляваните от дружеството пенсионни фондове, което съдържа всички налични данни за лицето, включително електронен образ на подадените от него заявления и молби и актовете на дружеството във връзка с тях.
Изисквания към предоставяната информация
Чл. 123з. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Информацията, която пенсионноосигурителното дружество предоставя съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му на лицата, които ще се осигуряват във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 1, трябва да:
1. е точна;
2. се актуализира редовно;
3. е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако те може да бъдат заместени с общоразбираеми понятия;
4. не е подвеждаща и да се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието;
5. се представя по начин, който е лесен за четене;
6. се предоставя на български език, а в случаите на осигуряване по професионална схема, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка – на официалния език на тази държава членка, освен ако със съответното лице е договорено друго;
7. се предоставя безплатно.
(2) Информацията се предоставя на лицата по ал. 1 по техен избор по електронен път, включително по електронна поща, на траен носител или чрез интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество, или на хартиен носител. Когато съответното лице не е направило избор относно начина на предоставяне на информацията, тя се предоставя на хартиен носител.
(3) В случаите, когато е предоставена информация по електронен път, по искане на съответното лице информацията се предоставя и на хартиен носител.
(4) Информацията се подписва от упълномощен служител на дружеството, съответно с квалифициран електронен подпис на дружеството, с изключение на информацията по чл. 123з2, ал. 1, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8, 9 и 11, която се предоставя на осигуреното лице подписана при поискване.
Информация във връзка със сключване на осигурителен договор
Чл. 123з1. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно преди сключването на осигурителен договор да предоставя на насрещната страна по договора актуална информация относно основните характеристики на фонда и относно участието в него.
(2) При осигуряване по професионална схема пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави на лицата, които ще бъдат осигурявани по схемата, преди присъединяването към нея, а в случаите на автоматично присъединяване – веднага след него, информация относно:
1. наименованията, единните идентификационни кодове и седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество и на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
2. характеристиките на професионалната схема, както и правата и задълженията на дружеството, фонда, предприятието осигурител, осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
3. инвестиционния профил на фонда;
4. естеството на финансовите рискове, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите;
5. отсъствието на гаранции за постигане на положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства;
6. постигнатата доходност при инвестирането на средствата на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за период 5 години или за целия период на съществуването му, когато фондът е осъществявал дейност за по-кратък период;
7. дали и как при инвестирането на средствата се вземат предвид факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление;
8. структурата на разходите, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите, включително събираните от пенсионноосигурителното дружество такси и удръжки;
9. видовете плащания, на които дава право осигуряването във фонда, и начините за тяхното получаване;
10. начина за преизчисляване на осигурителните плащания;
11. условията, при които осигуреното лице може да прехвърли средствата по индивидуалната си партида или част от тях;
12. наименованието на органа, упражняващ надзор над дейността на пенсионноосигурителното дружество и фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
13. къде може да бъде получена допълнителна информация.
Информация, предоставяна на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1
Чл. 123з2. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно:
1. да запознава осигурените лица и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 с правилника на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и с всички негови изменения и допълнения, както и да им предоставя при поискване заверено копие от него;
2. да изпраща безплатно на осигурените лица до 31 май всяка година извлечение от техните индивидуални партиди за предходната календарна година;
3. извън случая по т. 2 да осигури възможност на всяко осигурено във фонда лице при поискване да получава информация за своята индивидуална партида;
4. да предоставя на осигурените лица при поискване информация относно постигнатата реална доходност по техните индивидуални партиди.
(2) В извлечението по ал. 1, т. 2 ясно се посочва всяко съществено изменение в информацията спрямо предходната година.
(3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да издаде на всяко осигурено лице или пенсионер уникален идентификатор, който да му осигурява електронен достъп до данните в неговата индивидуална партида и да му позволява да извършва справки и да проследява осигурителната си история.
(4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да предостави в 7-дневен срок на осигуреното лице, на пенсионера, съответно на наследник на осигуреното лице или на пенсионера, копие от електронен документ в електронното му досие на хартиен или на електронен носител.
(5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно:
1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител;
2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване.
(6) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства.
(7) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предоставя на осигурените лица и пенсионерите по професионална схема освен информацията по ал. 1 – 6, и:
1. информация за всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба, в правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми или в колективния трудов договор, съответно в колективното споразумение, в 7-дневен срок от промяната;
2. при поискване:
а) информацията по чл. 123з1, ал. 2;
б) годишния финансов отчет и годишния доклад по чл. 252, ал. 2 за схемата, по която са осигурени;
в) информация по чл. 251в относно инвестиционната политика на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и относно структурата на инвестиционния портфейл; информацията относно структурата на инвестиционния портфейл се предоставя във формата и съдържанието, определени по чл. 180.
(8) Пенсионноосигурителното дружество предоставя на всяко осигурено лице във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми своевременно преди навършване на възрастта по чл. 243, ал. 4 и 6 или по искане на съответното лице информация относно видовете плащания, на които ще придобие право.
(9) Пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите по професионалната схема относно поемането на инвестиционен риск от тяхна страна и начина за преизчисляване на пенсиите им.
(10) Когато при преизчисляване на пенсията бъде взето решение за намаляване на нейния размер, пенсионноосигурителното дружество уведомява съответния пенсионер по професионална схема за новия размер на пенсионното плащане поне три месеца, преди решението да бъде изпълнено.
(11) В случай че правилникът на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и професионалната схема допускат извършване на промяна на вида на отпуснато плащане, пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите относно тази възможност, размера на техните средства и видовете плащания, които може да им бъдат отпуснати въз основа на тях.
(12) Образците на документите и информацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 и приложимият метод за изчисляване на доходността по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на комисията.
Предоставяне на информация за осигурените лица и пенсионерите
Чл. 123з3. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество, осигурителните посредници и упълномощените от тях лица не може да предоставят на трети лица информацията, с която разполагат за осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и осигурителите, с изключение на случаите, предвидени в закон.
(2) Пенсионноосигурителните дружества предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 73а, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Националната агенция за приходите предоставя до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, на съответните пенсионноосигурителни дружества и на комисията информация за починалите осигурени лица и пенсионери в управляваните от дружествата фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Изисквания към рекламата
Чл. 123и. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно:
1. да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и бъдеща доходност от инвестициите;
2. да не укрива или прикрива съществени факти и обстоятелства и да не включва в рекламата си неясни формулировки на постигнати резултати, неверни или заблуждаващи данни;
3. да не организира лотарии.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.)
(3) Всички разходи, свързани с рекламата на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество не може да разпространява, да публикува на своята страница в интернет или да включва в съдържанието на свои рекламни и писмени информационни материали информация, изготвена от други лица, която не отговаря на изискванията, предвидени в наредбата по ал. 6. Материалите, съдържащи такава информация, не могат да се разпространяват и от други лица от името на дружеството или с участие на негови представители.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Рекламните и информационните материали на пенсионноосигурителното дружество, съдържащи описание на характеристиките, продуктите, услугите или резултатите от дейността на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, трябва да включват информация, че при управлението на активите на съответния фонд не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията определя с наредба изискванията към рекламните и писмените информационни материали и страницата в интернет на пенсионноосигурителното дружество.
Задължение за съхраняване
Чл. 123и1. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Оригиналните документи на хартиен носител и електронните документи, като заявления (за избор на пенсионен фонд, за промяна на участието, за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, за прехвърляне или изтегляне на средства и други), договори (осигурителни, пенсионни и за разсрочено изплащане), разпореждания и други актове на пенсионноосигурителното дружество за определяне размера на еднократни и периодични плащания, както и на другите документи, на данни и информация от значение за упражняване на правата на осигурените лица, пенсионерите или техните наследници, се съхраняват от пенсионноосигурителното дружество за срок не по-кратък от 50 години, считано от прекратяването на съответното осигурително правоотношение.
(2) Пенсионноосигурителното дружество съхранява, използва и унищожава документите и данните, свързани с дейността по допълнително пенсионно осигуряване, по ред, определен с наредба на комисията.
(3) Пенсионноосигурителното дружество съхранява документите, които представляват класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Възлагане на дейности на външни изпълнители
Чл. 123и2. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество може да възложи на външни изпълнители с писмен договор осъществяването на дейности, които би следвало да се извършват от дружеството.
(2) Не може да бъдат възлагани на външни изпълнители дейностите по инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, по отпускане на осигурителните плащания и по осъществяването на функциите по чл. 123е, ал. 7.
(3) В писмения договор по ал. 1 ясно са определени правата и задълженията на страните по договора.
(4) Възлагането на дейности на външни изпълнители не може да води до:
1. нарушаване на качеството на системата на управление на пенсионноосигурителното дружество;
2. неоснователно нарастване на оперативния риск;
3. нарушаване на възможността на компетентните органи да следят за това дали пенсионноосигурителното дружество спазва задълженията си;
4. нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници.
(5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи за надлежното осъществяване на възложените на външните изпълнители дейности чрез процедурите по подбор на външни изпълнители и текущото наблюдение на тяхната дейност. Външните изпълнители и възложените им дейности се обхващат от системите за управление на риска, вътрешен контрол и вътрешен одит на пенсионноосигурителното дружество.
(6) Комисията, заместник-председателят на комисията и одиторите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове може да изискват от външните изпълнители представянето на информация и документи във връзка с възложените дейности.
(7) Пенсионноосигурителното дружество не дължи неустойки и други обезщетения за вреди при предсрочно прекратяване на договор с външен изпълнител в изпълнение на мярката по чл. 344, ал. 2, т. 9.
(8) Пенсионноосигурителното дружество носи отговорност за изпълнението на всички свои задължения във връзка с дейностите, възложени на външни изпълнители. Дружеството отговаря за действията на външния изпълнител като за свои действия.
(9) Пенсионноосигурителното дружество представя в комисията заверено копие от договора с външния изпълнител в 7-дневен срок от неговото сключване, съответно изменяне или допълване, и уведомява комисията в 7-дневен срок от прекратяването на договора.
(10) Разпоредбите на ал. 3 – 6 се прилагат съответно и по отношение на подизпълнителите на външните изпълнители.
Раздел
III.
Дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Определение
Чл. 123к. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, наричани по-нататък „осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация“, са акционерни дружества, лицензирани по реда на този кодекс и регистрирани по Търговския закон.
(2) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация имат предмет на дейност единствено допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(3) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да извършват търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността им.
(4) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация могат да създават сдружения с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.
(5) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация нямат право да участват в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да придобиват акции в други осигурителни дружества за безработица и/или професионална квалификация.
(6) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация развива своята дейност съгласно разпоредбите на този кодекс и в съответствие с устава си и с правилниците на управляваните от него фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация.
Акции и капитал
Чл. 123л. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация може да издава само поименни безналични акции с право на един глас.
(2) Минималният размер на капитала на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация е 500 000 лв.
(3) Капиталът трябва да е изцяло внесен в пари към момента на подаване на заявлението за получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(4) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 50 на сто от минималния капитал по ал. 2.
(5) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да разпределят дивиденти в размери и по начин, които биха довели до нарушаване на изискванията на ал. 4.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Когато собственият капитал (капиталовата база) на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация спадне под размера, определен в ал. 4, то уведомява в тридневен срок комисията, като представя оздравителна програма за привеждане в тримесечен срок на собствения капитал в съответствие с изискванията на кодекса.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията одобрява или отказва да одобри оздравителната програма в 7-дневен срок от получаването ѝ.
(8) В периода на изпълнение на оздравителната програма осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да разпределят дивиденти.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) При неодобряване на програмата или при неизпълнение на одобрената програма комисията предприема действията по чл. 344, ал. 2, т. 7.
(10) Изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталовата база) на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация и към минималните ликвидни средства на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация се определят с наредбата по чл. 121в, ал. 10.
Фирма
Чл. 123м. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Фирмата на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация задължително съдържа в комбинация думите „допълнително“, „доброволно“, „осигуряване“, „за безработица“ и „за професионална квалификация“ или производни на тях.
(2) Дружества, които не притежават лицензия за извършване на дейност по допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, не могат да използват в своята фирма в комбинация думите по ал. 1 или техни равнозначни на български или на чужд език.
Приложими разпоредби
Чл. 123н. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) За неуредените въпроси относно учредяването, лицензирането, управлението, представляването и дейността на осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация, включително за договорите с банка-попечител и с лицата по чл. 123в и чл. 123и2, се прилагат разпоредбите на глава девета, раздел II.
Раздел
IV.
Политика за възнагражденията на дружеството за допълнително социално
осигуряване (Нов – ДВ, бр. 21 от 2012 г.)
Политика за възнагражденията
Чл. 123о. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Дружеството за допълнително социално осигуряване приема и прилага в съответствие със своята вътрешна организация, размера, естеството, мащаба и сложността на своята дейност и дейността на управляваните от него фондове политика за възнагражденията на лицата, които работят за него.
(2) Комисията определя с наредба изискванията към политиката за възнагражденията и начина на оповестяването ѝ.
Дял
втори.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (НОВ – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Глава
девета „а“.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (НОВА – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Ред за осъществяване
Чл. 124. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество или въз основа на служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 4 и чл. 140, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Осигурително правоотношение с пенсионноосигурителното дружество възниква от датата на сключване на първия осигурителен договор или от датата на служебното разпределение във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(3) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Осигурителното правоотношение се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на избора, ако лицето е избрало да се осигурява само във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.
Избор за възобновяване осигуряването на лицата по чл. 4б, ал. 1 в универсален пенсионен фонд
Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Изборът се извършва с индивидуално заявление, подадено от лицето до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желае да участва. Едновременно с подаване на заявлението лицето сключва осигурителен договор с дружеството. Договорът поражда действие, при условие че са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, като осигурителното правоотношение възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Редът и начинът за събиране и разпределение на осигурителната вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Редът за подаване на заявлението по ал. 3, изречение първо и изискванията към съдържанието му се определят с наредба на комисията.
Възникване на осигурителното правоотношение при промяна на участие
Чл. 124б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) При промяна на участието на осигуреното лице от един в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето преминава, възниква от датата на прехвърляне на средствата по индивидуалната му партида, като правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето е било осигурено, се прекратява от същата дата.
Принципи
Чл. 125. (1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. (доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) задължителност на участието с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1 и/или чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на универсалните и на професионалните пенсионни фондове;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. разрешителен режим и държавно регулиране;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества;
7. представляване интересите на осигурените лица.
(2) (Изм. и доп – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсалните и в професионалните пенсионни фондове се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинираните вноски.
Управление на средствата на пенсионния фонд
Чл. 126. (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Средствата на пенсионния фонд се управляват от пенсионноосигурителното дружество с грижата на добър търговец при спазване принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица.
Осигурени лица
Чл. 127. (1) (В сила от 1 януари 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4в във фонд „Пенсии“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) От 1 януари 2004 г. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната и Държавна агенция „Национална сигурност“ не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
(6) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.)
Персоналност на осигуряването
Чл. 128. (1) (Предишен текст на чл. 128 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е персонално. Всеки осигурен в универсален и в професионален пенсионен фонд има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 Националната агенция за приходите и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Индивидуална партида
Чл. 129. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) По индивидуалната партида на всяко осигурено лице се записват и натрупват към датата на постъпването им по сметката на фонда:
1. вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и внесените суми от лихви върху тях;
2. средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
3. средствата, преведени от Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Всяко осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален, съответно в професионален пенсионен фонд. В индивидуалната партида се правят записи за направените вноски и другите постъпили в нея средства, за изплатените и прехвърлените суми, както и за събраните такси и удръжки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Индивидуалната партида се води в левове и в дялове. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, средствата, прехвърлени от друг фонд, както и другите постъпили в партидата суми се отчитат в дялове и в части от дялове.
(4) Удръжките като процент от всяка осигурителна вноска се извършват преди определянето на дяловете по ал. 3.
(5) Всеки дял представлява пропорционална част от нетните активи на фонда. Дяловете в един фонд са равни помежду си по стойност, определена и обявена, съгласно ал. 9.
(6) Стойността на всички дялове и части от дялове във фонда е равна на стойността на нетните активи на фонда.
(7) Доходът от инвестиране на средствата на фонда се включва при определянето на стойността на един дял съгласно ал. 5.
(8) Не се допуска преразпределяне на средства и дялове между индивидуалните партиди.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Редът и начинът за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, както и изискванията към воденето на индивидуалната партида се определят с наредбата по чл. 181, ал. 2.
(10) В деня на постъпването на първата вноска във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или в деня на първото отчитане на натрупаните средства по индивидуалните партиди в дялове стойността на един дял е равна на 1 лв.
(11) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.
(12) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) При промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.
(13) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по ал. 1, направили избор по чл. 4б, се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд по сметка на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от възникване на осигуряването във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
(14) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) При промяна на осигуряването от фонд „Пенсии“, съответно от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, в универсален пенсионен фонд, ако за лицето има преведени средства в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, те се прехвърлят по индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд.
(15) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) При отпускане на пенсия по част първа или при смърт на лице, за което са прехвърлени средства по реда на ал. 12, същите се прехвърлят във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.
(16) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Операциите по ал. 12 – 15 са за сметка на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и/или на финансиране по чл. 154, ал. 16 от Закона за публичните финанси.
(17) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата по чл. 4в, ал. 1 се превеждат във фонд „Пенсии“ в 6-месечен срок от избора.
(18) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Министърът на финансите определя реда и начина за извършването и отчитането на операции по сметки на Националната агенция за приходите, централния бюджет, Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и бюджета на държавното обществено осигуряване, произтичащи от прилагането на ал. 12 – 16.
(19) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Редът и начинът за прехвърлянето на натрупаните средства по ал. 13, 14 и 17 и обменът на информацията (данните) се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Осигурени социални рискове
Чл. 130. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Размер на пенсията
Чл. 131. (1) (Предишен текст на чл. 131 – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Пенсията се определя на основата на натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалена с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и в зависимост от продължителността на живота след пенсиониране в съответствие с утвърдените биометрични таблици.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато размерът на пенсията е до 20 на сто от социалната пенсия за старост, сумата се изплаща на пенсионера наведнъж или разсрочено при придобиване на правото.
Държавно регулиране и контрол
Чл. 132. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Глава
десета.
ФОНДОВЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ,
БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Учредяване, управление и представляване на пенсионните фондове
Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани по реда на този кодекс пенсионноосигурителни дружества.
(2) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се представляват при взаимоотношенията си с трети лица единствено от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
(3) Пенсионноосигурителните дружества и универсалните и професионалните пенсионни фондове са отделни юридически лица.
(4) Пенсионноосигурителните дружества могат да учредяват и да управляват само един универсален и един професионален пенсионен фонд.
(5) Универсалните и професионалните пенсионни фондове се създават за неопределен срок.
Отговорност на пенсионноосигурителните дружества
Чл. 134. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество отговаря имуществено пред осигурените лица и пенсионерите за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно изпълнение на неговите задължения по отношение управлението и представляването на съответните пенсионни фондове. В случай на несъстоятелност в масата на несъстоятелността на пенсионноосигурителното дружество не се включват активите за покриване на пенсионния резерв по чл. 192, ал. 2.
(2) Пенсионните фондове не отговарят с активите си за загуби, настъпили в резултат на действия на учредилите ги дружества, както и за загуби от дейността на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява и представлява.
Наименование на пенсионния фонд
Чл. 135. (1) Наименованието на пенсионния фонд задължително съдържа в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни, както и указание за неговия вид.
(2) Само фонд, регистриран в съответствие с този кодекс, може да използва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите „пенсионен“, „професионален“ или „универсален“ и „фонд“ или техни производни.
Забрана за придобиване по давност
Чл. 136. Активи на универсален и/или на професионален пенсионен фонд не могат да се придобиват по давност.
Универсален пенсионен фонд
Чл. 137. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Универсален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на общото събрание на акционерите му.
(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един универсален пенсионен фонд.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Осигурените лица участват в универсален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от първоначалното възникване на задължение за осигуряване. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му се определят с наредба на комисията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) За лицата, които не са избрали универсален пенсионен фонд по реда на ал. 3, се извършва служебно разпределение по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени от Националната агенция за приходите и от комисията.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Минимален брой участници в универсален пенсионен фонд
Чл. 138. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Права при осигуряване в универсален пенсионен фонд
Чл. 139. (1) Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на:
1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) допълнителна пожизнена пенсия за старост при условията на чл. 167;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;
3. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице и на пенсионер при условията и по реда на този дял.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Професионален пенсионен фонд
Чл. 140. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Професионален пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на общото събрание на акционерите му.
(2) Лицензираното пенсионноосигурително дружество може да учредява само един професионален пенсионен фонд.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 15.07.2006 г.) Осигурените лица участват в професионален пенсионен фонд чрез индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, подадено в срок до три месеца от възникване на задължението им за осигуряване. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му се определят с наредбата по чл. 137, ал. 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За неизбралите професионален пенсионен фонд по реда на ал. 3 се извършва служебно разпределение по регистрираните професионални фондове по начин и ред, определени от Националната агенция за приходите и комисията.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Участници в професионален пенсионен фонд
Чл. 141. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Права при осигуряване в професионален пенсионен фонд
Чл. 142. (1) Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:
1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168;
2. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;
3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Осигурителен договор
Чл. 142а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Договорът за осигуряване във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е безсрочен и се съставя и подписва в два екземпляра – по един за всяка от страните.
(2) Осигурителният договор задължително съдържа:
1. данни за страните по договора:
а) имената на осигуреното лице по документ за самоличност и ЕГН или аналогични данни за чуждестранното лице;
б) наименованието, седалището, адреса на управление, пенсионната лицензия и търговската регистрация на пенсионноосигурителното дружество;
2. наименованието, съдебната регистрация и единния идентификационен код на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
3. датата и входящия номер на заявлението за участие, за промяна на участието или за възобновяване на осигуряването, съответно номера и датата на протокола за служебното разпределение;
4. предмета и обхвата на осигуряването;
5. размера на осигурителната вноска;
6. размера на таксите и на удръжките;
7. правата и задълженията на страните по договора и на наследниците на осигуреното лице;
8. реда и начина за получаване на информация;
9. датата на сключване на осигурителния договор и условията за влизането му в сила;
10. условията за прекратяване на договора;
11. имената по документ за самоличност и служебния номер в пенсионноосигурителното дружество на осигурителния посредник, съответно на упълномощеното лице от осигурителен посредник – юридическо лице, в случаите, когато договорът се сключва с посредничеството му.
Правилник за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване се приема от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) Правилникът за организацията и дейността на пенсионния фонд трябва да съдържа:
1. наименованието на фонда;
2. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;
3. условията за допълнително задължително пенсионно осигуряване във фонда;
4. условията и реда за сключване на осигурителни или пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане, реда за измененията и допълненията в тях и условията за прекратяване на осигурителното правоотношение;
5. условията и реда за водене на индивидуалните партиди и за предоставяне на осигуреното лице на извлечения от тях;
6. основните цели на инвестиционната политика на фонда;
7. размера на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителното дружество;
8. условията, реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;
9. условията, реда и сроковете за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида по искане на осигуреното лице;
10. условията и реда за извършване на изменения и допълнения в правилника;
11. изрично упоменаване на начина и на реда за обяви и съобщения, свързани с дейността на пенсионния фонд;
12. методите и периодичността на оценка на активите на фонда;
13. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, на лицата по чл. 123г, на осигурените лица, на пенсионерите и на техните наследници;
14. реда и начина за формиране на резерва за изплащане на пожизнени пенсии;
15. реда и начина за гарантиране на минималното равнище на доходност от инвестиране на средствата на осигурените лица;
16. датите на приемането на правилника и на последващите изменения и допълнения в него, както и данни за решенията на комисията, с които са одобрени.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) При подаването на заявление по чл. 124а, ал. 3, чл. 137, ал. 3 и по чл. 140, ал. 3 или при сключването на осигурителен договор осигуреното лице получава при поискване срещу подпис заверено копие от правилника на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и от неговата инвестиционна политика, действащи към датата на подаване на заявлението, съответно на сключване на договора.
Изменение и допълнение на правилника на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 144. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Измененията и допълненията на правилника по чл. 143, ал. 2 се одобряват от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) За одобряване на промени в правилника пенсионноосигурителното дружество подава до комисията заявление, към което прилага:
1. решението на управителния орган за приемане на промените, като в него или в приложение към него детайлно са описани измененията и допълненията в конкретните текстове на правилника;
2. заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството, екземпляр на правилника за организацията и дейността на съответния фонд с приетите в него промени, като след всяка промяна се посочва датата, на която е приета;
3. образците на осигурителните и пенсионните договори и на договорите за разсрочено изплащане, както и на другите вътрешни документи на дружеството – когато промените в правилника налагат изменения в тях.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 2 и представянето на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в едномесечен срок от подаването на заявлението, а в случаите по ал. 3 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи или информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество уведомява осигурените лица за конкретните изменения и допълнения в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд лично или чрез публикация в два централни всекидневника в едноседмичен срок от получаване на решението на комисията.
Разрешение за управление на пенсионен фонд
Чл. 145. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Разрешението за управление на универсален или на професионален фонд се издава от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията. За получаване на разрешение лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до комисията писмено искане по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага:
1. протокола с решението на общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на универсален или професионален пенсионен фонд;
2. правилника за организацията и дейността на универсалния или на професионалния пенсионен фонд и протокола с решението за приемането му;
3. актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми и имената и личните данни на актюера;
4. образците на осигурителните и пенсионните договори;
5. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) предварителните договори с банка-попечител и с инвестиционен посредник и декларациите за съответствие с изискванията на чл. 121д, ал. 9, чл. 123б, ал. 3 и чл. 123в, ал. 2 по утвърден от заместник-председателя на комисията образец;
6. финансовия отчет на дружеството към последно число на предходния месец;
7. документите, удостоверяващи съответствието на информационната система на дружеството със спецификата и обема на дейността, свързана с управлението на учредения фонд;
8. справка за кадровата обезпеченост на дружеството;
9. инвестиционната политика на универсалния, съответно на професионалния пенсионен фонд;
10. правилата по чл. 179в, ал. 1;
11. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 1 и представянето на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.
(3) След получаването на разрешението по ал. 1 дружеството представя на комисията документите по ал. 1 в 14-дневен срок от промяната им, освен ако е предвиден друг ред за одобряване или уведомяване.
(4) Комисията определя с наредбата по чл. 122а, ал. 5 изисквания към документите по ал. 1, т. 3, 7, 8 и 10.
Срок за разглеждане на искането за разрешение за управление на пенсионен фонд
Чл. 146. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на искането по чл. 145, ал. 1, а в случаите по чл. 145, ал. 2 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи или информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
Отказ за даване на разрешение за управление на пенсионен фонд
Чл. 147. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията отказва да даде разрешение, когато:
1. в определения по чл. 145, ал. 2 срок не са представени допълнителните документи или информацията или не са отстранени несъответствията;
2. не са изпълнени изискванията на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му;
3. липсва необходимата финансова, кадрова или информационна обезпеченост на пенсионноосигурителното дружество;
4. е в сила приложена на дружеството принудителна административна мярка по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11 или 12.
(2) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да направи ново искане за получаване на разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.
Вписване в съда
Чл. 148. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Окръжният съд по седалището на фонда вписва в регистъра си съответно универсалния или професионалния фонд, ако пенсионноосигурителното дружество е подало заявление за вписване в 6-месечен срок от получаване на разрешението от комисията.
(2) Заявлението за вписване в съда съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество;
2. наименованието на пенсионния фонд;
3. трите имена и ЕГН на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(3) Универсалният или професионалният фонд се вписват в регистъра на окръжния съд по неговото седалище.
(4) Фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване възниква като юридическо лице от деня на вписването в регистъра на съда.
Отнемане на разрешението за управление на фонд
Чл. 149. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишен текст на чл. 149, изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията отнема разрешението за управление на универсален или професионален фонд при:
1. констатиране, че документите, послужили като основание за издаването на разрешението, съдържат неверни данни;
2. неподаване на заявлението за вписване в съда в 6-месечен срок от получаване на разрешението за управление на универсален или професионален фонд;
3. преобразуване на пенсионноосигурително дружество, когато управлението на фонда преминава към друго пенсионноосигурително дружество;
4. прекратяване на фонда поради вливане в или сливане с друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
5. наличие на реална и непосредствена заплаха за интересите на осигурените лица;
6. отнемане на пенсионната лицензия на пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване при грубо нарушение или системни нарушения на този кодекс и на актовете по прилагането му при управлението на фонда.
Необходими документи за вписване
Чл. 150. (1) За вписване на универсален и/или на професионален пенсионен фонд пред съда се представят следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд;
2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) правилникът за организацията и дейността на универсалния или на професионалния пенсионен фонд;
3. уставът на пенсионноосигурителното дружество, което управлява и представлява пенсионния фонд;
4. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) актуално удостоверение за вписването в търговския регистър на пенсионноосигурителното дружество;
5. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г.) списък на членовете на управителните органи на пенсионноосигурителното дружество;
6. пенсионна лицензия на пенсионноосигурителното дружество;
7. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) решението на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
8. трите имена и единният граждански номер на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(2) В съдебния регистър се вписват наименованието на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд; наименованието, седалището и адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, учредило фонда; начинът на представляване от пенсионноосигурителното дружество.
Срок за произнасяне на съда
Чл. 151. Съдът разглежда заявлението за вписване в 14-дневен срок от датата на подаването му.
Отказ за вписване
Чл. 152. Съдът отказва да извърши вписването, ако не са изпълнени изискванията, определени в този дял.
Задължение за представяне на препис от съдебното решение
Чл. 153. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да представи на комисията заверен препис от съдебното решение за вписване в 7-дневен срок от получаването му.
Отговорност за разходите по вписването
Чл. 154. Всички разходи по вписването на универсалния и/или на професионалния пенсионен фонд и всички предприети действия за целите на неговото учредяване и вписване се извършват от името и за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на разрешението за управление на пенсионен фонд
Чл. 154а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) След отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията по сключени осигурителни договори за съответния фонд.
(2) Отнемането на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.
Задължение на комисията след отнемане на разрешението за управление на пенсионен фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.)
Чл. 154б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Комисията изпраща съобщение за отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд до съда, извършил вписването, обнародва съобщението в „Държавен вестник“ и го публикува най-малко в два централни всекидневника.
Попечителски съвет
Чл. 155. (1) Интересите на осигурените във фондовете се представляват от попечителски съвет.
(2) В състава на попечителския съвет влизат по равен брой представители на национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите и един представител на пенсионноосигурителното дружество.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Правата и задълженията на попечителския съвет се регламентират с акт на Министерския съвет по предложение на комисията.
(4) Предложенията и решенията на попечителския съвет имат препоръчителен характер за пенсионноосигурителното дружество.
Надзор
Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Глава
единадесета.
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
Вид и размер на осигурителните вноски
Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е:
1. за универсален пенсионен фонд:
а) за 2005 г. – 3 на сто;
б) за 2006 г. – 4 на сто;
в) от 2007 г. – 5 на сто;
г) (нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
2. за професионален пенсионен фонд:
а) 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд;
б) 7 на сто – за лицата, работещи при условията на II категория труд.
(2) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) От 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
1. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто;
2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за сметка на осигурителя – 2,8 на сто.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 са изцяло за тяхна сметка.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.
(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд за лицата, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, се превеждат във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Превеждане на осигурителна вноска
Чл. 158. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7. Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7.
Събиране на осигурителните вноски
Чл. 159. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви към тях се събират от Националната агенция за приходите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителите и самоосигуряващите се лица внасят осигурителните вноски по ал. 1 по съответната сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски по ал. 1 се превеждат в специализирана сметка за задължително допълнително пенсионно осигуряване на Националната агенция за приходите.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г.) При наличие на няколко задължения, до започване на принудителното им събиране, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасяването се извършва по реда на чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.07.2013 г.) При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителното дружество се извършват пропорционално на осигурителните вноски за лицата, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Националната агенция за приходите превежда получените вноски в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За неоснователно забавяне на превода на сумите по ал. 6 Националната агенция за приходите дължи законна лихва за периода на забавянето.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Взаимоотношенията между Националната агенция за приходите и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с договор.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Пенсионноосигурителното дружество носи отговорност пред осигурените лица само за реално преведените от Националната агенция за приходите осигурителни вноски.
Глава
дванадесета.
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Освобождаване от данък
Чл. 160. (1) Приходите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Приходите от инвестиране на активите на универсалния и на професионалния пенсионен фонд, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облагат с данък по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Услугите по допълнителното задължително пенсионно осигуряване не се облагат с данък по реда на Закона за данък върху добавената стойност.
(4) Финансовият резултат на лицензираните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване се намалява с пенсионния резерв, формиран по условията на чл. 192, ал. 2, както и с дохода от неговото инвестиране.
Приспадане на личните вноски от облагаемия доход
Чл. 161. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Личните осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Вноски за разход
Чл. 162. Вноските на работодателите за допълнително задължително пенсионно осигуряване се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Глава
тринадесета.
ПРАВА НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Ограничения за осигуряване в пенсионен фонд
Чл. 163. Осигурените лица имат право да се осигуряват само в един универсален и/или в един професионален пенсионен фонд.
Освобождаване от отговорност за задължения
Чл. 164. Осигурените лица и пенсионният фонд не отговарят за задълженията на пенсионноосигурителното дружество, което го е учредило и го управлява.
Права на осигурените лица
Чл. 165. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Осигурените лица в универсален пенсионен фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, а осигурените в професионален пенсионен фонд – на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране.
(2) Пенсиите по ал. 1 са лични.
Видове пенсии
Чл. 166. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Право на допълнителна пожизнена пенсия за старост
Чл. 167. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
(2) По желание на осигурения фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване може да изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост пет години преди навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на такава пенсия в размер не по-малък от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1.
Право на професионална пенсия
Чл. 168. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при:
1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1;
2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст, 5 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1.
(2) При преценяване правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсията по ал. 1 се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от лицето и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност по част първа.
(4) Наличието на изискуемия осигурителен стаж се доказва с удостоверение от Националния осигурителен институт.
Определяне размера на пенсията
Чл. 169. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) биометричните таблици, одобрени от комисията;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) техническия лихвен процент, одобрен от комисията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) При изчисляване на пенсията по ал. 1 очакваната продължителност на живота не може да е по-висока от определената в биометричните таблици.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. срока на получаване;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) техническия лихвен процент, одобрен от комисията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост.
Пенсионен договор
Чл. 169а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) При придобиване право на пенсия при условията на този дял между пенсионноосигурителното дружество и пенсионера се сключва пенсионен договор.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионният договор се сключва в писмена форма и задължително съдържа:
1. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) наименованието, седалището, адреса на управление, търговската регистрация, номер и дата на пенсионната лицензия, и единния идентификационен код на пенсионноосигурителното дружество;
2. имената и личните данни на пенсионера;
3. вида и размера на пенсията и начина за нейното преизчисляване;
4. срока на получаване на пенсията;
5. реда и начина за изплащане на пенсията;
6. права на наследниците на пенсионера;
7. реда и начина за предоставяне на информация на пенсионера;
8. разходи по изплащането на пенсията;
9. условията за прекратяване на договора.
Договор за разсрочено изплащане
Чл. 169б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Разсроченото изплащане представлява договорно изплащане на натрупаната в индивидуалната партида сума на няколко части с еднакъв или различен размер, на равномерни или неравномерни периоди.
(2) Договорът за разсрочено изплащане се сключва в писмена форма и задължително съдържа:
1. наименованието, седалището, адреса на управление, търговската регистрация, номера и датата на пенсионната лицензия и единния идентификационен код на пенсионноосигурителното дружество и наименованието и единния идентификационен код на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
2. имената и личните данни на осигуреното лице, съответно на неговия наследник;
3. план за извършване на плащанията;
4. реда и начина за извършване на плащанията;
5. правата на наследниците на лицето, получаващо плащанията;
6. реда и начина за предоставяне на информация на страните по договора;
7. разходите по изплащането;
8. условията за изменение и прекратяване на договора.
Права на наследниците
Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) При смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството.
(2) При смърт на пенсионер на универсален или професионален фонд на наследниците по ал. 1 се изплаща остатъкът от средствата по индивидуалната му партида.
(3) Когато осигуреното лице или пенсионерът няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида в универсален фонд се прехвърлят в пенсионния резерв, а натрупаните средства по индивидуалната партида в професионален фонд се прехвърлят в държавния бюджет.
Право на прехвърляне
Чл. 171. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) Осигуреното лице има право да промени участието си във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида от един в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, ако е изтекла една година от датата:
1. на сключване на първия му осигурителен договор;
2. на служебното му разпределение;
3. на възникване на осигурителното правоотношение по чл. 124а, ал. 3;
4. по чл. 124б.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) Осигурените лица могат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди във фонда при несъгласие с извършени промени в правилника му или в инвестиционната му политика, ако в тримесечен срок от уведомлението по чл. 144, ал. 5, съответно по чл. 175а, ал. 4, подадат заявление за това, освен когато:
1. се променя седалището или адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда;
2. промените произтичат от изменение на нормативната уредба.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) Редът и начинът за промяна на участието във фонд и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида на осигуреното лице от един фонд в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, се определят с наредба на комисията.
Право на изтегляне на набраните суми
Чл. 172. Осигуреното лице има право при пенсиониране да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по индивидуалната партида от професионалния фонд в универсален фонд, ако не е придобило право на професионална пенсия при условията на чл. 168.
Право на безплатна информация
Чл. 173. (1) Осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите от набраните средства пенсионни права най-малко веднъж в рамките на една календарна година по начин и ред, определени в правилника на пенсионноосигурителното дружество.
(2) При смърт на осигуреното лице правото по ал. 1 се придобива от лицата по чл. 170, ал. 1.
Сигнална функция
Чл. 174. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Осигуреното лице и лицата по чл. 170, ал. 1 имат право да сигнализират попечителския съвет и комисията за нарушения в дейността на пенсионноосигурителното дружество.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Попечителският съвет, съответно комисията, са длъжни да отговорят писмено на всяка жалба до два месеца от датата на получаването ѝ.
Глава
четиринадесета.
АКТИВИ И ИНВЕСТИЦИИ
Принципи на инвестиране
Чл. 175. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество инвестира средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване в съответствие с дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите и при спазване на принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация.
(2) При инвестирането на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване пенсионноосигурителното дружество е длъжно да:
1. изпълнява инвестиционната политика на всеки управляван фонд с оглед постигане на инвестиционните му цели, както и да спазва инвестиционните ограничения, предвидени в политиката, в този кодекс и в актовете по прилагането му;
2. спазва правилата за управление на риска на съответния фонд и да управлява риска, като постоянно наблюдава и оценява всяка инвестиция;
3. третира равностойно и справедливо фондовете, които управлява;
4. предприема всички необходими действия, за да получи възможно най-добрия резултат за всеки управляван от него фонд, като взема предвид цената, разходите, срока, вероятността от изпълнение и сетълмент, обема и вида на сделката и всяко друго обстоятелство, свързано с нейното изпълнение;
5. не допуска конфликт на интереси.
Инвестиционна политика
Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество приема инвестиционна политика на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Минималното съдържание на инвестиционната политика се определя с наредба на комисията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Дружеството преразглежда инвестиционната политика всяка година, както и незабавно след всяка съществена промяна в пазарните и в други относими условия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Инвестиционната политика се представя на комисията в 7-дневен срок от нейното приемане, съответно изменение или допълнение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество информира осигурените лица за направените изменения и допълнения в инвестиционната политика на фонда чрез съобщение в два централни всекидневника и я публикува на страницата си в интернет в 7-дневен срок от промяната.
Инвестиране (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Чл. 176. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване само във:
1. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:
а) държава членка, задълженията по които съставляват държавен дълг, или от нейната централна банка;
б) Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка;
в) трета държава, определена с наредба на комисията, задълженията по които съставляват държавен дълг, или от нейната централна банка, които са приети за търговия на регулиран пазар в държава членка или на официален пазар на фондова борса, или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен;
г) трета държава извън посочените в буква „в“, задълженията по които съставляват държавен дълг, или от нейната централна банка, които са приети за търговия на регулиран пазар в държава членка;
д) международни финансови организации, като в този случай ценните книжа трябва да имат инвестиционен кредитен рейтинг;
2. облигации, издадени от:
а) орган на местната власт на държава членка;
б) орган на местната власт на трета държава, определена с наредба на комисията, като в този случай облигациите трябва да имат инвестиционен кредитен рейтинг и да са приети за търговия на регулиран пазар в държава членка или на официален пазар на фондова борса, или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен;
в) орган на местната власт на трета държава, извън посочените в буква „б“, като в този случай облигациите трябва да имат инвестиционен кредитен рейтинг и да са приети за търговия на регулиран пазар в държава членка;
3. корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50 на сто държавно участие, получили разрешение за извършване на банкова дейност съгласно законодателството на държава членка, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 6 месеца от издаването им;
4. корпоративни облигации, приети за търговия на:
а) регулиран пазар в държава членка;
б) официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, като облигациите трябва да имат инвестиционен кредитен рейтинг;
5. влогове в банки с минимален кредитен рейтинг, които имат право да извършват дейност на територията на държава членка;
6. акции, различни от акции на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варанти по тях:
а) търгувани на регулиран пазар в държава членка;
б) търгувани на официален пазар на фондова борса или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, като акциите трябва да са включени в индекси на тези пазари;
в) привилегировани акции на емитент, чиито акции са включени в индексите по буква „б“;
7. акции, предлагани при условията на първично публично предлагане по законодателството на държава членка, за което е одобрен и публикуван проспект, предвиждащ задължение да се иска приемане на акциите и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 12 месеца от издаването им;
8. облигации, предлагани при условията на първично публично предлагане по законодателството на държава членка, за което е одобрен и публикуван проспект, предвиждащ задължение да се иска приемане на облигациите и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок не по-дълъг от 12 месеца от издаването им;
9. обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да се иска приемане и те да бъдат приети за търговия на регулиран пазар в срок, не по-дълъг от 6 месеца от издаването им, и за които е предвидено да бъдат съответно прилагани изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;
10. акции на:
а) дружество със специална инвестиционна цел, лицензирано по реда на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и в права по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, издадени при увеличаване на капитала на дружеството;
б) предприятие за колективно инвестиране, чийто изключителен предмет на дейност е инвестиране в недвижими имоти, получило разрешение за извършване на дейност съгласно законодателството на държава членка, върху което се осъществява надзор, и които са приети за търговия на регулиран пазар в държава членка;
11. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема със седалище в държава членка или в трета държава, определена с наредба на комисията;
12. акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, получило разрешение съгласно изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ, L 174/1 от 1 юли 2011 г.);
13. инвестиционни имоти в държава членка.
(2) Комисията определя с наредба:
1. държавите по ал. 1, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „б“, т. 4, буква „б“, т. 6, буква „б“ и т. 11;
2. международните финансови организации по ал. 1, т. 1, буква „д“;
3. минималните нива на кредитния рейтинг по ал. 1, т. 5;
4. пазарите по ал. 1, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „б“, т. 4, буква „б“ и пазарите и индексите на тези пазари по ал. 1, т. 6, буква „б“.
(3) Кредитните рейтинги по ал. 1, чл. 178 и чл. 251 трябва да отговарят на изискванията за използване за регулаторни цели съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент 1060/2009“.
Забрана за инвестиране и ограничения на сделките с активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.)
Чл. 177. (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във:
1. финансови инструменти, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързаните с него лица;
2. финансови инструменти, издадени от банката-попечител на фонда или лица, които се намират в тесни връзки с нея;
3. влогове в банка, която е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество;
4. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема по чл. 176, ал. 1, т. 11 и на алтернативен инвестиционен фонд по чл. 176, ал. 1, т. 12, управлявани от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице;
5. финансови инструменти, които не са напълно изплатени.
(2) Активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да се придобиват от:
1. пенсионноосигурителното дружество;
2. свързани с пенсионноосигурителното дружество лица;
3. друг управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
4. банката-попечител на фонда или от лица, които се намират в тесни връзки с нея;
5. лице по чл. 123в, ал. 4 или от лица, които се намират в тесни връзки с него;
6. колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, управлявани от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице.
(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да придобива активи от лицата по ал. 2.
(4) Забраната за придобиване по ал. 2 и 3 не се прилага в случаите на сключване на сделка на регулиран пазар в държава членка или на официален пазар на фондова борса, или на друг организиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен.
(5) Пенсионноосигурителното дружество не може да извършва къси продажби и маржин покупки на финансови инструменти за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(6) Пенсионноосигурителното дружество не може да придобива или да прехвърля на регулиран пазар от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 6 и 10 чрез сделки, които съгласно правилата за търговия на съответния регулиран пазар подлежат единствено на регистриране на този пазар. Забраната не се прилага за сделки с акции – предмет на търгово предложение.
(7) Не се допуска ползването на инвестиционни имоти – собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигурявяне, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица.
Инвестиции в един емитент
Чл. 177а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат поотделно да притежават повече от 7 на сто от акциите с право на глас на един емитент.
(2) Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от едно и също пенсионноосигурително дружество, не могат заедно да притежават 20 и над 20 на сто от акциите с право на глас на един емитент.
(3) Пенсионноосигурителното дружество и управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да придобиват акции, издадени от един емитент, и акции/дялове, издадени от едно предприятие за колективно инвестиране.
(4) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да притежава повече от 7 на сто от акциите без право на глас на един емитент.
(5) Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество, не могат заедно да притежават 20 и над 20 на сто от акциите без право на глас на един емитент.
(6) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да притежава повече от 20 на сто от една емисия облигации.
(7) Пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат поотделно да придобиват повече от 15 на сто от акциите/дяловете на една колективна инвестиционна схема по чл. 176, ал. 1, т. 11. В този случай ограниченията по ал. 1, 2, 4 и 5 не се прилагат.
(8) Пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат поотделно да придобиват повече от 7 на сто от акциите/дяловете на едно предприятие за колективно инвестиране по чл. 176, ал. 1, т. 10 и 12. В този случай ограниченията по ал. 1, 2, 4 и 5 не се прилагат.
Инвестиционни ограничения
Чл. 178. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти, издадени от един емитент, като в това ограничение:
1. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“;
2. не се включват дълговите ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „в“ с инвестиционен кредитен рейтинг;
3. когато емитентът е банка, се включват и влоговете на фонда в тази банка, стойността на обратните репо сделки с нея по чл. 179а, ал. 1 и стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап към същата банка;
4. когато емитентът е финансова институция, се включва и стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап към нея.
(2) Общата стойност на инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване във финансови инструменти, издадени от дружества от една група и лицата, с които тези дружества се намират в тесни връзки, не може да превишава 10 на сто от активите на фонда. В това ограничение се включват и:
1. влоговете на фонда в банки от групата и в банки, които се намират в тесни връзки с дружества от групата, стойността на обратните репо сделки по чл. 179а, ал. 1 с тези банки и стойността на нетната експозиция към тях по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап;
2. стойността на нетната експозиция по форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап с финансови институции от групата и финансови институции, които се намират в тесни връзки с дружества от групата.
(3) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „г“.
(4) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, буква „д“.
(5) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 2, като не повече от 5 на сто от активите могат да са в облигации, издадени от орган на местната власт, които не се търгуват на регулиран пазар.
(6) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 3.
(7) Не повече от 30 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да се инвестират във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 4.
(8) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във влогове, като инвестициите във влогове в една банка не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.
(9) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 6.
(10) Не повече от 2 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7.
(11) Не повече от 2 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 8.
(12) Не повече от 1 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 9.
(13) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 10, като не повече от 1 на сто от активите на фонда могат да бъдат инвестирани в дружества със специална инвестиционна цел, секюритизиращи вземания.
(14) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11, като не повече от 5 на сто от активите на фонда могат да се инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно и също управляващо дружество.
(15) Не повече от 1 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 12.
(16) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да са деноминирани във валута, различна от лев и евро, с изключение на активите, за които е налице ограничаване на валутния риск чрез сключени хеджиращи сделки съгласно чл. 179б.
(17) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 13.
(18) Конкретните изисквания и ограничения към инвестициите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определят в неговата инвестиционна политика.
Забрана за получаване и предоставяне на заеми (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.)
Чл. 179. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Пенсионноосигурителното дружество не може да получава, както и да предоставя, заеми от името и за сметка на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или да бъде гарант на трети лица с активите на фонда.
Репо сделки и обратни репо сделки
Чл. 179а. (1) (Нов – ДВ, бр. 17 от 2006 г., предишен текст на чл. 179а, доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване репо сделки и обратни репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца общо в размер до 5 на сто от активите на фонда, определени към края на работния ден, предхождащ датата на сключване на последната репо сделка или на последната обратна репо сделка.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Сключването на сделки по ал. 1 не може да води до промяна в инвестиционните цели и ограничения, посочени в инвестиционната политика на съответния фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва сделки по ал. 1 само когато тази възможност е предвидена в инвестиционната политика на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и когато насрещните страни по тях са банка или инвестиционен посредник, притежаващ собствен капитал в размер не по-малък от 1 500 000 лв., получили са разрешение да извършват дейност съгласно законодателството на държава членка или които подлежат на надзор от страна на компетентен орган от друга държава – страна по Споразумението за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Сделки за намаляване на инвестиционния риск
Чл. 179б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) С цел намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове, пенсионноосигурителното дружество може да сключва сделки, които предвиждат отлагане на изпълнението на задълженията по тях за определена бъдеща дата или срок.
(2) Сделки по ал. 1 са:
1. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) сделките с фючърси, търгувани на регулирани пазари в държави членки или на официални пазари на фондови борси, или на други организирани пазари в трети държави, функциониращи редовно, признати и публично достъпни, които са посочени в наредба на комисията;
2. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) сделките с опции:
а) търгувани на регулирани пазари в държави членки или на официални пазари на фондови борси, или на други организирани пазари в трети държави, функциониращи редовно, признати и публично достъпни, които са посочени в наредба на комисията;
б) извънборсово търгувани, насрещна страна по които е банка, която подлежи на надзор от страна на компетентен орган от държава членка или от друга държава, посочена в наредба на комисията;
3. форуърдните валутни договори;
4. лихвените суапови сделки.
(3) Комисията приема наредба за условията за сключване на сделки по ал. 1, както и за изискванията и ограниченията към тях.
Управление на риска
Чл. 179в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество утвърждава вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, и ги представя на комисията в 7-дневен срок от тяхното утвърждаване, съответно изменение или допълнение.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 трябва да осигуряват надеждно управление на риска в съответствие с естеството, мащаба и сложността на инвестициите на фонда.
(3) При управлението на риска пенсионноосигурителното дружество използва адекватни методи за неговата оценка и се съобразява със заложените цели в инвестиционната политика на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) При оценката на риска, свързан с инвестициите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, и вземането на инвестиционни решения пенсионноосигурителното дружество не се доверява единствено и механично на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг по чл. 3, параграф 1, буква „б“ на Регламент № 1060/2009. При преценката за спазването на това изискване комисията оценява използването на позовавания на кредитни рейтинги в правилата по ал. 1 и в инвестиционната политика.
Оповестяване на информация (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.)
Чл. 180. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно всяко тримесечие, до 10-о число на следващия го месец да публикува на своята страница в Интернет информация за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на финансови инструменти за всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Информацията се изготвя по данни към края на предходното тримесечие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) С наредба на комисията се определят изискванията относно:
1. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) формата и съдържанието на информацията по ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) определянето и публичното оповестяване от пенсионноосигурителното дружество на постигнатата доходност и равнището на инвестиционния риск при управлението на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Нарушаване на изискванията и ограниченията по обективни причини
Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи ежедневно за спазване на изискванията на чл. 176 и 179б и на инвестиционната политика на управлявания от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В случай че придобити активи престанат по обективни причини да отговарят на посочените изисквания, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да уведоми комисията в 14-дневен срок от датата на промяната и да приведе активите на фонда в съответствие с тези изисквания в 6-месечен срок от датата на промяната.
(2) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да следи ежедневно за спазването на ограниченията на чл. 177а, 178, чл. 179а, ал. 1 и на предвидените ограничения в инвестиционната политика на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и да приведе активите на фонда в съответствие с тях в рамките на шест месеца от датата на превишение на съответното ограничение, когато то се дължи на:
1. промяна в пазарната цена или в цената, използвана за извършване на последваща оценка на актив на фонда;
2. промяна в общата стойност на активите на фонда;
3. придобиване на права по акции от фонда в качеството му на акционер на даден емитент;
4. намаляване на капитала на даден емитент;
5. намаляване на броя на акциите и/или на дяловете на колективна инвестиционна схема;
6. други обективни причини, писмено обосновани и документирани от дружеството.
(3) В случаите по ал. 2 до привеждането на активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване в съответствие със законовите изисквания пенсионноосигурителното дружество не може да придобива за сметка на фонда активи, по отношение на които е нарушено ограничението.
(4) Когато в случай на преобразуване на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване бъдат нарушени ограниченията по чл. 177а, 178 и/или 179а от новообразувания или приемащия фонд, неговите активи се привеждат в съответствие с тези ограничения в срок шест месеца от датата на вписването на вливането или сливането в регистъра на окръжния съд по седалището на фонда.
Неприлагане на ограниченията
Чл. 180б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) При спазване на принципите по чл. 175 пенсионноосигурително дружество, което е получило разрешение да управлява фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, може да не прилага ограниченията по чл. 177а, 178 и 179а в срок до 6 месеца от получаването на разрешението.
Доходност от инвестиционните имоти
Чл. 180в. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) След изтичане на 5 години от придобиването на всеки отделен инвестиционен имот, притежаван от фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, пенсионноосигурителното дружество е длъжно към края на всяко тримесечие да съпоставя постигнатата доходност от този имот за предходния 60-месечен период с постигнатата доходност при управлението на фонда за същия период.
(2) Когато доходността от имота е по-ниска от 50 на сто от доходността при управлението на фонда за съответния период, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срок до 24 месеца от установяване на това обстоятелство да продаде инвестиционния имот на цена не по-ниска от пазарната. Настъпването на промени през 24-месечния период в доходността от инвестиционния имот и/или в доходността от управлението на фонда не освобождава дружеството от това задължение.
(3) Редът и начинът за изчисляване и съпоставяне на доходността по ал. 1 и 2 се определят с наредба на комисията.
Оценка на активите
Чл. 181. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество приема правила за оценка на активите и пасивите на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и ги представя на комисията в 7-дневен срок от приемането на изменения и допълнения в тях.
(2) Комисията определя с наредба:
1. минималното съдържание на правилата по ал. 1;
2. начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество;
3. задълженията на пенсионноосигурителното дружество във връзка с оценката на активите и пасивите на управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на собствените му активи и пасиви;
4. начина и реда за определяне на нетната стойност на активите на фонда;
5. начина и реда за изчисляване и обявяване на стойността на един дял на фонда;
6. изискванията към воденето на индивидуалните партиди.
Договор с инвестиционен посредник
Чл. 182. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Договор с банки-депозитари
Чл. 183. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Актюерско обслужване
Чл. 184. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Глава
петнадесета.
СЧЕТОВОДСТВО И ОТЧЕТНОСТ
Изисквания към счетоводството на пенсионноосигурителното дружество и на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 185. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество организира и осъществява счетоводството си и изготвя годишните си финансови отчети и годишните финансови отчети на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, годишния доклад за дейността си, както и годишен доклад за дейността на всеки фонд в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите Международни счетоводни стандарти, разпоредбите на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(2) Пенсионноосигурителното дружество изготвя отделни отчети за надзорни цели на дружеството и на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(3) Комисията определя с наредба изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете на представяне на отчетите за надзорни цели.
Счетоводство на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество води самостоятелно счетоводство на всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и съставя отделни отчети за него.
Месечни отчети
Чл. 186а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Дружеството е длъжно да представя на комисията месечните финансови отчети за надзорни цели на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 20 дни след края на всеки месец.
Годишни финансови отчети
Чл. 187. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Годишните финансови отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове се проверяват и заверяват съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит, определени от общото събрание на дружеството.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Регистрираните одитори са длъжни да извършват добросъвестна и безпристрастна проверка и да опазват служебната тайна.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Регистрираните одитори извършват проверка и:
1. изразяват одиторско мнение относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние и финансовия резултат на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
2. изготвят доклад за потвърждение, че годишните отчети за надзорни цели са съставени на базата на одитираните годишни финансови отчети на дружеството и на управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, изготвени са в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 185, ал. 3 и информацията в тях е последователна във всички съществени аспекти;
3. изразяват одиторско мнение относно съответствието на системата за управление с изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Одитираните годишни финансови отчети и докладите за дейността на пенсионноосигурителното дружество и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване се приемат от общото събрание на акционерите на дружеството.
Избор и назначаване на одитори
Чл. 187а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) (1) Пенсионноосигурителните дружества избират одиторите по чл. 187, ал. 1 след предварително съгласуване на избора с Комисията за финансов надзор.
(2) Критериите за съгласуване на избора на одитори по ал. 1 се приемат от Комисията за финансов надзор, съгласувано с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
(3) Когато в 14-дневен срок от датата на искането за съгласуване Комисията за финансов надзор не е направила възражение, се приема, че предложението за избор на одитор е съгласувано.
Задължения на одиторите
Чл. 188. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Регистрираните одитори на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване информират незабавно комисията в писмена форма за всички обстоятелства, които са им станали известни в хода на одита и които:
1. представляват нарушение на този кодекс и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
2. засягат или могат да нарушат нормалното функциониране на пенсионноосигурителното дружество и/или управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
3. водят или биха могли да доведат до ситуация, при която пенсионноосигурителното дружество и/или управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване няма да са в състояние да изпълняват своите задължения;
4. причиняват или могат да причинят значителни вреди на пенсионноосигурителното дружество и/или на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
5. водят до отказ на одиторите от изразяване на мнение върху финансовите отчети или до изразяване на квалифицирано мнение;
6. са свързани с неверни или с непълни данни в отчетите и докладите, които пенсионноосигурителното дружество представя в комисията.
(2) Регистрираните одитори на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са длъжни при писмено искане от заместник-председателя на комисията или от комисията да представят съответната документация относно обстоятелствата по ал. 1.
(3) Регистрираните одитори не носят отговорност за нарушаване на съответните законови или договорни условия за запазване на конфиденциалност в случаите, когато по реда на този закон добросъвестно са предоставили информация на заместник-председателя на комисията или на комисията.
Обнародване на отчета
Чл. 189. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.)
Задължение за представяне и оповестяване на одитираните годишни финансови отчети и доклади
Чл. 190. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество представя на комисията в срок до три месеца след края на финансовата година одитираните годишни финансови отчети, придружени с одиторските доклади, отчетите за надзорни цели и годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(2) Пенсионноосигурителното дружество публикува едновременно на своята страница в интернет в срок до 30 юни на годината, следваща отчетната година:
1. приетите от общото събрание на акционерите одитирани годишни финансови отчети на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, придружени с одиторските доклади;
2. годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
3. информация за предложението на управителния орган на дружеството за разпределение на печалбата или за покриване на загуба от предходната година и решението на общото събрание на акционерите на дружеството за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба.
Глава
шестнадесета.
РЕЗЕРВИ НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНОТО ДРУЖЕСТВО (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 92 ОТ 2017
Г.)
Гаранции за изпълнение на задълженията
Чл. 191. Пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсален и/или професионален пенсионен фонд, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените във фонда лица.
Резерви на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 192. (1) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава общи резерви по реда на Търговския закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсален пенсионен фонд, задължително създава пенсионен резерв по ред, определен с наредба на комисията.
(3) С пенсионния резерв се покрива изплащането на пенсиите на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети.
(4) Пенсионноосигурителните дружества не могат да раздават дивидент на своите акционери преди формирането на резервите.
Минимална доходност
Чл. 193. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителните дружества са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Минималната доходност се определя от комисията към края на всяко тримесечие в процент поотделно за универсалните и професионалните пенсионни фондове на базата на постигнатата доходност от управлението на активите на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период.
(3) Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Минималната доходност се обявява от комисията до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е по-ниска от минималната, пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването ѝ да покрие разликата до минималната.
(6) За гарантиране на минималната доходност се създават резерви в пенсионния фонд и в пенсионноосигурителното дружество.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Когато постигнатата доходност от универсален или професионален пенсионен фонд е с над 40 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид пенсионен фонд или превишава с 3-процентни пункта средната – което от двете числа е по-голямо, средствата от доходността над този процент се заделят за резерв от съответния фонд. Стойността на резерва не може да надвишава 1 на сто от стойността на нетните активи на фонда.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава със собствени средства резерв в дружеството за всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Резервът се преизчислява към края на всеки месец, като размерът му не може да е по-малък от 1 на сто и по-голям от 3 на сто от стойността на нетните активи на съответния фонд, намалени със средствата на резерва по ал. 7.
(9) Ако постигнатата доходност на универсалния и професионалния пенсионен фонд е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, пенсионноосигурителното дружество покрива недостига със средствата от резерва по ал. 8.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество покрива със собствени средства разликата до минималната доходност, в случай че средствата на резервите по ал. 7 и 8 не са достатъчни.
(11) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Средствата на резервите по ал. 7 и 8 се инвестират при спазване разпоредбите на чл. 175 – 180а и 180в.
(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 8 се признават за разход на пенсионноосигурителното дружество и не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(13) (Предишна ал. 12, доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 7 и 8, както и за освобождаване на средства от резерва по ал. 8, се уреждат с наредба на комисията.
Глава
седемнадесета.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ, ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФОНДОВЕТЕ ЗА
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (ОТМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Преобразуване на пенсионния фонд
Чл. 194. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Производство по несъстоятелност
Чл. 195. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Права на синдика
Чл. 196. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Права на осигурения
Чл. 197. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Задължения на заместник-председателя, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г.)
Чл. 198. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Срок за упражняване на правата на осигурените
Чл. 199. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Приложимост на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване
Чл. 200. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Глава
осемнадесета.
ТАКСИ И УДРЪЖКИ
Задължителни такси
Чл. 201. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) За осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове се въвеждат такси и удръжки в полза на пенсионноосигурителните дружества, както следва:
1. удръжка от всяка осигурителна вноска в размер до:
а) 4,5 на сто – за 2016 г.;
б) 4,25 на сто – за 2017 г.;
в) 4 на сто – за 2018 г.;
г) 3,75 на сто – от 2019 г.;
2. инвестиционна такса, изчислена върху стойността на нетните активи на фонда в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителното дружество, както следва:
а) до 0,9 на сто годишно – за 2016 г.;
б) до 0,85 на сто годишно – за 2017 г.;
в) до 0,8 на сто годишно – за 2018 г.;
г) до 0,75 на сто годишно – от 2019 г.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 се отчислява по ред и начин, определени с наредба на комисията.
Допълнителна такса
Чл. 202. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да събира допълнителна такса в размер до 10 лв. при прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в пенсионна схема съгласно чл. 343а, ал. 1, т. 2 или чл. 343е, ал. 1. Таксата се заплаща от осигуреното лице.
Законоустановеност на таксите
Чл. 203. (1) (Предишен текст на чл. 203 – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки извън посочените в тази глава.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Всички разходи за управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи.
Глава
деветнадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (ОТМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Раздел
I.
Отговорност за нарушения на разпоредбите на законодателството относно
държавното обществено осигуряване
Основания
Чл. 204. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Установяване на нарушенията
Чл. 205. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Раздел
II.
Отговорност за нарушения на разпоредбите на законодателството относно
допълнителното задължително пенсионно осигуряване
Отговорност за дейност без пенсионна лицензия
Чл. 206. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Отговорност за нарушения и неизпълнение на предписания
Чл. 206а. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Установяване на нарушенията
Чл. 207. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Прилагане на принудителни административни мерки
Чл. 208. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.)
Дял
трети.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (НОВ – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Глава
двадесета.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (НОВА – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Принципи
Чл. 209. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се осъществява във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, наричани по-нататък „фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване“ въз основа на принципите на:
1. доброволност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. разрешителен режим и държавно регулиране;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигуряването във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се осъществява на капиталовопокривен принцип на основата на предварително определени осигурителни вноски.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Средствата на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се управляват от пенсионноосигурителното дружество с грижата на добър търговец при спазване принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация, в интерес на осигурените лица.
Осигурени лица
Чл. 210. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всяко физическо лице, навършило 16 години, може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при условията и по реда на този дял.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е персонално. Всеки осигурен във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми има индивидуален осигурителен номер и индивидуална партида.
Участие във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване(Загл. изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 211. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Участието във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване започва от датата на сключване на осигурителен договор за осигуряване с лични вноски, съответно от датата на получаване в пенсионноосигурителното дружество на писменото съгласие на лице, в чиято полза е сключен договор за осигуряване с вноски от лица по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4.
(2) При прехвърляне на средства от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в друг осигурителният договор или допълнителното споразумение между осигуреното лице и съответното пенсионноосигурително дружество влиза в сила от датата на прехвърляне на средствата по индивидуалната партида.
(3) Участието във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми започва от датата на присъединяване на лицето към професионалната схема.
Права при осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 212. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Предишен текст на чл. 212 – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигуряването във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване дава право на:
1. лична пенсия – за старост или за инвалидност;
2. наследствена пенсия – при смърт на осигуреното лице или на лице, което получава пенсия по този дял;
3. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида;
4. еднократно или разсрочено изплащане на средства на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер.
(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигуряването по професионални пенсионни схеми на предприятия осигурители, създадени съгласно законодателството на Република България, дава право на:
1. срочна пенсия за старост;
2. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида;
3. еднократно или разсрочено изплащане на средства на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер.
Резерви на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 213. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Пенсионноосигурителното дружество задължително създава общи резерви по реда на Търговския закон и пенсионни резерви.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и изплаща пожизнени пенсии, задължително създава пенсионен резерв по ред, определен с наредба на комисията.
(3) С пенсионния резерв по ал. 2 се покрива изплащането на пенсиите на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) За гарантиране на точно изпълнение на задълженията по сключени пенсионни договори пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, поддържа във всеки момент активи, съответстващи по размер на финансовите задължения.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) При управлението на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми пенсионноосигурителното дружество не може да покрива биометрични рискове, да гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителните дружества не могат да разпределят дивиденти на своите акционери преди формирането на резервите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) В случай на несъстоятелност в масата на несъстоятелността на пенсионноосигурителното дружество не се включват активите за покриване на пенсионния резерв.
Технически резерви
Чл. 213а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
Финансиране на техническите резерви
Чл. 213б. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.)
Глава
двадесет и първа.
ФОНДОВЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (НОВА – ДВ, БР. 67 ОТ
2003 Г.)
Определение
Чл. 214. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се учредяват с решение на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Едно пенсионноосигурително дружество може да учредява и да управлява един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се управляват и представляват от пенсионноосигурителното дружество.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсионноосигурителното дружество и фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са отделни юридически лица.
(6) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се създават за неопределен срок.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Седалището и адресът на управление на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване задължително съвпадат със седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество.
Отговорност на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 215. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Пенсионноосигурителното дружество отговаря имуществено пред осигурените лица и пенсионерите за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно изпълнение на своите задължения по отношение на управлението и представляването на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
(2) Пенсионноосигурителното дружество гарантира с активите си изпълнението на задълженията си към осигурените лица и пенсионерите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не носят отговорност за задълженията и за загубите на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява и представлява.
Наименование
Чл. 216. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Наименованието на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване задължително съдържа в комбинация наименованието на пенсионноосигурителното дружество и думите „пенсионен“, „доброволен“ и „фонд“ или техни производни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Наименованието на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, освен съдържанието по ал. 1, включва и думите „професионални схеми“.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Само фондове, регистрирани в съответствие с този кодекс, могат да използват в своето наименование в комбинация думите по ал. 1 и 2 или техни равнозначни на български или на чужд език.
Идентификационен код на правния субект
Чл. 216а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) (1) Фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и пенсионноосигурителните дружества, които управляват такива фондове, са длъжни да разполагат с идентификационни кодове на правния субект.
(2) Пенсионноосигурителните дружества и фондовете по ал. 1 са длъжни да се сдобият с идентификационни кодове на правния субект в тримесечен срок от вписването на фонда в регистъра по чл. 221. Разходите, свързани с издаването и поддръжката на регистрацията на идентификационните кодове, са за сметка на пенсионноосигурителните дружества.
(3) Пенсионноосигурителните дружества уведомяват комисията за своите идентификационни кодове и за идентификационните кодове на управляваните от тях фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок от издаването на съответния код.
(4) При предоставянето на информация за дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондовете по ал. 1 на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване от дружествата или от комисията се посочват и идентификационните кодове на тези дружества и фондове.
Забрана за придобиване по давност
Чл. 217. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не могат да се придобиват по давност.
Разрешение за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 218. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се издава от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) За получаване на разрешение по ал. 1 лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до комисията писмено искане по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което се прилагат:
1. протоколът с решението на общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
2. правилникът за организацията и дейността на фонда и протокол с решението за приемането му;
3. актюерски разчети за предлаганите пенсионни схеми и имената и личните данни на актюера;
4. образци на осигурителни и пенсионни договори;
5. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) предварителният договор с банка-попечител и с инвестиционен посредник и декларациите за съответствие с изискванията на чл. 121д, ал. 9, чл. 123б, ал. 3 и чл. 123в, ал. 2 по утвърден от заместник-председателя на комисията образец;
6. финансовият отчет на дружеството към последното число на предходния месец;
7. документите, удостоверяващи съответствието на информационната система на дружеството със спецификата и обема на дейността, свързана с управлението на учредения фонд;
8. справка за кадровата обезпеченост на дружеството;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи;
10. инвестиционната политика на фонда;
11. вътрешните правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонда, утвърдени по реда на чл. 179в, ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 2 и представянето на други данни или на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) След получаването на разрешението по ал. 1 дружеството представя на комисията документите по ал. 2 в 14-дневен срок от промяната им, освен ако е предвиден друг ред за одобряване или уведомяване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията определя с наредбата по чл. 122а, ал. 5 изисквания към документите по ал. 2, т. 3, 7, 8 и 11.
Срок за разглеждане на искането за разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (Загл. изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 219. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на искането по чл. 218, ал. 2, а в случаите по чл. 218, ал. 3 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи, данни или информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.)
Отказ за даване на разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 220. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията отказва да даде разрешение, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) в определения по чл. 219, ал. 1 срок не са представени допълнителните документи или сведения или не са отстранени неизправностите;
2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) не са изпълнени изискванията на този кодекс и на подзаконовите актове по прилагането му;
3. липсва необходимата финансова, кадрова или информационна обезпеченост на пенсионноосигурителното дружество;
4. (нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) в сила е приложена на дружеството принудителна административна мярка по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12 или 17.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да направи ново искане за получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.
Вписване в съда
Чл. 221. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Окръжният съд по седалището на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми вписва в регистъра си фонда, ако пенсионноосигурителното дружество е подало заявление за вписване в 6-месечен срок от получаване на разрешението от комисията.
(2) Заявлението за вписване в съда съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество;
2. наименованието на пенсионния фонд;
3. трите имена и единния граждански номер на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. заверен препис на лицензията на пенсионноосигурителното дружество за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване;
2. уставът на пенсионноосигурителното дружество;
3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) актуално удостоверение за вписването в търговския регистър на пенсионноосигурителното дружество;
4. (доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) решението на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
5. (доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) правилникът за организацията и дейността на фонда за допълнително пенсионно осигуряване или на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
6. (доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) разрешението на комисията за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В регистъра на окръжния съд се вписват наименованието на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; наименованието, седалището и адресът на управление на пенсионноосигурителното дружество, учредило фонда; начинът на представляване на пенсионноосигурителното дружество.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Фондът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фондът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми възниква като юридическо лице от деня на вписването в регистъра на съда.
Срок за произнасяне на съда
Чл. 222. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съдът разглежда заявлението за вписване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 14-дневен срок от датата на подаването му.
Представяне на препис от съдебното решение
Чл. 223. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да представи на комисията заверен препис от съдебното решение за вписване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок от получаването му.
Отговорност за разходите по вписването
Чл. 224. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всички разходи за учредяване, за получаване на разрешение за управление и за вписване на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
Отнемане на разрешението за управление на фонд
Чл. 225. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Предишен текст на чл. 225, изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията отнема разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при:
1. констатиране, че документите, послужили като основание за издаването на разрешението, съдържат неверни данни;
2. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) неподаване на заявлението за вписване в съда в 6-месечен срок от получаване на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
3. преобразуване на пенсионноосигурително дружество, когато управлението на фонда преминава към друго пенсионноосигурително дружество;
4. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) прекратяване на фонда поради вливане в или сливане с друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
5. наличие на реална и непосредствена заплаха за интересите на осигурените лица;
6. отнемане на пенсионната лицензия на пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията по предложение на заместник-председателя на комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при грубо нарушение или системни нарушения на този кодекс и на актовете по прилагането му при управлението на фонда.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и при системни нарушения на приложимото трудово и социално законодателство, нормативните изисквания, свързани с инвестиционната дейност и разкриването на информация.
Задължения на пенсионноосигурителното дружество след отнемане на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 226. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) След отнемане на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, както и да изменя условията, включително срока и размера на вноските по сключени осигурителни договори.
(2) Отнемането на разрешението не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.
Задължение на комисията след отнемане на разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.)
Чл. 227. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г.) Комисията изпраща съобщение за отнемането на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми до съда, извършил вписването, обнародва съобщението в „Държавен вестник“ и го публикува най-малко в два централни всекидневника.
Правилник за организацията и дейността на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 228. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се приема от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правилникът за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване трябва да съдържа:
1. наименованието на фонда;
2. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество, което го управлява;
3. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) условията за допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фонда;
4. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) условията и реда за сключване на осигурителни или пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане, реда за измененията и допълненията в тях и условията за прекратяването им;
5. видовете пенсионни схеми и тяхното описание;
6. реда за набиране на осигурителни вноски;
7. лицата, които имат право на наследствена пенсия;
8. условията и реда за водене на индивидуални партиди и за предоставяне на осигуреното лице на извлечения от тях;
9. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) основните цели на инвестиционната политика на фонда;
10. (нова – ДВ, бр. 17 от 2006 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.)
11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) размера на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителното дружество;
12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) условията, реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;
13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) условията, реда и сроковете за прехвърляне на натрупани средства от индивидуалната партида;
14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) условията и реда за извършване на изменения и допълнения в правилника;
15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) изрично упоменаване на начина и реда за обяви и съобщения, свързани с дейността на пенсионния фонд;
16. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 17 от 2006 г.) методите и периодичността на оценка на активите на фонда;
17. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, на лицата по чл. 123г, на осигурените лица, на пенсионерите и на техните наследници, както и правата и задълженията на работодателите и на другите осигурители;
18. (нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) датите на приемането и на последващите изменения и допълнения в правилника, както и данни за решенията на комисията, с които са одобрени.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правилникът за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми съдържа:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г.) информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8, 9, 12 – 15 и 18;
2. реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;
3. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, осигурителите и осигурените.
Изменение и допълнение на правилниците на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 229. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Измененията и допълненията на правилниците по чл. 228, ал. 2 и 3 се одобряват от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) За одобряване на промени в правилника пенсионноосигурителното дружество подава до комисията заявление, към което прилага:
1. решението на управителния орган за приемане на промените, като в него или в приложение към него детайлно са описани измененията и допълненията в конкретните текстове на правилника;
2. заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството, екземпляр на правилника за организацията и дейността на съответния фонд с приетите в него промени, като след всяка промяна се посочва датата, на която е приета;
3. образци на осигурителните и пенсионните договори и на договорите за разсрочено изплащане, както и на другите вътрешни документи на дружеството, когато промените в правилника налагат изменения в тях.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Заместник-председателят на комисията може да изисква коригиране, допълване или отстраняване на несъответствия в документите по ал. 2 и представянето на допълнителна информация, като определя срок за представянето им не по-дълъг от един месец.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Комисията се произнася в едномесечен срок от подаването на заявлението, а в случаите по ал. 2 – в едномесечен срок от представянето на съответните документи и информация. В случаите, когато изисканите документи или информация не са внесени, комисията се произнася в едномесечен срок от изтичането на определения срок за тяхното представяне. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество уведомява осигурените лица и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 1 за конкретните изменения и допълнения в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд лично или чрез публикация в два централни всекидневника в срок една седмица от получаване на разрешението на комисията.
Необходими документи за регистриране на професионална схема
Чл. 229а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Пенсионноосигурителното дружество, съответно чуждестранната институция, подава до комисията по утвърден от заместник-председателя на комисията образец писмено заявление за регистриране на професионална схема, към което се прилагат:
1. препис-извлечение с условията на колективното споразумение, съответно на колективния трудов договор, свързани с професионалната схема;
2. копие от осигурителния договор между предприятието осигурител и дружеството, съответно чуждестранната институция.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в 10-дневен срок от сключване на осигурителния договор.
(3) Заместник-председателят на комисията може да изисква и друга информация във връзка с документите по ал. 1 и да определя срок за представянето ѝ не по-дълъг от 14 дни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) При всяка промяна на документите или обстоятелствата по ал. 1 пенсионноосигурителното дружество, съответно чуждестранната институция, уведомява комисията в 14-дневен срок от узнаване на промяната.
Регистриране на професионална схема
Чл. 229б. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) В 7-дневен срок от представянето на заявлението по чл. 229а, ал. 1 или уведомяването по чл. 229а, ал. 4 комисията по предложение на заместник-председателя на комисията издава разпореждане за регистриране на професионалната схема в публичен регистър на професионалните схеми.
(2) Комисията води публичен регистър на професионалните схеми, за които е издадено разпореждане по ал. 1. В регистъра се вписват:
1. наименование, седалище и адрес на управление, търговска регистрация и единен идентификационен код на предприятието осигурител или съответните данни за чуждестранното предприятие осигурител;
2. наименование, седалище и адрес на управление, търговска регистрация, единен идентификационен код и номер на пенсионната лицензия на пенсионноосигурителното дружество или съответните данни за чуждестранната институция;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) данни за държавата членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към схемата, когато то е различно от българското.
Дейност на пенсионноосигурително дружество в чужбина
Чл. 229в. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, може да упражнява дейност в чужбина, като сключи осигурителен договор за управление на професионална схема на предприятие осигурител, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка. Управлението на схемата се осъществява съгласно приложимото към осигуряването трудово и социално законодателство на другата държава членка и в рамките на издаденото от комисията разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г.) Преди сключване на договора по ал. 1 пенсионноосигурителното дружество уведомява писмено комисията за:
1. приемащата държава членка;
2. наименованието и адреса на чуждестранното предприятие осигурител в приемащата държава членка;
3. основните характеристики на професионалната схема, която ще се управлява от дружеството.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 2 с цялата необходима информация комисията:
1. изпраща съдържащата се в него информация на компетентния надзорен орган в приемащата държава членка и уведомява незабавно за изпращането ѝ пенсионноосигурителното дружество, подало уведомлението, или
2. се произнася с решение, с което забранява на пенсионноосигурителното дружество да сключи осигурителен договор по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Комисията постановява решение по ал. 3, т. 2, когато спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17 или по друг начин административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация, или професионалната квалификация или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с предлаганата дейност в чужбина.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) В случай че информацията от уведомлението по ал. 2 не бъде изпратена от комисията на компетентния надзорен орган на приемащата държава членка в срока по ал. 3, без да е постановено решение по ал. 3, т. 2, пенсионноосигурителното дружество не може да сключи осигурителен договор с чуждестранното предприятие осигурител. Неизпращането на информацията от уведомлението подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 3 по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) След получаване от компетентния надзорен орган на приемащата държава членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към схемата, на относимите разпоредби на трудовото и социалното законодателство на тази държава, както и всички приложими в случая разпоредби, свързани с разкриването на информация, комисията изпраща незабавно получената от компетентния надзорен орган информация на пенсионноосигурителното дружество.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да започне да управлява професионалната схема веднага след получаване на информацията по ал. 6, а в случай на неполучаването ѝ – след изтичането на срок от 6 седмици от получаване от компетентния надзорен орган на приемащата държава членка на информацията по ал. 3, т. 1. Дружеството уведомява комисията, в случай че започне да управлява професионалната схема, и периодично ѝ предоставя данни за управлението ѝ, включително когато е приложимо, доказателства, че вноските са внесени, както е планирано, и изследвания за съотношението между активите и пасивите.
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Независимо от получаването на информацията по ал. 6 при управление на професионална схема пенсионноосигурителното дружество спазва относимите към осигуряването по тези схеми разпоредби на трудовото и социалното законодателство на другата държава членка, както и всички приложими разпоредби, свързани с разкриването на информация.
(9) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) При дейност в чужбина пенсионноосигурителното дружество е длъжно да информира лицата, които ще бъдат осигурявани по професионалната схема, осигурените лица, пенсионерите и другите лица, които имат права по схемата, съгласно изискванията на законодателството на приемащата държава членка.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Компетентният надзорен орган на приемащата държава членка уведомява комисията за всяко изменение в приложимото трудово и социално законодателство, което може да повлияе на характеристиките на професионалната схема, доколкото засяга нейното действие, както и за промяната на относимите разпоредби, свързани с разкриването на информация, които имат отношение към управляваната от пенсионноосигурителното дружество схема. Комисията уведомява незабавно пенсионноосигурителното дружество за промените.
(11) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Компетентният надзорен орган на приемащата държава членка осъществява надзор за спазване на съответното социално и трудово законодателство и разпоредбите, свързани с разкриването на информация при управлението на професионална схема.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) При установяване на нарушения на приложимото законодателство и разпоредбите, посочени в ал. 11, компетентният надзорен орган на приемащата държава членка уведомява незабавно комисията.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 18.11.2018 г., предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) След получаване на уведомлението по ал. 12 комисията съгласувано с компетентния надзорен орган на приемащата държава членка предприема необходимите мерки за преустановяване на нарушението от пенсионноосигурителното дружество.
(14) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) В случай че пенсионноосигурителното дружество не изпълни приложените принудителни административни мерки или такива не са му били приложени от заместник-председателя на комисията или от комисията, компетентният орган на приемащата държава членка може след информиране на комисията да приложи подходящи мерки в съответствие с националното си законодателство.
(15) (Предишна ал. 14 – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Всички разрешения по ал. 1 се водят в специален регистър в управление „Осигурителен надзор“ на комисията.
(16) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., предишна ал. 15, изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Редът и начинът за предоставяне на данните по ал. 7 се определят с наредба на комисията.
Управление на професи