Личният фалит в България е активна законова процедура по силата на Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ), която позволява на добросъвестни длъжници да освободят задълженията си. Процедурата може да се ползва само веднъж в живота и за нейното приложение важат няколко условия:
- Общият размер на задълженията трябва да надвишава 10 минимални работни заплати (6202 евро за 2026 г.).
- Затрудненията за плащането на тези задължения трябва да са трайни и да продължават повече от 12 месеца.
- Длъжникът не бива да е укривал имущество, да е поемал умишлено непосилни кредити или да има определени присъди.
Кои задължения НЕ се опрощават
- Не се опрощават задължения за издръжка (към деца или бивш съпруг), обезпечени вземания (ипотеки и залози до размера на обезпечението), глоби към държавни и общински органи, както и обезщетения за непозволено увреждане.
Как може да се възползваме от процедурата за личен фалит?
От 3 август 2026 г. българските граждани вече официално могат да подават молби за личен фалит и първите производства вече са в ход. Макар Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) да е приет по-рано, процедурата не може да се прилага на практика до това лято поради липсата на техническа инфраструктура. Практическото задействане на процеса става възможно, защото на 3 август 2026 г. Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията официално въвеждат в експлоатация изцяло автоматизирания Регистър по несъстоятелност на физическите лица. С пускането на системата районните съдилища в страната започват реално да приемат и разглеждат първите документи от граждани, които искат да се обявят в несъстоятелност и да започнат процедура по излизане „на чисто“. Тъй като регистърът е активен съвсем отскоро, първите, които са подали молби, в момента преминават през началните съдебни етапи и назначаването на синдици. Пълното опрощаване на остатъка от дълговете им ще стане факт след извършването на предвидените в закона стъпки – разпродажба на секвестируемо имущество или изпълнение на план за погасяване.
Българският Закон за несъстоятелност на физическите лица е пряк резултат от ангажиментите на страната към Европейския съюз и хармонизирането на европейското законодателство. Законът се основава на няколко европейски практики и норми:
- България приема този закон, за да изпълни Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент, която изисква от държавите членки да въведат ефективни рамки за опрощаване на задължения и преструктуриране. Основната европейска философия тук е „втори шанс“ за гражданите, за да не остават те „вечни длъжници“ и да се върнат обратно в активната икономика.
- Законът следва строгата европейска практика, при която защитата се дава само на граждани, изпаднали в беда без умисъл. Задължително се изследва поведението на човека през последните години, като длъжникът трябва да е съдействал на съда и синдиците, а също така не трябва да е крил доходи или умишлено да е вземал кредити, които знае, че няма да върне.
- Въвеждането на тази европейска правна рамка е задължително условие (реформа), поставено от Европейската комисия, за да може България да усвоява средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.
- Българският закон не предлага автоматично опрощаване, а процедурата преминава през няколко етапа:
- Спиране на изпълнителните производства. Налага се автоматичен мораториум върху действията на ЧСИ, за да се даде глътка въздух на длъжника, което е стандартна практика в ЕС.
- План за преструктуриране. Зава се възможност за съгласуване на три- до петгодишен план за частично изплащане на дълговете според реалните възможности на лицето.
- Освобождаване: Едва след разпродажба на несеквестируемото имущество или изпълнение на плана, остатъкът от дълговете се заличава.
По какво се отличава законът за личния фалит в България от моделите в Германия, Франция и САЩ?
Българският закон за несъстоятелност на физическите лица заимства елементи от европейските модели, но въвежда и специфични ограничения. Моделите в Германия, Франция и САЩ се различават значително по философия, достъпност и процедура.
Сравнителна таблица на моделите в България, Германия, Франция и САЩ
| Показател | България (ЗНФЛ) | Германия (Insolvenzordnung) | Франция (Surendettement) | САЩ (Bankruptcy Code) |
|---|---|---|---|---|
| Основна философия | Защита на кредитора при социален компромис. | Лична отговорност и икономическо възстановяване. | Социална защита и държавна медиация. | Бърз „нов старт“ (Fresh Start) за длъжника. |
| Кой стартира процеса? | Само длъжникът. Кредитори нямат това право. | Длъжникът или кредиторите. | Само длъжникът. | Длъжникът (доброволен) или кредитори. |
| Предварително условие | Дълг > 10 МРЗ и 12 месеца забава. | Доказване на неплатежоспособност. | Оценява се от специална държавна комисия. | Тест за доходите (Means Test) за Глава 7. |
| Период на плащане | 3 години (по план за погасяване). | 3 години (намален от 6 г. през 2021 г.). | До 7 години (или незабавно заличаване при липса на активи). | Няма (Глава 7) или 3-5 години (Глава 13). |
| Честота на ползване | Веднъж в живота. | На всеки 11 години. | На всеки 5 години. | На всеки 8 години (за Глава 7). |
| Извънсъдебен етап | Не е задължителен. | Задължителен опит за споразумение с посредник. | Задължителна медиация чрез комисия към Централната банка. | Задължителен курс по финансово консултиране. |
България избира хибриден, но силно рестриктивен вариант. Най-радикалната разлика спрямо всички останали държави е ограничението „веднъж в живота“. В България кредиторите нямат право служебно да обявят гражданин в несъстоятелност, докато в Германия и САЩ това е стандартен инструмент за защита на вземанията им.
Германия залага на т.нар. „период на добро поведение“. Длъжникът е длъжен да работи на пълно работно време или активно да търси работа. Всички негови доходи над екзистенц-минимума се изземват автоматично от назначен попечител и се разпределят към кредиторите.
За разлика от България, където процедурата е изцяло съдебна, във Франция първата и най-важна стъпка е административна. Казусите се разглеждат от специални комисии към Френската централна банка. Ако комисията установи, че длъжникът няма никакво имущество и доходи, дълговете могат да бъдат заличени незабавно без 7-годишен период на изплащане.
Американската система е ориентирана изцяло към бизнеса и бързото връщане на потребителя на пазара. Несеквестируемото имущество се разпродава и останалите дългове се заличават напълно в рамките на няколко месеца, без изискване за многогодишно плащане. Изготвя се план за плащане за 3 до 5 години, подобно на българския модел.
Определянето на сумата, която остава на длъжника за покриване на базовите му жизнени нужди, е критична точка във всеки закон за личен фалит. Различните държави използват коренно различни механизми – от фиксирани законови минимуми до строго индивидуална преценка на съда. В България защитеният доход стъпва директно върху действащото българско законодателство за несеквестируемост. Минималната работна заплата за страната е напълно неприкосновена (620,20 евро бруто за 2026 г.). По време на производството по закона за личния фалит сумата до размера на МРЗ не може да бъде удържана за погасяване на дългове. Удръжки за кредиторите се правят само от сумата, която надхвърля МРЗ, като се прилага прогресивна скала в зависимост от това дали длъжникът има деца на издръжка. Съдът има правомощието да определи допълнителни средства от неплатежоспособната маса, ако се докажат извънредни жизненоважни нужди (например скъпо медицинско лечение).
Германия прилага изключително детайлен и математически точен подход, актуализиран ежегодно от Федералното министерство на правосъдието. За разлика от България, където се гледа само МРЗ, в Германия има базов необлагаем минимум за секвестиране. Базовата сума се увеличава автоматично според броя на лицата, които длъжникът е законово задължен да издържа (деца, съпруг/а без доходи). Ако длъжникът печели повече от минимума, той не губи всичко над него: законът му оставя процент от горницата като стимул да продължава да работи извънредно и да увеличава доходите си.
Френският модел се отличава с индивидуален и социално ориентиран подход, контролиран от специализираните комисии към Френската централна банка. Изчислява се индивидуален показател – „Остатък за живот“ и се съставя бюджет за конкретното домакинство. Вземат се предвид реалните разходи за наем, отопление, транспорт до работа и специфични медицински нужди. Законът поставя единствено твърд долен праг: сумата, която остава на разположение на длъжника, в никакъв случай не може да бъде по-малка от размера на месечната социална помощ за безработни.
В САЩ системата е децентрализирана и силно обвързана с пазарните стандарти на конкретния регион. При личен фалит се прилага т.нар. Тест за доходите. Доходите на длъжника се сравняват с медианния доход за съответния щат и за съответния размер на семейството. Вместо длъжникът да доказва реалните си разходи за храна, дрехи и битови сметки, съдът използва стандартизирани таблици с лимити, изготвени от Данъчните служби на САЩ. Тези стандарти определят колко струва животът в конкретния окръг. Разходи над тези стандарти просто се отхвърлят и сумите се насочват към кредиторите.
Сравнителен баланс
| Държава | Как се изчислява защитеният минимум? | Гъвкавост на системата |
|---|---|---|
| България | Твърдо фиксиран спрямо Минималната работна заплата. | Ниска (универсално правило за всички). |
| Германия | Законова таблица, отчитаща дохода и броя зависими лица. | Средна (автоматизиран стимул за работа). |
| Франция | Индивидуален бюджет за разходи, изчислен от държавна комисия. | Много висока (съобразена изцяло с човека). |
| САЩ | На база медианния доход за съответния щат и стандартите на IRS. | Средна (регионално адаптирана). |
Какви документи се изискват за доказване на личен фалит пред съда в България?
Подаването на молба за личен фалит пред българския съд по Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) изисква изключително сериозен обем от писмени доказателства. Тъй като законът се прилага от август 2026 г. чрез новия електронен регистър, съдът извършва служебни проверки, но основната тежест за доказване на финансовото състояние пада върху длъжника. Документите, с които се доказват доходите и разходите, се разделят на няколко основни групи:
1. Доказване на доходи и имущество (за последните 3 години)
Длъжникът трябва да докаже всеки доход, който е постъпил при него, както и имуществото, което притежава:
- Трудови доходи: Трудови договори, допълнителни споразумения и служебни бележки от работодателя за получените брутни и нетни възнаграждения.
- Данъчни декларации: Копия от подадените годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (за доходи от свободна професия, наеми, хонорари или граждански договори).
- Пенсии и социални помощи: Справка от НОИ за получавани пенсии, обезщетения за безработица или болнични, както и удостоверения от Агенцията за социално подпомагане за детски надбавки и помощи.
- Банкови извлечения: Официални извлечения от абсолютно всички банкови сметки на Ваше име (включително и чуждестранни сметки като Revolut) за последните 3 години.
- Справки за имущество: Удостоверение от Имотния регистър за притежавани недвижими имоти и справка от КАТ/МВР за собственост на моторни превозни средства.
2. Доказване на постоянни месечни разходи
За определянето от съда на сумата за издръжка и жизненоважните нужди, длъжникът трябва да предостави:
- Жилищни разходи: Договор за наем (ако живеете под наем) заедно с разписки или банкови преводи за платен наем. Ако имотът е собствен, се представят документи за местни данъци и такси.
- Битови сметки: Фактури и бонове за платени комунални услуги (електричество, вода, парно, газ, интернет, мобилни услуги) за последните няколко месеца, за да се изчисли средният месечен разход.
- Издръжка на деца и близки: Всички съдебни решения за присъдена издръжка, актове за раждане на непълнолетни деца или документи за ТЕЛК на членове от семейството, които изискват постоянни грижи и финансова подкрепа.
- Медицински разходи: Рецептурни книжки, епикризи, ТЕЛК решения и постоянни фактури от аптеки или болнични заведения, доказващи регулярни разходи за скъпоструващи лекарства или лечение.
3. Документи за задълженията (причината за фалита):
- договори за кредити: всички договори за банкови заеми, бързи кредити, лизинги и договори за поръчителство.
- документи от ЧСИ/ДСИ: Копия от съобщения за доброволно изпълнение, запорни съобщения, постановления за възлагане и актуални справки от съдебните изпълнители за точния размер на натрупания дълг с лихвите.
- удостоверение от НАП: Актуална справка за наличие или липса на задължения към държавния бюджет (данъци, осигуровки, глоби).
Към молбата задължително се прилага и детайлен Инвентарен списък на цялото имущество (включително вещи в дома, черна и бяла техника), както и Списък на всички кредитори с техните точни адреси и размери на вземанията. Скриването на доход, банкова сметка или вещ може да доведе до прекратяване на производството и отказ от опрощаване на дълговете поради недобросъвестност.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
