Субектите на кредитните отношения са заемодателят и кредитополучателят. Кредиторът е страна, предоставяща заеми. В ранните етапи на развитието на стоковото производство кредиторите са действали като кредитори, които са отделни лица, но с развитието на стоковото производство в кредитори се превръщат банките и други финансовите институции.

         При прехвърляне на стоки чрез заем (под формата на разсрочено плащане) производителите са заемодателят. Те не прехвърлят по заема парите, освободени по време на процеса на обращение на капитала, а стоките, които трябва да бъдат продадени. Производителят на стоки става кредитор не по силата на договор за покупко-продажба, а по силата на допълнителна сделка, позволяваща плащания след определено време, след като е осъществено прехвърляне на стоките на купувача. Във всички случаи заемодателят е собственик на привлечените средства и за прехвърлянето им за временно ползване той получава лихва по заема.

        Кредитополучателят е страна, която получава заем и поема задължението да погасява заемната стойност своевременно и да плаща лихва за времето на използване на заема. По време на преобладаването на лихварския кредит, кредитополучателите са дребни селяни, занаятчии или благородници, големи земевладелци. С формирането на банките и другите финансови институции се наблюдава концентрация на кредитополучатели, за които той действа като „колективен кредитор“. В рамките на кредитните отношения един и същ икономически субект може едновременно да действа и като кредитор, и като кредитополучател. В случаите, когато предприятието получава кредит от банка, банката действа като кредитор, а предприятието като кредитополучател. Ако предприятието държи пари в банка, тогава кредиторът е предприятието, а кредитополучателят е банката. Действайки като посредник, банката във всички случаи действа от свое име и поема всички рискове, свързани с нея.

         В широко развита банкова система кредитните отношения могат да се осъществяват без участието на банки. Отношенията между заемодателя и кредитополучателя се изграждат като взаимоотношения на юридически независими субекти, които предоставят имуществена отговорност помежду си. Връзката между заемодателя и кредитополучателя се основава на взаимен икономически интерес от прехвърлянето на стойност за временно ползване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.