Търговските банки предоставят на своите клиенти различни видове кредити, които могат да бъдат класифицирани според различни критерии. На първо място, според основните групи кредитополучатели, всички заеми могат да бъдат разделени на четири вида:
- заеми за предприятия и организации
- заеми за населението
- заеми за кредитни институции
- заеми към държавни органи.
Тъй като търговските банки обслужват предприятия и организации от различни индустрии и сфери на дейност, се ръководят, от една страна, от нуждите на кредитополучателите при набиране на средства, отразяващи особеностите на движението на капитала в различни сектори на икономиката, а от от друга страна – от необходимостта да поддържат собствената си ликвидност и да постигнат необходимото ниво на капитала и активите. Банките предоставят заеми на предприятия и организации за финансиране на оборотни средства и увеличаване на основния им капитал. За целите на привличането на ресурси могат да се отпускат заеми за производствени цели, за извършване на търговски и посреднически операции и за временни нужди (извършване на операции от разпределителен характер: изплащане на заплати и прехвърляния на финансови средства в бюджета).
Заемите за населението са предвидени за:
- спешни нужди;
- покупка на трайни стоки;
- покупка на жилище и
- жилищно строителство.
Кредитните институции привличат заеми както за осигуряване на текуща ликвидност, така и за разширяване на ресурсната база за кредитиране. Кредитите за поддържане на ликвидност са много краткосрочни: понастоящем те се предоставят главно за период от един до седем дни.
Според условията за ползване заемите могат да бъдат:
- при поискване – изплаща се от кредитополучателя по искане на заемодателя по време на периода на изплащане, посочен в споразумението, или по собствена преценка по всяко време;
- спешни, които се разделят на: краткосрочни (до една година); средносрочни (от една до три години); дългосрочни (над три години).
По правило заемите, които формират оборотен капитал, са краткосрочни, а заемите, свързани с движението на дълготрайни активи, се отнасят към средносрочните и дългосрочните заеми. Както показва чуждестранната практика, заемите, обслужващи движението на оборотния капитал на предприятията, се издават главно под формата на заеми при поискване, предоставяни и изплащани в рамките на общия срок на договора за заем. Това дава възможност да се осигури бързината на тяхното издаване – ако незабавно към момента възниква необходимостта от привличане на ресурси и изплащане в процеса на получаване на приходи от приключванете на кредитираните операции. Заемите за разширяване на основния капитал, тъй като са по-малко мобилни, се предоставят под формата на спешни еднократни заеми.
По размер заемите се разграничават големи, средни и малки. Всяка банка, въз основа на обема на своите кредитни инвестиции, определя независимо размера на този вид заеми. Високият дял на големите заеми в портфейла показва неговата ниска диверсификация и увеличава кредитния риск на банката. Процедурата за даване на заем се определя от банката по договореност с кредитополучателя и е фиксирана в договора за заем.
Следните заеми се отличават по формата на емисия:
- Кредити с еднократно кредитиране на средства по сетълмент (текуща, кореспондентска) сметка на кредитополучателя. Те се предоставят за задоволяване на конкретна целева нужда на кредитополучателя от средства, докато всеки кредит се изготвя с индивидуален договор за кредит, посочващ целта и размер на кредита, неговия срок на изплащане, лихвен процент и обезпечение. За да разреши банката въпроса с издаването на такъв кредит, кредитополучателят трябва всеки път да му предоставя необходимия пакет документи. Издаването на еднократен заем се извършва наведнъж от обикновена заемна сметка. Кредитополучателят може да има няколко прости сметки в банката, ако едновременно използва заем за няколко обекта на кредитиране, т.е. издадени за различни цели, по различно време и за различни периоди. Погасяването на еднократни заеми може да се извърши от кредитополучателя както на еднократна сума в края на срока на кредита, установен от споразумението, така и периодично, както и условията, договорени с банката, в съответната договорена сума.
- Кредити с откриване на кредитна линия. При този вид заеми се практикува сключването на споразумение, въз основа на което клиентът кредитополучател придобива правото да получава и използва средства за определен период, при спазване на едно от следните условия: общият размер на средствата, предоставени на кредитополучателя, не надвишава максималния размер (лимит) на кредитиране, посочен в споразумението. Тази линия се нарича невъзобновяема – по време на срока на споразумението размерът на еднократния дълг на кредитополучателя не надвишава установения за него кредитен лимит.
При револвираща кредитна линия се предоставя заем и се изплаща автоматично в рамките на установения лимит на дълга. Рискът на банката е ограничен от кредитния лимит за конкретния кредитополучател и се определя въз основа на анализа на неговото финансово състояние. Кредитната линия се договорира за определен период, най-често за шест месеца или една година. Предимството в сравнение с еднократните заеми е възможността на клиента по всяко време в течение на срока на кредитната линия да получава заеми без допълнителни преговори с банката и регистрация. Кредитите се отпускат всеки път по искане на клиента кредитополучател съгласно установената форма. В същото време банката си запазва правото да откаже да отпусне кредит на клиента в рамките на установения лимит, ако констатира влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя. Клиентът може да се обърне към банката с искане за преразглеждане на лимита на кредитната линия по време на срока на споразумението.
Отпускането на заем на кредитополучателя под формата на кредитна линия не изключва възможността банката да му отпуска заеми по други начини, т.е. еднократно, под формата на овърдрафт и др.
- Кредити под формата на заем по сетълмент (текуща, кореспондентска) сметка на клиента кредитополучател при недостатъчни или липсващи средства по него и попълване на документи за сетълмент от банковата сметка на клиента кредитополучател (кредитиране във формата на овърдрафт), Кредитирането на сметката може да се извърши само ако е предвидено в споразумението за банковата сметка или в допълнително споразумение. В същото време посочените документи трябва да установят лимит (т.е. максималната сума, за която може да бъде кредитирана сметката), периодът, през който възникващите кредитни задължения на клиента на банката трябва да бъдат изплатени, и лихвения процент за овърдрафт. Лимитът на последния се определя от нуждите на клиента от средства за довършване на плащанията, като се отчита възможността за редовно изплащане на заема и като правило – се определя от банките в определен процент (дял) от средния месечен размер на доходите по разплащателната сметка на клиента в тази банка за последните три до шест месеца.
Такива заеми се изплащат от разплащателните сметки в сроковете, предвидени в договора за заем. Овърдрафтът трябва да се разглежда като преференциална форма на кредитиране, т.е. този заем трябва да се предоставя на кредитополучатели, които са достатъчно финансово стабилни с временен недостиг или липса на средства по техните сметки, за да извършват плащания и съответно те да бъдат погасени за кратък период.
- Кредити под формата на заеми с менителници. Менителничните заеми се делят на приносителски и менителнични заеми (кредитиране от менителница на банка). Записите на заповед на приносител са два вида: счетоводни и обезпечения. Счетоводното отчитане на сметките е закупуването им от банката, в резултат на което те се прехвърлят изцяло на нейно разположение, а заедно с тях и правото да се изисква плащане. Тъй като притежателят на сметката, който е представил сметките на банката за счетоводство, получава незабавно плащане върху тях, т.е. преди изтичането на срока на менителницата, това всъщност за него означава получаване на заем от банката. За тази операция банката начислява процент, който се нарича отстъпка. Стойността му се определя по споразумение с клиента.
В случай на неплащане на запис на заповед след падежа на плащането по него, той подлежи на протест в нотариалните органи. Заеми със залог на сметки се различават от счетоводството на сметки, първо, по това, че собствеността върху сметката не е възложена на банката, тя е заложена само от притежателя на сметката за определен период от време чрез последващо обратно изкупуване след изплащане на заема; второ, заемът се издава не в рамките на пълния размер на сметката, а само за 60-90% от нейната номинална стойност. Ако заемът не бъде изплатен в предвидения срок, банката има право да продаде обезпечението.
Такъв кредит се използва от предприятия (стопански субекти), действащи като купувачи, с недостиг на оборотни средства за разплащания с доставчици на стоки, услуги и невъзможност поради високите разходи за издаване на редовен (паричен) заем на банка. В този случай банката сключва договор за заем с клиента, съгласно който кредитополучателят ще получи като заем пакет от собствени сметки на банката кредитор. Лихвеният процент за менителницата се определя като по-нисък от лихвения процент за обикновен банков заем поради по-ниската ликвидност. Сигурността на кредита е един от начините за намаляване на риска от невъзстановяване, действайки като допълнителен източник на погасяване на кредита. Необезпечените заеми обикновено се предоставят на първокласни кредитоспособни клиенти, с които банката има дългогодишни връзки. Заемът им се издава за задоволяване на необходимостта от допълнителни средства, възникнали в хода на производствения процес, който е предимно от краткосрочен характер (от един до три месеца). За заеми на кредитополучатели, чиято финансова стабилност поражда съмнения в банката, е необходимо да се приемат обезпечения.
Най-често срещаният тип обезпечение за банковите заеми е залогът, който възниква по силата на споразумение. Залогодателят може да бъде самият длъжник или трето лице. Залогодателят трябва да е собственик на заложеното имущество или да има право на стопанско управление за него. Предмет на залога може да бъде всяко имущество, включително имуществени права, с изключение на имущество, изтеглено от обращение. Като цяло качеството на обезпечението се определя от степента на ликвидност на неговия предмет, от достатъчността на разходите за удовлетворяване на всички вземания на кредитора (изплащане на основния дълг по заема, лихви, съдебни разноски, разходи за продажба на обезпечението), от способността на банката да упражнява контрол върху заложеното имущество. Има два основни вида обезпечение:
- без прехвърляне на имуществото на ипотекарния кредитор (ипотека, ипотека на стоки в обращение);
- с прехвърляне на заложеното имущество на заложния кредитор (например залог на книжа)
Ипотечните заеми са заеми, връщането на които се гарантира от залога на недвижим имот. Този вид заем по правило има специфично предназначение и се използва от стопански субекти главно за ново строителство, реконструкция или придобиване на различни индустриални и социални съоръжения, закупуване на машини, оборудване и превозни средства, разходи за разработване на находища на различни полезни изкопаеми, създаване на научно-технически продукти. Оценката на артикула се извършва от експерти с подходяща квалификация.
За да се прецени възможността за приемане на поръчителство (гаранция) на трета страна като обезпечение на заема, се извършва анализ на неговата кредитоспособност в същата степен като на основния кредитополучател. По този начин, въз основа на анализа на оборота по текущата сметка на клиента, финансовите отчети, както и други негови документи, изчислени коефициенти на платежоспособност, се оценява способността на клиента да изплати заема навреме. Вторичните източници на изплащане на заема се изучават и оценяват и се оценява качеството на заема като цяло. Цялостната оценка на качеството на кредита и определеното от него ниво на кредитния риск на банката може да бъде дадена в точки (за всеки показател за оценка на кредитното качество), чиято сума се използва за извеждане на крайната рискова група на заем. Въз основа на резултатите от анализа кредитният служител на банката изготвя заключение, което отразява възможността за отпускане на заем и определя възможните му параметри (вид на заема „неговата сума, срок“ лихвен процент, сигурност, условия на изплащане и т.н.). Окончателното решение за отпускане на заема и неговите параметри, в зависимост от процедурата за разрешаване на заеми, се взема или от ръководителя на кредитния отдел, или от кредитния комитет на клона на банката (или банката майка), или на борда на банката. Същите органи вземат окончателното решение относно естеството на задълженията за обезпечение на заема. С приемането на окончателните решения за отпускане на заема на кредитополучателя и неговата обезпеченост започва следващият следващ етап от процеса на заема.
Попълване на кредитната документация и предоставяне на заема. На този етап страните подписват договорите за заем и обезпечение, както и се формира дело за заема (досие). Това дело трябва да съдържа цялата документация за транзакцията по кредита и цялата необходима информация за кредитополучателя.
Кредитен мониторинг. Провежда се за контрол в хода на отпускането на заемите за изпълнението на условията на договора за заем, по-специално се следи спазването на лимита за отпускане на заеми, предназначението на заема, навременността на лихвените плащания; пълнота и навременност на изплащането на кредита; кредитоспособността на клиента. Целта на контрола е да се гарантира, че главницата се изплаща в срок и че лихвите се плащат по заема. Контролът се упражнява както за всеки отделен заем, така и за кредитния портфейл като цяло. В процеса на индивидуалния контрол банков служител трябва да оцени:
- кредитното качество – промени във финансовото състояние на клиента и способността му да изплаща заема;
- съответствие с условията на договора за заем – дали клиентът изпълнява задълженията по заема в съответствие с първоначалните условия на сделката;
- състоянието на залога (гаранции, поръчителства) – дали са се променили условията, влияещи върху стойността на залога или способността на поръчителя да изпълнява задълженията си;
- рентабилност – дали операцията по кредитиране продължава да осигурява достатъчна печалба.
В резултат на мониторинга трябва да се идентифицират така наречените проблемни заеми, т.е. заеми, за които има вероятност да възникнат проблеми с плащането на лихвите и главницата. Контролът върху кредитния портфейл е насочен към минимизирането на кредитния риск и увеличаването на печалбата от кредитни операции като цяло. Всички заеми в чуждестранна валута се изплащат за сметка на средствата на кредитополучателите по разплащателните им сметки в чуждестранна валута.
Има и други начини за изплащане на заеми – прекратяване на задълженията на кредитополучателя, което е предвидено в договора за заем между банката и кредитополучателя (например обезщетение, компенсиране на задължения, новация, прехвърляне на искове).
Изплащането на заеми може да се извърши за сметка на сигурността за тях – чрез договори, залог на имущество, договори за поръчителство на трети страни или банкова гаранция. Сумите на заемите от изброените източници се признават за несъбираеми и след изтичане на давностния срок се отписват от резерва за евентуални загуби по заеми от собствените средства на банката (нейната печалба) в баланса. Отписаните заеми се отчитат по задбалансовите сметки най-малко пет години, за да се следи банката кредитор за възможността да се събере сумата на дълга от кредитополучателя.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu