Темата за неравноправните клаузи е нормативно уредена в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който се въвежда Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Основният принцип е, че включените неравноправни клаузи в договор с потребител не са обвързващи за потребителя. В приложното поле на цитираната директива и на ЗЗП са всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В ЗЗП е разписана общата клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Съгласно тази дефиниция неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която е в нарушение на принципа за добросъвестност и която е причина за значително неравновесие между договарящите страни относно техните права и задължения.

          Извън регулацията остават:

  • договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта;
  • клаузи, които са индивидуално договорени (т.е. при активното участие на потребителя и с неговото ясно съзнание и разбиране на съдържанието и характера на съответната клауза);
  • клаузи относно основния предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са ясни и разбираеми.

        Кога се приема, че дадена клауза не е индивидуално договорена? Тогава, когато такава клауза е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието й. Това са например случаите на предварително изготвен типов договор или на договора, сключен при наличие на общи условия.

         Европейското и българското законодателство са категорични, че потребителските договори не следва да включват неравноправни клаузи. В закона са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като общото между тях е фрапиращото право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя сключения с потребителя договор.

        Ако дадена договорна разпоредба е неясна, съдът ще я тълкува по начин, който е в полза на потребителя. Дали дадена клауза е неравноправна, се преценява, като се взема предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването му. Всяка клауза се разглежда в контекста на всички останали клаузи от договора или на друг договор, от който той зависи.

         Неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни, стига да не са уговорени индивидуално. В случаите, когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него (търговеца). Освен това наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

  • При сключване на договор търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от общите условия, от една страна, а от друга, потребителят трябва да се съгласи с тези условия. Това обстоятелство се удостоверява с подписа на потребителя. Законът обаче забранява това да става чрез отметка или клауза за съгласие в индивидуалния договор. Ако общите условия не са били предоставени по надлежния ред, то те няма да бъдат обвързващи за потребителя.
  • Търговецът задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
  • позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
  • позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие освен когато има сериозни основания за това;
  • предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
  • предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
  • налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
  • позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
  • позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
  • предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
  • дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия, или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
  • налага на потребителя да изпълни своите задължения дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
  • дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
  • изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
  • ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
  • не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
  • При изменения на общите условия. В случай че търговецът направи изменения в общите си условия, той трябва да уведоми потребителя в 7-дневен срок от настъпване на това обстоятелство по телефон, електронна поща или писмено. Ако потребителят не е съгласен с измененията, той ще има възможност да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия. Несъгласието на потребителя се упражнява с писмено уведомление до търговеца в рамките на един месец от уведомяването. Не забравяйте, че при спор търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.

         Какви са последиците за търговците, ако в договорите, които сключват с потребителите, присъства неравноправна клауза? Законодателят е възложил на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да следи и осъществява контрол при включване от търговците на неравноправни клаузи в потребителските договори. КЗП е компетентна да изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност. На следващо място, КЗП следва да препоръча използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност. КЗП е компетентна и да води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност.

       КЗП има задължението да сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на ЗЗП, когато предприетите по-горе мерки са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. Освен това, когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита напотребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените й общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на закона. Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение.

         Ако Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.

       Примери за неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити.

      Върховният касационен съд приема за неравноправни 8 клаузи от общите условия на дружество за бързи кредити, които са прилагани в периода 2014-2016 година. Съдът задължава дружеството да преустанови прилагането на тези клаузи, да ги изключи от съдържанието на общите си условия и да оповести за своя сметка, включително и пред клиентите си.

      Сред признатите от съда за неравноправни са три клаузи в общите условия, които уреждат „автоматичното“ прекратяване на договорите и обявяването на кредите за предсрочно изискуеми. Съдът отхвърля като неприемлива възможността договорите за кредит да се прекратяват автоматично и заемите да стават предсрочно изискуеми в случай на просочване на вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо кредиторът дори да изпраща на клиента уведомление за това. Липсва указание дали просрочието следва да обхваща цяла дължима месечна вноска или част от нея, какво трябва да е естеството на просроченото задължение – главница или други акцесорни задължения (за лихви, такси и други). Освен това не се държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг, както и дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от договора, казва съдът. И подчертава, че липсата на ясни критерии впоследствие препятства възможността за съдебен контрол. Нарушава се изискването за равновесие в отношенията длъжник – кредитор и се поставя длъжникът в значително по-неблагоприятно положение, включително като се имат предвид неблагоприятните последици, произтичащи за него от прекратяването на договора и от предсрочната изискуемост на кредита, мотивират се съдиите.

         Като неравноправно е посочено и изискването клиентът (или солидарните длъжици) да заплащат след прекратяването на договора всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Прекратяването на договора за потребителски кредит има действие занапред. С прекратяването му, както и с обявяването на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът губи правото да ползва за в бъдеще предоставения му от кредитора паричен ресурс и всички съпътстващи услуги. „Въвеждането в тежест на потребителя на задължение да заплаща суми, представляващи в действителност цена на ползвания кредит, за време, през което няма да получава насрещна престация от кредитора, нарушава равнопоставеността на страните по правоотношението и поставя потребителя в по-неблагоприятно положение спрямо кредитора“, категоричен е съдът. И припомня Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отречено правото на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита да получи уговорената възнаградителна лихва за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до крайния срок на договора.

        Съдът сочи като неравноправни и клаузите, според които кредиторът има право да прекрати едностранно договора за потребителски кредит и да изиска незабавно погасяване на всички задължения, в случай че клиентът е посочил невярна информация в която и да е от декларациите, предоставени във връзка с договора, както и при смърт или поставяне под пълно или ограничено запрещение на клиента. В първия случай се дава възможност за предсрочно прекратяване на договор за кредит при всякакви неверни данни, които обаче може и да нямат никакво отношение към изпълнението на задълженията. Що се отнася до прекратяването на договора при смърт и запрещение: кредитните отношения не са intuitu personae и не се сключват с оглед на личността, напомня съдът. Починалият кредитополучател може да бъде заместен от своите наследници – това зависи само от тяхната воля. Поставянето под запрещение също не води до неспособност на кредитополучателя да погасява задълженията си по кредита, а предпоставя изпълнението на задълженията да се извършва вместо от него, от лицата, натоварени с настойнически или попечителски функция. А основанията за прекратяване на договора против волята на потребителя, които не са предвидени в закона, представляват неравноправна клауза.

        Също за неравпоправни са обявени и клаузите, които уреждат изпращането на писма и съобщения от кредитора само до длъжника, но не и до поръчителите му, например. Както и въвеждането на фикцията, че всички съобщения ще се считат за получени от клиента, ако са изпратени на първоначално посочения в договора адрес. Това означава безусловно освобождаване на кредитора от задължението да положи грижата на добрия търговец за реално достигане на свързаната с договора информация до знанието на клиента или солидарния длъжник, както и при евентуален спор да докаже, че е направил опити за осъществяване на реално връчване. „Възлагането на неблагоприятните последици от фингираното връчване върху клиента не е поставено в зависимост от тяхно недобросъвестно поведение или неоправдано неприемане на изпратените от кредитора съобщения и документи, а е предвидено за всички случаи на изпращане на съобщения и документи, без оглед на реалното им получаване и на причините, поради което то е осуетено“, казва съдът. И отхвърля и още една клауза от общите условия, с която пък на кредитополучателя (в противовес на освобождаването на кредитора от задължението да се грижи съобщенията до клиента му да бъдат получавани), е възложено да уведоми официално кредитора, когато погаси предсрочно дълга си. И да осигури „реалното получаване“ на това уведомление.

       Голяма част от тези клаузи в общите условия на дружеството за бързи кредити вече са изменени, става ясно още от решението. Това обаче първо не означава, че новите правила са достигнали до всички потребители – клиенти на фирмата, казва ВКС. И припомня, че съгласието с общите условия изисква те да са връчени на клиента и той да се е подписал върху тях. А изменението им има сила за насрещната страна само ако й е било съобщено и тя не е заявила в предоставения срок, че го отхвърля. „Законът за защита на потребителите предвижда задължение за търговеца да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок на посочен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция, а на потребителя е предоставено правото да прецени дали да приеме променените общи условия или да ги отхвърли, като се откаже от договора или продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия“, мотивират се съдиите. И второ, което всъщност е по-важното: потребителите могат в рамките на давностния срок да предявят индивидуални искове за защита на увредените си права като се позоват на влязлото в сила решение за уважаване на колективен иск.

        Екипът на омбудсмана на Република България е открил редица неустойки в договорите за отпускане на потребителски кредити, които категорично определя като лоши практики. Най-масова е неустойката за неосигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Фирмите залагат трудноизпълними клаузи, като например в рамките на 3 дни да намерят поръчител, който да получава заплата до 7 пъти над минималната. Според омбудсмана фактът, че срокът започва да тече след отпускането на заема означава, че фирмата изобщо не очаква да бъде намерен поръчител, а по-скоро да бъде платена неустойка. Така се появява и примамливата такса „Гарант“, срещу която фирмата намира поръчител на клиента. Други такси са свързани с извънсъдебното събиране на просрочен кредит. Те се начисляват за обажданията, съобщенията и писмата, които се изпращат при просрочване. Има такса, която покрива разходите, в случай че кредиторите си търсят вземанията в дома или на работното място на потребителите. Такава такса според омбудсмана нарушава Конституцията.

        Според омбудсмана много финансови институции за бързи кредити залагат незаконни клаузи в договорите с клиентите си така ги натоварват с допълнителни лихви, неустойки, обезщетения, които в крайна сметка много сериозно оскъпяват кредитите далеч над разумните нива. Един от триковете, според омбудсмана, е въвеждането на „допълнителни услуги“ към погасителните вноски, които целят просто да увеличат заема, а не реално да помогнат на клиентите.

        Затова омбудсманът предлага съдът да се задължи да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство. А не разрешения да се раздават автоматично.

Източници: Комисия за защита на потребителите, БНТ и Параграф22 Daily

Редакция: http://www.potrebitelskikrediti.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.