Банките все повече се насочват към кредитиране на домакинствата в търсене на доходност. Това обаче крие рискове при обръщане на лихвения цикъл. Грубата сметка е сравнително проста. Банките привличат депозити при рекордно ниски нива в границите 0-1%. Същевременно обаче лихвите по кредити също паднаха до рекордно ниски нива. Финансирането за бизнеса се случва при цена 2-4%, според дейността и профила на фирмата, а ипотечни заеми се отпускат при нива около и дори под 3%. С тази разлика от около два процентни пункта между двете лихви банките трябва да платят заплати и да покрият собствените си разходи, да си преведат вноски за фонда за гарантиране на влоговете, да инвестират в нови технологии и в отговаряне на нови регулации, да покрият загубите си по лоши кредити… и да им остане и печалба. В същото време и кредитните институции реално работят в среда на отрицателни лихви. БНБ ги таксува с -0.6% лихва за свръхрезервите, които държат на депозит при нея. А българските и европейските ДЦК носят рекордно ниска и дори на места също така отрицателна доходност. Другият доход – от такси и комисиони, компенсира, но не напълно свитите постъпления от лихви.

        При тази палитра логичният стимул за банкерите е да търсят алтернатива. И първата естествена спирка са потребителските кредити. Макар и при тях лихвите да спадат, понижението е по-плавно и нивата остават в диапазона 7-9%. Преследването на този сегмент за част от играчите се превръща почти във водеща стратегия, която да реши проблема с вече хронично ниската рентабилност. Тя обаче не идва и без негативи – потребителските кредити са скъпи, защото в голямата си част са необезпечени и при обръщане на икономическия цикъл обичайно най-бързо се влошават.

       От средата на 2017 година започва да става видимо, от една страна, по-активно навлизане на банки с местна собственост в заемите за домакинствата и, от друга, тенденция на навлизане на банки в сегмента на бързите кредити. Първото най-силно се усеща в сегмента на потребителските кредити. Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и Банка Пиреос отчитат годишно нарастване при потребителските кредити от съответно 55.4% и 59.4%. Друга с такъв впечатляващ ръст е Ти Би Ай банк, – 42.1%. При ЦКБ нарастването е с 27.6%, а за Тексим банк ръстът е 25.9%.

       На този етап потребителските кредити са сегментът с най-високи лихви. В търсене на доходи банките оформят и един нов подсегмент – експресни кредити – по-малки и по-бързо отпускани кредити при по-високи лихви. Нивата са малко по-високи от тези на стандартните потребителски кредити и по-ниски от тези при класическите бързи заеми, отпускани от небанкови финансови институции.

      Това не са типичните кредити „до заплата“, които отпускат небанковите финансови компании, но имат и доста прилики с тях. Най-общите са бързина, облекчени процедури без изискване за доказване на доход, застраховки и задължителния превод на работна заплата. От банките посочват, че целевият им сегмент не са клиентите на типичните бързи заеми, а по-скоро се насочват към обичайните си клиенти, но за задоволяване на други техни необходимости – платежоспособни клиенти с чиста кредитна история.

       Още през 2017 година две банки – „Пощенска“ и БАКБ, създадават отделни точки за предлагане на тези заеми извън традиционните им офиси. Кредити с одобрение до два часа имат Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк. В началото на 2018 година силна заявка за навлизане в потребителско кредитиране в банковия сектор и заемане на дял сред топ 10 дава „БНП Париба Лични финанси“, която от компания за потребителско кредитиране се трансформира в банка. По-малки банки като БАКБ и Тексим банк отпускат и заеми с минимален размер 150 лв. При по-големите банки толкова нисък праг няма. Ти Би Ай банк също отпуска кредит „Бързи пари“

        В същото време това е и най-рисковият сегмент. Защото при обръщане на тенденцията, а това е неминуемо, тук е и най-големият потенциал за загуби, особено при липсата на обезпечения и при разхлабване на стандартите за отпускане на кредити. Рисковете произтичат именно от занижаване на стандартите в конкуренцията за привличане на нови клиенти. Допълнително в сегмента на т.нар. експресни кредити, макар и да не е типичният бърз кредит, изискванията са по-облекчени – без обследване на доходи, одобрение за няколко часа, без поръчители, без превод на работна заплата.

       Сред основните рискове е този от ново бързо влошаване на портфейлите (каквото има през 2008-2009 г.), когато лихвеният цикъл се обръща и цената на кредитите, съответно вноските на клиентите, се повишава. Това със сигурност води до трудности и невъзможности при плащане. Банкерите обаче обясняват, че при добро управление този тип експресни кредити не са непременно чак толкова по-рискови, колкото е лихвената премия. Тъй като са краткосрочни и се обслужват за месеци, те се рециклират много бързо. Ако банка с голям такъв портфейл има нужда от ликвидност, тя може просто да спре да кредитира и при нея бързо се акумулират вноски не само от лихви, а и главници. Докато по ипотечни кредити банката не може да разчита да си получи главницата години напред. Също така и тъй като тези кредити са относително малки, често клиентите предпочитат дори и при финансови трудности да ги покрият, вместо да влошат кредитното си минало с отбелязани просрочия в Централния кредитен регистър.

       Освен в сегмента на потребителското кредитиране, състезанието е голямо и при жилищните заеми – пак с ниски лихви и обеми. Има оферти за под 3% лихва. За този сегмент не е ясно доколко банките са изчистили претрупаните си портфейли от имоти, които придобиват при предишната криза. При продажбите на необслужвани заеми жилищните кредити са най-малко или въобще непродавани, което означава, че банките разчитат да се справят сами с тях. А сега жилищното кредитиране расте с над 8% при много ниски лихви. Само че тези лихви са в най-добрия случай фиксирани за първите няколко години, което означава, че след време месечните вноски със сигурност ще станат по-големи. Сега, докато безработицата спада до рекордно ниски нива, а заплатите растат всеки месец, това не изглежда проблем, но също може да се промени ударно.

       Регулаторът вече изказа предупреждение банките да внимават при отпускането на жилищни заеми, като обръщат внимание да се следи съотношението между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. За банкерите това не е новост и споменът от спадащите цени на имотите и ръстът на просрочията от 2008-2009 г. не е толкова далечен. Разбира се, тогава еуфорията беше в много по-големи размери и беше обхванала целия сектор, който в надпреварата за привличане на всеки клиент беше занижил стандартите. Сега обаче, увлечени в преследване на индивидуални цели и стратегии, в гонене на доходност, отделни банки могат да си заложат нови бомби в балансите. Сами по себе си те едва ли ще предизвикат нова криза, но когато тя дойде, ситуацията рязко ще се усложни.

Източник: вестник „Капитал“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.