Кредити. Писмени работи - икономика, финанси, право

Втора задача:
Ситуация 1 – Беден бездомник намира портмоне, пълно с пари.
– Бездомникът връща портмонето на собственика му и не иска нищо в замяна. 
– Бездомникът използва парите, за да си купи неща за себе си.
Ситуация 2 – Двама човека пътуват в една лодка до остров, пълен със злато. Единият пада зад борда. Другият не може да плува.
– Този, който не може да плува, се хвърля във водата, за да спаси човека, който се дави.
– Човекът на лодката продължава към острова, за да задържи цялото злато за себе си.

Допълнение към Втора задача:
Ситуация 1 – Бездомник намира портмоне, пълно с пари.
– Бездомникът връща портмонето на собственика му и не иска нищо в замяна. Той е воден само от добротата си, безкористно връща парите. Прави това, което би искал да направят на самия него, ако той попадне в такава ситуация.
– Бездомникът използва парите, за да си купи неща за себе си. Той е воден от желанието на получи удоволствие от парите, използвайки ги за собствени цели.
Ситуация 2 – Двама човека пътуват в една лодка до остров, пълен със злато. Единият пада зад борда. Другият не може да плува.
– Този, който не може да плува, се хвърля във водата, за да спаси човека,к ойто се дави. Въпреки че не може да плува, човекът е воден само от желанието да направи добро на другия.
– Човекът на лодката продължава към острова, за да задържи цялото злато за себе си. Той ще получи лична облага от златото на острова, с което ще има възможност да си купи нова къща, нова кола и да се потопи в живот, пълен с разкош. прочети още

Основният труд на Освалд Шпенглер – „Залезът на запада“– е публикуван малко след Първата световна война и макар че и философи, и историци критикуват рязко книгата, тя добива огромна популярност сред немската читателска аудитория. Следвайки основната си цел – а именно да посочи спецификите на европейската култура спрямо другите познати култури и да набележи перспективите пред нея – Шпенглер се разграничава от традиционната историческа наука, обявявайки се срещу европоцентризма и рационализма в историята, срещу историцизма и линейната насоченост на универсалното историческо развитие на човечеството. На едноизмерните еволюционни схеми той противопоставя циклична теория за развитието на множество самостоятелни и равностойни култури, всяка от които представлява не част от една историческа цялост, а образувание подобно на биологичен организъм. Смятайки, че е намерил позиция, която му позволява да вижда действителността извън европоцентристките ограничения, Шпенглер счита, че не е обвързан с приетите стандарти на аргументиране и обосноваване. Културологичният материал, с който той борави, бива представян и реконтекстуализиран единствено с оглед на собствените му разглеждания; предсказуемите критики той отклонява още във встъплението като обявява: „Колкото по-велик е човекът, толкова по-истинна е философията – в смисъл на вътрешна правдивост на голямата художествена творба, която е независима от доказуемостта и дори от непротиворечивостта на отделните положения“. прочети още

Поетичното творчество представлява богат и разнообразен свят от изразително изкуство, което използва поезията като ключов елемент за изразяване на човешки емоции, мисли и визии. Тази форма на изкуство прониква в различни аспекти на човешката душа и култура, преобразявайки тяхната същност в елегантна и изискана изразност. Поетичният процес често е зареден с индивидуална, интимна и вдъхновяваща енергия. Поетите обичайно се стремят към перфекция в избора на думи и изразителните средства, за да създадат силна връзка с читателя и да предадат своите умства, емоции и вътрешни бурни преживявания. Поетичното творчество се простира в дълбочина на човешкия опит. То може да проличава в индивидуалните моменти на радост, тъга, любов и загуба, както и в по-широкия контекст на социални и философски разсъждения. През вековете поетите са използвали своя талант, за да докоснат чувствата и разума на читателите, предоставяйки им възможност да се откроят в света на създадената от тях поезия. прочети още

Публичността е един съзнателен опит за въздействие върху обществените възприятия по дадена тема. Обект на тази публичност могат да бъдат както хора, така и стоки и различен вид услуги. Важното, във всеки един момент и независимо от обекта на публичността, е той да има новинарска стойност и да събужда обществен интерес. В съвременния свят се откроява нов вид публичност, която е различна от досега познатата ни. Това е модерната публичност, тази която е пряко зависима и свързана с интернет.
  В съвременния свят голяма част от активното общество използва адекватно и по предназначение новите технологии, които са обвързани с интернет. Това дава възможност на интернет публичността да бъде лесно разпространяема и лесно достъпна. В условията на този вид публичност, всеки може да постигне популярност, дори за броени часове може да се превърне в лидер, който да моделира общественото мнение, както и да обособи, поддържа и развива свой медиен център. Интернет публичността създава свои собствени герои, разказва истории, прикача квалификации, създава имидж и руши репутации с така светкавична бързина, която трудно би била постигната в условията  на старата публичност – преди популяризацията на интернет.  прочети още

Първите форми на управление възникват много назад във времето. Със създаването на първите колективи неименуемо е необходимо и създаването на формата на управление. Тя в своята същност в началото е несъзнателна и стихийна. Човекът приема формата на управление на родовата община, в която се създава и първата примитивна форма на разделение на труда. Постепенно се формират условия за възникването на класи, като причина за това може да се търси в нарастването на производителността на труда. Родовата община бива заменена със селската, а формите на управление, макар и недотам осъзнати все още, започват постепенно да се налагат сред хората.
Библейското начало дава насоки и възможности за формулиране на управленски решения и действия. По онова време се създава един от първите организирани социални структури – обществата, които поставят началото на нашата култура и цивилизация. Създаването им е свързано с необходимостта да се управляват хората в големите общности. прочети още

Разширяването с бързи темпове на международните връзки и контакти обуславя появата на транснационалните компании. Формите на функционирането на акционерния капитал се усъвършенстват и се формират холдингите, които в своята същност представляват такъв вид организационни форми, непознати до този момент. Един от най-ключовите фактори за тези всеобхватни промени в еволюирането в областта на управленската мисъл и поетапното въвеждане и последващото използване на различни управленски подходи. Управленският подход е този инструмент, чрез който се изразява гледната точка на субекта на управление и се дава насочеността за хода на управленския процес. Чрез подходът се определя и начина на управление в системите. Всяка една организация има обективна необходимост от управленски подход, защото без отправна позиция на управляващите не може да се осъществи цялостно управленският процес. Характерна за управленския подход е неговата всеобхватност. Той може да засегне както на самите управници, така и на подчинените, освен това оказва влияние върху настоящето, но и върху бъдещото състояние на системите за управление. Създадени са редица нови и различни концепции, като в настоящата работа ще разгледаме по-детайлно системния, процесния и ситуационния подход.прочети още

Войната е може би най-древният и най-драматичният социален феномен, съпътстващ човешката история. Нейната същност не се изчерпва само с конкретни исторически сблъсъци или политически конфликти; тя е дълбоко вкоренена в начина, по който човекът възприема себе си, другия и света. В този смисъл войната не е просто външна реалност, а проявление на вътрешни напрежения, които съществуват в онтологичната структура на човешкото битие. Именно в тази перспектива се ражда въпросът за онтологизацията на войната — процес, чрез който войната не само се случва, но и „става“ това, което е; придобива същност, структура и място в битието.
Настоящата работа си поставя за цел да изследва онтологичната дълбочина на войната – как тя възниква, какви форми на съществуване приема и по какъв начин се вписва в структурата на човешкия свят и субектността. Ще бъдат разгледани няколко основни философски подхода, които осмислят войната не като политически инструмент, а като процес на изява на самото битие – било чрез разлом, разрушение, съпротива или преосмисляне на границите на човешкото.прочети още

Аристотел е древногръцки философ, логик и учен. Смятан е за един от най-големите гении на древността в редица философски области. Той е роден през 384 пр.Хр. в град Стагира, намиращ се в северната част на Гърция. Син е на Никомах, който по това време е лекар на македонския цар Аминта III, майка му също произлиза от знатно семейство. Бащата на Аристотел умира, когато е още малко момче, а малко по-късно и майка му. Негов настойник става Проксен, като той поема грижите за него и за неговото образование. След време заминава за Атина, за да продължи обучението си в Академията на Платон. Аристотел остава там близо две десетилетия – първо, като много надарен ученик, а след това и като учител със собствени философски възгледи.прочети още