Финансовият контрол е съвкупност от дейности, извършвани от контролните субекти за проверка на финансовите и свързаните с тях транзакции и действия на държавни органи, общини, предприятия, институции, организации и обществеността, използвайки специфични организационни форми и методи. Финансовият контрол прониква в цялата система от парични отношения, които възникват в процеса на разпределение и преразпределение на БВП и част от националното богатство във връзка с формирането и използването на централизирани и децентрализирани парични ресурси на всички нива на управление и във всички сектори на националната икономика. Тази система от парични отношения е обект на финансовия контрол.
Преките обекти на контрол са:
- бюджетни показатели на всички етапи от бюджетния процес (изготвяне, преглед, одобряване и изпълнение на бюджета, изготвяне и одобряване на отчета за изпълнението на бюджета);
- финансови показатели за дейността на икономическите субекти (печалба, приходи, амортизация, себестойност, рентабилност, основен и оборотен капитал и др.);
- данъчни плащания към бюджета и извънбюджетните фондове;
- показатели, характеризиращи паричните отношения;
- застрахователният пазар и други операции и действия, които имат парична форма.
Финансовият контрол е предназначен да гарантира интересите и правата не само на държавните органи на различни нива, но и на икономическите субекти и населението. Целта му е да улесни успешното прилагане на финансовата политика на държавата и икономическите субекти, както и да осигури ефективността на формирането, разпределението и използването на финансовите ресурси във всички области и сектори на икономиката на страната. Финансовият контрол е изправен пред следните задачи:
- насърчаване на баланс между нуждата от финансови ресурси и размера на паричните фондове на държавата и икономическите сектори;
- осигуряване на спазване на действащото финансово (бюджетно, данъчно, застрахователно и др.) законодателство;
- осигуряване на навременното и пълно изпълнение от юридически и физическите лица на данъчните им задължения към бюджетната система и извънбюджетните фондове;
- насърчаване на ефективното и целенасочено използване на централизирани и децентрализирани парични средства, както и рационалното разходване на материални активи в предприятия, институции и организации;
- идентифициране на резерви за растеж на финансовите ресурси, приходните бази на бюджета, печалбите и рентабилността на предприятията;
- осигуряване на коректността на счетоводството и отчетността;
- провеждане на превантивна, информационна и разяснителна работа за повишаване на финансовата дисциплина и др.
Тези цели се постигат чрез система за отчетност на всички участници във финансовите отношения. Това включва административни, наказателни, дисциплинарни и икономически (парични) мерки срещу нарушителите на финансовата дисциплина. В България са създадени специализирани контролни органи за осъществяване на финансов контрол и постоянно се работи за подобряване на правното регулиране на тяхната дейност. Тъй като финансовият контрол обхваща различни области на финансовия и икономически живот на обществото, неговата ефективност зависи от съответната организация, видовете, формите и методите на контрол.
Финансовият контрол може да бъде класифициран по различни критерии. Въз основа на времето на осъществяване финансовият контрол условно се разделя на предварителен, текущ и последващ.
Предварителният контрол се осъществява на етапа на изготвяне, преглед и одобряване на бюджети на различни нива, бюджетни разчети на бюджетните институции, финансови планове и програми, баланси на териториалните финансови ресурси и други финансово-икономически документи и проекти на закони. Той има превантивен характер, като спомага за предотвратяване на злоупотреба с финансови ресурси, неефективно разходване и идентифициране на потенциал за растеж на приходите и печалбата. Предварителният контрол позволява да се изберат на най-рентабилните решения при планиране на бюджетните разпределения и разпределението на средства от предприятията и организациите за текущи и капиталови разходи.
Текущият контрол е основната дейност на субектите за финансов контрол. Той се провежда по време на производствени, бизнес и финансови операции, изпълнение на бюджета и оценки на приходите и разходите на бюджетните институции. Целта му е да предотвратява и открива нарушения на финансовата (бюджетна, данъчна) дисциплина, спазване на финансовите правила и разпоредби, както и на изискванията за счетоводство и отчетност. Ефективността е от първостепенно значение тук. Текущият финансов контрол се основава на първични документи от оперативното счетоводство и отчетност и включва систематичен факторен анализ на дейността на предприятията и организациите за идентифициране на потенциал за повишаване на рентабилността и приходите, намаляване на себестойността на продуктите (работи, услуги), просрочените вземания и задължения, както и осигуряване на пълнота и навременност на разплащанията с бюджета и извънбюджетните фондове. На макрониво текущият анализ идентифицира нивото на събираемост на данъци и други плащания към бюджета, навременността, пълнотата и целенасочеността на финансирането на федералните и регионалните социално-икономически програми, размера на бюджетния дефицит и временния недостиг на парични средства, както и източниците за тяхното покриване. Разглежда се динамиката на външния и вътрешния дълг на държавата и др.
В зависимост от субектите, осъществяващи контрол, се разграничават следните видове:
- Държавен контрол, който се осъществява от държавни органи. Той осигурява интересите на държавата и обществото и е насочен към всички обекти на контрол, независимо от тяхната ведомствена принадлежност и форма на собственост;
- Ведомствен контрол, осъществяван от одиторски отдели (отдели) на министерства и ведомства, обхваща дейността на предприятия, институции и организации, които им се отчитат. Предимствата на този вид контрол се проявяват в неговата пряка връзка с функцията за управление на индустрията, в специализацията на контрола във връзка с отрасловата (ведомствена) специфика на финансово-икономическата дейност;
- Вътрешен контрол, провеждан от финансово-икономическите служби на стопанските субекти и насочен към непрекъснато наблюдение на ефективността на финансовата, икономическата, производствената, снабдителната и търговската дейност, идентифициране на вътрешни резерви, осигуряване на безопасността на паричните и материалните ресурси и отстраняване на причините и условията, които пораждат кражби и лошо управление;
- Публичен контрол, осъществяван от неправителствени обществени организации или лица (експерти) на доброволна основа;
- Правен контрол, който се осъществява от правоохранителните органи под формата на одити, съдебно-счетоводни експертизи и др.;
- Граждански контрол, осъществяван от физическите лица при данъчното облагане на доходите и имуществото им, както и при получаване на доходи под формата на заплати, бонуси, обезщетения, дивиденти, лихви и др.
Последващият финансов контрол се провежда в края на финансовата година или отчетния период. Той проверява количественото и качественото постигане на целевите показатели за всеки вид приходи и разходи, данъчни и неданъчни приходи към бюджетите на различни нива и разходването на бюджетните средства, изпълнението на извънбюджетните фондове и финансовите планове (бюджети) на предприятията и организациите, както и разчетите на бюджетните институции. Едновременно с това, чрез анализ на счетоводните отчети, се установяват причините за отклоненията между фактическите данни и планираните, както и резервите за увеличаване на приходната база на бюджета и рентабилността на предприятията и организациите.
Последващият контрол е тясно свързан с предварителния контрол и се основава на резултатите от контролно-аналитичната работа, проведена след края на отчетния период. Той позволява да се оцени ефективността на финансовото управление в предприятията и организациите, в министерствата и ведомствата, както и в рамките на самите контролни органи, като се установяват недостатъци в предварителния и текущия финансов контрол. Основните методи за провеждане на тези видове финансов контрол са инспекции, анкети, анализи и одити. Проверките, извършвани от държавните органи за финансов контрол (напр. данъчни власти), се разделят на документални (на място) и документални проверки. Документалните проверки се извършват директно в предприятието, организацията или институцията в присъствието на техни длъжностни лица.
Източниците на информация включват първични документи, счетоводни регистри, счетоводни, статистически и оперативно-технически отчети, оценки и изчисления на разходите, данъчни изчисления и друга документация. Изземването на документи за проверки извън предприятието (организацията) е забранено от закона. Същевременно регулаторните органи имат право да изземват документи от юридически лица, които показват укриване (подценяване) на печалби (доходи) или укриване на други облагаеми елементи, присвояване и злоупотреба с бюджетни средства и др., ако има достатъчно основания да се смята, че документите може да са били унищожени, подменени, фалшифицирани и др. На място се извършва проверка на документи въз основа на гореспоменатите документи, представени му от предприятия, институции и организации, и документи и информация, с които разполага регулаторният орган относно одитираните юридически и физически лица.
Един от методите, които се използват за финансов контрол, е проверката. Проверката включва лично запознаване на регулаторния орган с определени аспекти от финансово-икономическата дейност на предприятия, институции и организации на място. Макар че първичните счетоводни документи не са непременно проверени, се извършват контролни измервания на работата, потреблението на гориво и електроенергия, а скритото финансиране и данъчно облагане на активи се проверяват чрез анкети, въпросници, проверки на място, наблюдение и др. Важен метод за финансов контрол е анализът, провеждан въз основа на подробно проучване на периодични и годишни финансово-икономически отчети и финансово-икономическата дейност на предприятия, институции и организации. Този анализ идентифицира нивото на изпълнение на планираните параметри за приходи и разходи на бюджетите и извънбюджетните фондове, финансовите планове на предприятията и организациите, прогнозите за приходи и разходи на бюджетните институции, спазването на стандартите за финансови и натурални разходи, финансовата дисциплина и др.
Основният метод за финансов контрол е одитът. Одитът е съвкупност от взаимосвързани проверки на финансово-стопанската дейност на предприятия, институции и организации, както и на работата на финансовите органи при подготовката и изпълнението на бюджета, извършвани с помощта на техники за документален и фактически контрол. Одитите са насочени към установяване на валидността, целесъобразността и икономическата ефективност на бизнес операциите и бюджетните процедури; спазването на финансовата дисциплина; опазването на държавната собственост; и осигуряването на точността на счетоводството и отчетността. Целта на одита е да се установят и предотвратят нарушения във финансово-стопанската дейност на одитирания обект.
Одитите се класифицират според редица критерии:
- по ведомствена принадлежност на одитираните органи — ведомствени, вътрешни;
- по пълнота на обхвата на одитираните материали — пълни и частични, всеобхватни и тематични, всеобхватни, селективни и комбинирани;
- по отношение на одиторския и икономически работен план — планови, непланирани и неочаквани;
- по отношение на използваните материали и методите на одит — документални и фактически;
- по отношение на реда, в който се използват едни и същи документи — първични, допълнителни и повторни; и др.
Всеки вид одит има свои специфични характеристики, предимства и недостатъци и се избира в зависимост от естеството на общите и специфичните цели, пред които е изправен одитът, специфичните дейности на одитирания обект и др. Процесът на одит обикновено се разделя на четири етапа:
- подготвителен;
- осъществяване на самия одит;
- систематизиране и обработка на одитните материали;
- прилагане на одитните констатации и препоръки.
Одитният доклад традиционно се състои от три части:
- уводна – с характеристиките на одитния екип и одитирания обект;
- основна – с изложение на нарушенията и обосновка на причините за тях;
- заключителна (резултатна) – с окончателни констатации, заключения и препоръки.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
